ме израни, когато морето ме запрати върху й); и понеже мястото се намираше на около миля от брега, където бях, а корабът като че ли все още стоеше изправен, реших да се кача на борда и поне да се опитам да спася някои необходими неща, които щяха да ми потрябват.
V глава
Когато слязох от подслона си в дървото, отново се огледах и първото нещо, което видях, беше лодката — лежеше там, където вятърът и морето я бяха изхвърлили на брега, на около две мили вдясно от мене. Вървях по брега дотогава, докато не стигнах срещу нея, но открих, че между мен и лодката има заливче, сиреч проток, с ширина към половин миля, поради което за момента се върнах обратно, тъй като по-важно беше да се добера до кораба, където се надявах, че ще намеря нещо, с което да се подкрепя на първо време.
Малко след пладне видях, че вълнението съвсем е утихнало, а след отлива водата се е оттеглила толкова далече, че можех да стигна на четвърт миля до кораба. Това отново засили мъката ми, защото ми стана ясно, че ако бяхме останали на борда, всички щяхме да оцелеем — тоест щяхме да стигнем в безопасност до брега и аз нямаше да се чувствам толкова нещастен, изцяло лишен от всякакви удобства и сам-саменичък, както бях сега; при тази мисъл от очите ми отново рукнаха сълзи, но тъй като това не ми носеше голяма утеха, реших, ако е възможно, да се добера до кораба. Така че, свалих горните си дрехи — времето беше извънредно горещо — и нагазих в морето, но когато стигнах до кораба, изпаднах в още по- голямо затруднение, защото нямаше как да се кача на борда: корабът бе изхвърлен върху скалите, извисяваше се над водата и не можех да достигна нищо, за което да се хвана. Два пъти обиколих кораба с плуване и втория път открих късо въже — чудно как не го бях забелязал отначало; висеше от носовата част и се спускаше така ниско, че след известни усилия успях да го хвана и благодарение на него се изкатерих на бака. Тогава открих, че дъното е пробито и в трюма е нахлула доста Вода, и понеже корабът отчасти бе полегнал върху нанос (от твърд пясък, или по-скоро пръст, кърмата му бе повдигната от наноса, докато носът му почти се потапяше във водата; по този начин имаше достъп до задната му част и всичко, което се намираше там, бе сухо. Можете да не се съмнявате — първата ми работа беше да претърся навсякъде и да проверя какво се е съсипало и какво е оцеляло. Веднага установих, че всички продукти на кораба са сухи, недокоснати от водата, и тъй като изпитвах силен глад, влязох в склада и напълних джобовете си със сухари, от които да похапвам, докато се занимавам с други работи, защото нямах време за губене. В общата каюта открих и малко ром, от който отпих голяма глътка, понеже наистина имах нужда да укрепя духа си за това, което ми предстоеше. Сега вече ми липсваше единствено лодка, за да пренеса всевъзможни работи, които според предвижданията ми щяха да ми послужат извънредно много.
Нямаше смисъл да стоя със скръстени ръце и да мечтая за нещо, с което не разполагах. Безизходицата ме направи изобретателен. На кораба имаше няколко запасни реи, две-три рангоутови греди, както и една- две запасни стенги; реших да се заловя с тях — прехвърлих зад борда колкото можах, защото бяха тежки, като предварително ги завързах, та да не бъдат отнесени от морето; когато свърших тази работа, смъкнах се по корпуса и като придърпах въжетата, свързах здраво, доколкото можах, четири от тях и в двата края, за да се получи подобие на сал и като прикрепих две-три къси дъски напреки отгоре, открих, че мога да се движа по тях доста успешно, но че те едва ли ще издържат на по-голяма тежест, понеже отделните дъски са доста леки. Затова отново се хванах на работа — с дърводелския трион разрязах една стенга на три части и с доста мъка и усилия ги прибавих към сала, но надеждата, че така ще се сдобия с най- необходимото, ми даде сили да надмина себе си — в друг случай едва ли бих съумял да се справя.
