какъвто всъщност е, а не какъвто го смяташе въз основа на няколко вестникарски статии и собствените си предположения. Започна да го наблюдава тайно.
Забеляза, че той постоянно се оплаква колко много му струва всичко, но никога не го видя да откаже да плати някоя сметка. След като прерови тайно едни документи, които беше забравил да прибере, тя научи, че Джейсън притежава местната ипотечна компания и че е дал заеми е ниска лихва на повечето фирми и няколко ферми в околността.
Видя и че страховитата Чери Паркър е променила отношението си към него.
Колкото можеше по-нехайно, сякаш това не означаваше нищо за нея, веднъж Ейми я попита:
— Променил ли се е или така ми се струва?
— От черно на бяло — отвърна Чери и се отдалечи.
Една съботна сутрин Джейсън не дойде в библиотеката и Ейми го намери на игрището да играе баскетбол с половин дузина момчета, в сравнение с които Рафаел изглеждаше като достопочтен гражданин.
— Е, и колко момчета като теб е взел под крилото си Джейсън? — попита го тя по-късно същия ден.
Рафаел се ухили до ушите.
— Много. Преди имахме банда, ама… — Замълча и продължи да рисува. После продължи тихо: — Той мисли, че може да ми намери и друга такава работа. Казва, че имам талант.
— Вярно е — рече Ейми и се запита дали Джейсън не е решил да изрисува отвътре всички сгради, които притежава, само за да създаде работа на тези хулигани.
Когато Джейсън се върна от баскетбола, Ейми вдигна поглед към него. Беше облечен в сиви памучни гащета, мръсни, овехтели и напоени с пот. Никога не беше виждала някой да изглежда толкова сексапилно.
Джейсън я погледна и Ейми се извърна засрамено, но не и без да види многозначителната му усмивка.
— Хей! — викна Рафаел, защото Ейми току-що бе нарисувала камилско лице върху тялото на една принцеса.
— Съжалявам — смотолеви тя и отказа да се обърне, за да погледне Джейсън.
„Още само няколко дни“, помисли си Ейми и се развълнува.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
В нощта преди откриването всички, освен Дорийн и Макс, работиха в библиотеката до три сутринта.
— Е, това беше — рече Джейсън и вдигна поглед към останалите. — Кажете ми, дали изглеждам толкова зле, колкото всички вас? — попита той, пресипнал от старанието да отговаря на хилядите въпроси, с които го бяха засипвали през целия ден.
Всички се огледаха. Библиотеката изглеждаше така, както щеше да остане завинаги.
— Даже по-зле — отговори безизразно Ейми. — Ти как мислиш, Рафаел?
През шестте седмици всекидневно общуване двамата се бяха опознали добре и Ейми се чудеше как е могла да се уплаши от него. Освен това Рафаел бе показал голям талант както в рисуването, така и в организирането.
— По-зле от мен — отговори той, — но пък старците винаги изглеждат зле.
— Старец ли? — възкликна Джейсън. — Ще ти дам аз един старец — каза той и направи скок към младежа, но Рафаел отстъпи настрана. Джейсън се строполи на пода с цялата си тежест и извика от болка.
В следващия момент вече всички му се смееха.
— Джейсън! Джейсън! — извика Ейми, като обхвана главата му.
Той остана със затворени очи и от устните му се изтръгна тих стон.
— Извикайте лекар! — нареди Ейми, но в следващия момент Джейсън стрелна ръка нагоре, сграбчи я за тила, притегли я надолу и я целуна.
Ейми се отдръпна, макар да не й се искаше. След секунда Джейсън скочи и хукна след Рафаел. Сборичкаха се и той скоро повали доста по-дребното момче на пода.
— Просто не исках да ти причинявам болка — каза в своя защита Рафаел, когато Джейсън най-сетне го пусна.
Ейми стоеше в сянката е гръб към тях. Все още трепереше от целувката на Джейсън — целувка, която очевидно не означаваше нищо за него.
Както обикновено, Джейсън я закара у дома, като се опитваше да не мисли колко пуста ще изглежда къщата, когато Ейми и Макс си отидат.
— Още един ден — каза той. — И след това край. Радваш се, нали?
— О, да, много.
Джейсън не отговори, но думите й му причиниха болка.
— Сигурен съм, че Макс ще се радва да се върне там — рече той. — Вероятно много му липсва неговата стая, която едва ли е бебешка, както тази тук.
— Да, разбира се — отвърна Ейми.
— И онзи мъж…
— Арни — помогна му услужливо тя.
— Аха. И той несъмнено ще се радва да те види.
— Страшно — отвърна Ейми, като се опита гласът й да прозвучи бодро и щастливо.
— Ейми…
— О, боже, виж колко е часът! — каза тя, докато Джейсън завиваше по алеята. — Обзалагам се, че Дорийн стои и ни чака.
— Разбира се — каза Джейсън. — Сигурен съм, че е така. Виж, относно тази вечер…
— А, това ли — рече тя, знаейки, че става дума за целувката. — Ако не искаш, няма да кажа на Арни. А сега лека нощ. Ще се видим утре — каза и тръгна нагоре по стъпалата на верандата. Минути по-късно влезе на пръсти в стаята на Макс, за да се увери, че всичко при него е наред. Той спеше толкова дълбоко, че дори не помръдна, когато Ейми го зави. — Мисля, че баба ти май е луда — прошепна тя на спящото дете. Беше обещала на Милдред да остави Джейсън да направи първата крачка.
— Докато не ти каже, че няма намерение да се жени за Дорийн, няма да преставаш да споменаваш Варни.
— Арни — поправи я тогава Ейми.
Макс се обърна на другата страна, отвори за миг очи, видя майка си, усмихна се сладко и отново затвори очи.
„Направо да ти разтопи сърцето — помисли си тя, загледана в него. — Има усмивка, с която може да ти разтопи сърцето.“
— И съм благословена, че те имам — прошепна Ейми, целуна върха на показалеца си и го допря до устните на Макс. После се изправи и се прозя. Трябваше вече да си ляга, защото на другия ден щеше да пристигне президентът на Съединените щати.
— Ето го първия — каза Ейми и хвана хартията, която излизаше от факса. После, докато четеше, очите й се разшириха първо от ужас, а след това — от изумление.
— Казвай! — кресна Рафаел. — Какво пише?
Слисана, Ейми подаде факса на момчето. През последните седмици раната от нож на лицето му беше заздравяла и сега не приличаше толкова на убиец, който си търси жертва.
Рафаел прочете страницата, избухна в смях и я подаде на Джейсън.
Всички, работили върху стенописите, се бяха събрали около факса в библиотеката като измръзнали хора около огън. Тази сутрин президентът беше посетил Абърнати и сега чакаха пресслужбата да им изпрати отзивите. Съдържанието им можеше да даде тласък на Еймината кариера или да я провали.
— „Смесица между японска живопис и явайски кукли-сенки, заедно с елементи от арт деко — прочете на глас Джейсън. — Изумително, индивидуално.“
Той погледна слисано Ейми.
