— Знам как се чувства — рече Джейсън.
— О! — отвърна безизразно Ейми. — Искате да си лягате?
Той се прозина, за да я подразни.
— Аха. Направо съм скапан.
После разхлаби вратовръзката си и се прозина още по-широко.
— И аз — каза тя, но гласът й изобщо не звучеше уморено.
— Всъщност — рече бавно Джейсън, — ако успеем да отворим капака на комина, бихме могли да напалим огън, да си направим пуканки и да ми разкажете кое най-много ви е харесало на, бала.
— Вие запалете огъня. Аз ще направя пуканки — каза Ейми и забърза към кухнята.
За рекордно кратко време силният, макар и пушещ огън беше запален и Ейми и Джейсън седяха пред него с голяма купа пуканки с масло и чаши с ледена вода.
— Е, и за какво се карахте с Дейвид? — попита Ейми.
Джейсън изстена.
— Хайде да не започваме пак. Как ви се стори роклята на онази блондинка?
— Мисля, че от нея ще излезе добра майка.
Джейсън я погледна учудено.
— С такива атрибути ще може да произвежда много мляко — рече равнодушно Ейми и Джейсън се усмихна.
— Целите са от силикон.
— А вие как разбрахте? — попита тя.
— Забравихте ли, че танцувах с нея?
Ейми се засмя и попита:
— Та кое накара Дейвид да си отиде толкова рано и да ви остави да ме прибирате у дома? Само не смейте да ми пробутвате, че е имал спешен случай в болницата.
— Различия в мненията — рече сковано Джейсън.
Ейми се загледа в огъня.
— Цяла вечер имах чувството, че знаете нещо, което аз не знам — каза тихо тя.
— Коледа е и всички имаме тайни.
— Точно така. Но глупавата малка Ейми не бива нищо да знае.
— Какво искате да кажете?
— О, нищо. За какво си шушукахте със свекърва ми?
— Да не би да предизвиквам у вас параноя? — попита Джейсън, за да й отвлече вниманието. — Добре ли прекарахте?
— Да — рече колебливо тя.
— Но? — попита Джейсън с пълна с пуканки уста.
— Нещо липсваше.
— Че какво би могло да липсва? Вие бяхте най-красивата жена на бала.
— Много сте мил. Не, нещо друго. Беше… Ами например коя беше онази жена в тоалетната?
— Каква жена? Да не би да ви е отправила някоя злобна забележка?
— Не, всъщност говореше за вас.
Джейсън се позабави, преди да отговори:
— Тя познава ли ме?
— Нима би било престъпление, ако ви познава?
— Зависи какво знае. И какво ви каза?
— Че ще ми разбиете сърцето.
— Аха — отвърна с равен глас Джейсън.
Когато усети, че няма да й каже нищо повече, Ейми го погледна на светлината на огъня.
— Често ли разбивате женски сърца? — прибави тихо тя.
— Всеки ден от седмицата и по два пъти в неделя.
Ейми обаче не се засмя.
— Какво става?
— Какво имате предвид?
Неочаквано Ейми покри лицето си с длани и се разплака.
— Престанете! Просто престанете! Усещам, че става нещо, но никой не иска да ме посвети в шегата. Понякога ми се струва, че аз самата съм шегата!
— Жената от тоалетната ви е разстроила, нали?
Ейми стана от пода и тръгна към спалнята.
— Отивам да си легна — рече безизразно тя.
Джейсън я хвана, преди да е стигнала до вратата, и я стисна за ръката.
— Защо ми се сърдите?
— Защото и вие участвате. Тази вечер… О, никога няма да разберете!
— Опитайте.
— Всичко беше толкова хубаво! Зная, че звучи банално, но се чувствах като Пепеляшка. Горкичката Ейми Томпкинс с порутената стара къща на истински бал. Всички изглеждаха толкова красиви. А бижутата! Ако бяха запалили само една свещ по средата на залата, блясъкът на диамантите щеше да освети всичко наоколо. Беше като сън, като мечта!
Джейсън я върна внимателно до канапето и я накара да седне.
— И кое не беше наред?
— Имах чувството, че… — Тя вдигна към него насълзени очи. — Имах чувството, че съм обречена. Точно така. Усещах, че ще се случи нещо ужасно и не е по силите ми да го спра. Всичко беше толкова хубаво напоследък, а майка ми винаги ме е предупреждавала да се боя от щастието. Казваше, че сме родени, за да страдаме, и ако се случи нещо хубаво, то е дело на дявола.
— Това не винаги е вярно — каза тихо Джейсън, вдигна ръката й и целуна пръстите й един по един.
— Какво правите? — попита недоверчиво тя.
— Правя любов с теб.
Тя издърпа сърдито ръцете си и се опита да стане, но Джейсън й препречи пътя.
— Ако нямате нищо против… — каза тя с леден глас.
— Да, всъщност имам.
Той отново вдигна ръката й и я целуна по дланта.
— С тази ръка смених мръсния памперс на Макс и не съм се мила — каза Ейми над главата му.
— Знаеш колко обичам хлапето — каза той, без да спира да я целува.
Ейми неволно се усмихна, сложи ръце на раменете му и го побутна назад. Когато Джейсън се изправи, тя го погледна право в очите.
— Забрави ли, че си гей?
— Всъщност не съм. Дейвид излъга — отговори Джейсън и продължи да я целува по ръката.
Ейми го отдалечи от себе си и когато видя изражението му, разбра всичко.
— Добре де — рече той и се облегна назад на старото канапе. — Дейвид искаше да остана у вас и да гледам Макс, за да можете да излизате заедно. Той е влюбен в теб.
Когато не получи отговор, Джейсън се обърна и я погледна. На лицето й имаше странно изражение.
— Продължавай — рече тя.
— И за да няма закачки между нас, ти е казал, че съм гей.
— Разбирам. Това ли е всичко?
— Долу-горе — отговори той, наведе се напред, взе чашата си и отпи жадно.
— Значи двамата сте се състезавали за мен? — попита тихо Ейми.
Джейсън преглътна.
— Е, всъщност… Ами да, така беше. От мен се очакваше само да държа Ян Нюсъм на разстояние, но…
— Какво?
— Влюбих се във вас с Макс — каза той, като гледаше втренчено огъня.