Сега салът ми стана достатъчно солиден, за да устои на всякаква тежест в рамките на разумното; следващата ми грижа беше какво да натоваря на него и как да го запазя от прибоя, но не отделих много време да разсъждавам върху това. Преди всичко натоварих до една талпите, тоест дъските, които намерих, а когато добре обмислих от какво се нуждая най-много, първом взех три моряшки сандъка, счупих ключалките им и ги изпразних, а после ги спуснах на сала и напълних първия с продукти: хляб, ориз, три пити холандско сирене, пет парчета козя пастърма (основна храна на кораба), малко европейска пшеница, останала от храната на кокошките, които бяхме натоварили (самите птици бяха загинали); държахме също така ечемик и пшеница наедно, но за мое голямо разочарование впоследствие открих, че всичко е изядено или унищожено от плъховете; що се отнася до алкохола, открих няколко каси с бутилки, собственост на нашия шкипер — в тях имаше разни ликьори, както и около пет-шест галона11 арак12, които оставих отделно, тъй като нямаше нужда да ги прибирам в сандъка, пък и мястото не стигаше. Докато се занимавах с това, забелязах, че приливът започва, макар че морето още бе много спокойно; с покруса видях, че палтото, ризата и жилетката, оставени от мен на пясъчния бряг, са отнесени; облечен бях само с платнени панталони до колената и по панталони (както и по чорапи) бях доплувал до кораба. Случилото се обаче ме накара да претършувам за дрехи и намерих достатъчно, но взех само колкото ми трябваха на първо време, тъй като имаше други неща, на които бях хвърлил око: най-напред сечива, за да имам с какво да работя на брега, и след доста търсене намерих сандъка на дърводелеца, който наистина си заслужаваше да притежавам — в този миг той беше много по- ценен за мене, отколкото би бил товар злато. Свалих го на сала цял и непокътнат, без да губя време и да проверявам какво има в него, защото, общо взето, знаех какво съдържа.
Следващата ми грижа бе да намеря някакви муниции и оръжие; в голямата каюта имаше две много добри ловджийски пушки и два револвера — побързах най-напред да взема тях, както и няколко барутници, торбички със сачми и две стари, ръждясали саби. Знаех, че на борда има три бурета барут, но нямах представа къде ги бе прибрал канонерът, затова ги открих едва след дълго търсене. Едното се бе намокрило, но двете се бяха запазили сухи и аз ги пренесох заедно с оръжието на сала. Реших, че съм се натоварил доста добре, и започнах да мисля как ще се добера до брега без платно, гребло, или кормило — и най- малкият повей на вятъра можеше да обърне плавателния ми съд.
Три неща ме утешаваха: гладкото, спокойно море, започналият прилив, който стигаше до брега, и вятърът — колкото и лек да беше, — духащ към сушата. При това положение, след като открих две-три счупени гребла, останали от лодката, а също така и други сечива, освен ония в дърводелския сандък (два триона, брадва и чук), натоварих всичко и потеглих. Изминах около миля и салът се справяше много добре, само че се отклоняваше малко встрани от мястото, където бях излязъл на сушата попреди, по което разбрах, че има някакво течение и съответно се надявах, че ще открия заливче или устие, които да използвам като пристан, за да сваля товара си на сушата.
Излезе точно така, както си го представях: пред погледа ми се разкри място, където морето леко се врязваше в сушата и аз установих, че приливът мощно нахлува там, поради което насочих сала, доколкото можах, към средата на водния поток. Тук обаче без малко щях да претърпя ново крушение и ако това ми се беше случило, сигурен съм, че щях да падна духом. Тъй като изобщо не познавах брега, салът ми се натъкна на плитчина и понеже от едната страна не бе заседнал, малко оставаше товарът му да се плъзне към свободния край и оттам да потъне в морето. Положих всички усилия, като подпрях с гръб сандъците, за да ги задържа, но не бях в състояние да побутна сала, пък и не смеех да помръдна от мястото си — крепях сандъците, напрегнал се до крайност, и така стоях около половин час, за което време усилващият се прилив поизравни сала, а малко по-късно, когато водата се надигна още, салът отново започна да плава и аз го отблъснах с греблото, което бях взел, в пролива. Когато навлязох по-навътре, най-после се озовах в устието на една рекичка; отстрани се виждаха бреговете, а силното течение — приливът — се носеше нагоре. Огледах едната и другата страна за подходящо място, където да изляза на сушата, защото не ми се искаше да бъда изхвърлен твърде далече от устието — надявах се скоро да забележа кораб, поради което твърдо бях решил да се разположа колкото може по-близко до морския бряг.
Най-после зърнах скалисто заливче на десния бряг на потока и с много усилия и мъка насочих сала натам, докато накрая дотолкова се приближих, че като се оттласквах с греблото от дъното, успях да вкарам лодката право вътре, но тогава товарът без малко отново щеше да падне във водата, защото брегът бе доста стръмен, направо отвесен и където и да излезех на сушата, салът щеше да се наклони така, че
