далечният му край да потъне още повече отпреди и товарът отново да бъде застрашен. Единственото, което можех да направя, бе да изчакам, докато приливът достигне най-високата си точка и да крепя сала с греблото като с котва близо до едно поравно място от сушата, където предполагах, че водата ще се покачи; така и стана. Щом усетих, че е достатъчно дълбоко — около стъпка, — изтиках сала към равното място и там го „закотвих“ — закрепих го, като забих две счупени гребла в земята, за да го подпират от едната и от другата страна. Стоях така, докато водата се оттече и салът с моя товар остана в безопасност на брега.
Следващото, което предприех, бе да разуча околността и да потърся подходящо място, където да се настаня и да складирам имуществото си така, че каквото и да се случи, нищо да не го заплашва. Все още нямах представа дали се намирам на континента, или на остров, има ли обитатели, или е безлюдно, застрашен ли съм от диви зверове, или не. На около миля от мене се издигаше връх, много стръмен и висок, който сякаш беше най-големият сред планинската верига, простираща се на север от него; взех едната ловджийска пушка, единия револвер и една барутница и така въоръжен тръгнах да направя оглед от върха. Когато най-после с много усилия и мъка го изкачих, разбрах в каква голяма беда съм попаднал; намирах се на остров, отвсякъде заобиколен от морето; никъде не се виждаше суша, само в далечината съзрях няколко скали и две островчета, по-малки от моя, на около три мили в западна посока.
Открих също така, че островът, на който бях, представлява пустош и ми се стори основателно да смятам, че е необитаем; сигурно обаче имаше диви зверове, макар да не ги бях видял засега, затова пък видях много птици, но не ми бяха познати и ако ги убивах, нямаше да зная кои стават за ядене и кои не. На обратния път стрелях по някаква голяма птица, на едно дърво в края на гъста гора. Струва ми се, че това е бил първият изстрел по тези места от сътворението на света насам. Щом изстрелът проехтя, от всички краища на гората се вдигнаха безброй и най-различни птици, които крещяха объркано, всяка с характерния си глас, но между тях нямаше нито една, която да разпозная. Що се отнася до тази твар, която убих, реших, че е някакъв вид сокол заради цвета на перушината и клюна, но ноктите й бяха обикновени, не като на граблива птица. Месото й миришеше на мърша и не ставаше за нищо.
Задоволих се с това откритие, върнах се на реката и се залових с работа, за да сваля товара от сала, в което отиде останалата част от деня. Нямах представа как ще прекарам нощта, нито къде бих могъл да отпочина, защото се боях да легна на земята — не знаех дали няма да бъда разкъсан от някой звяр, макар по-късно да открих, че страховете ми са били неоснователни.
Все пак, доколкото можах, се барикадирах със сандъците и дъските, които бях докарал, и си направих нещо като колиба, където да се подслоня. Колкото до храната, още не виждах по какъв начин бих могъл да си я доставям; бях забелязал само две-три животни, приличащи на зайци, които побягнаха от гората, когато стрелях по птицата.
Започнах да се замислям още колко много полезни неща бих могъл да взема от кораба — главно от такелажа, платната и каквото друго би ми послужило на брега, затова реших при възможност да предприема ново пътуване до кораба и тъй като бях сигурен, че при първата буря вятърът ще го направи на трески, реших да разглобя каквото успея и да пренеса до едно нещата, които мога да взема; после „свиках съвет“ — сиреч премислих дали е необходимо да отивам със сала, защото ми се виждаше неудобно. Затова реших да отида по време на отлив, както първия път; така и направих, с тази разлика, че се съблякох, преди да изляза от колибата си, и останах само по карирана риза, платнени долни гащи и обуща.
Качих се на борда както преди, направих втори сал и понеже вече имах опит от първия, този стана по- подвижен, пък и не го претоварих толкова. Така успях да пренеса някои много полезни неща: на първо място сред запасите на дърводелеца бях открил две-три торби с пирони и клинове, голям крик, десет- двайсет брадвички и онова особено важно нещо, което наричат точило. Закрепих добре всичко това, като прибавих и някои от принадлежностите на канонера, на първо място два-три лоста, две бурета с куршуми за мускети, няколко мускета, втора ловна пушка, още малко барут, както и голяма торба, пълна с дребни сачми и голям топ олово на листа. Оловото обаче тежеше толкова много, че не можах да го повдигна и да го прехвърля през борда.
Освен тези неща взех всичките моряшки дрехи, които намерих, както и запасен топсел, хамак и няколко постелки и завивки. Натоварих това на втория сал и за своя голяма радост успях да го закарам непокътнато до брега.
Докато бях далече от сушата, изпитвах известни опасения, че провизиите ми на брега може да са пострадали, но когато се завърнах, не открих следи от никакъв посетител; само на един от сандъците седеше животно, подобно на дива котка, което при появяването ми побягна, но скоро спря недалече. Стоеше много спокойно и с безразличие ме гледаше право в лицето, сякаш си бе наумило да се запознае с мене. Насочих пушката си към него, но то не ме разбра, остана си напълно невъзмутимо и дори не се помръдна. Тогава му подхвърлих парче сухар, макар че съвсем нямах в излишък — запасите ми далеч не бяха големи. Все пак, както казах, отчупих му парче и звярът се приближи, подуши го, след което го изяде. Изглежда му хареса и му се искаше още, но аз му благодарих за вниманието, защото не можех да му отделя повече, и той си тръгна.
Когато свалих и втория товар на брега (при което ми се наложи да отворя големите и тежки бурета и да пренеса барута на части), залових се за работа, за да направя малък заслон с платното и няколко кола от клони, които отсякох за тази цел. Под този заслон пренесох нещата, които можеха да се повредят от дъжда или от слънцето, и натрупах около него всички празни сандъци, за да не ме изненада някое внезапно нападение от страна на хора или зверове.
Когато приключих с това, препречих отвътре входа на заслона с дъски, опрях отвън изправен празен сандък, проснах на земята една от постелките, сложих двата си револвера точно до главата, а пушката редом с мене, и за пръв път се разположих в легло. Цяла нощ спах, без да се помръдна, защото бях много изнурен и угнетен, тъй като предната нощ почти не бях мигнал, а после целия ден работих много усилено — както за да събера нещата от кораба, така и за да ги пренеса на брега.
Разполагах с най-големия склад за всевъзможни вещи, какъвто, струва ми се, е притежавал някога някой самотен човек, но все още не бях доволен, защото мислех, че докато корабът остава в същото положение — изправен, — трябва да измъкна от него всичко, което успея. Затова всеки ден по време на отлив се качвах на борда и винаги се връщах с още нещо. Да речем, третия път, когато отидох, пренесох колкото можах от такелажа, както и всички въженца и канапи, които открих, а също и топ платно за изкърпване на платната в случай на нужда; взех и бурето с мокрия барут. С две думи, пренесох всички платна до едно, само дето ми се наложи да ги нарежа на парчета, за да мога да взема колкото се може повече наведнъж; и без това вече щяха да служат само като платнища, а не като ветрила на кораб.
Още повече се успокоих, когато най-подир, след като бях направил пет-шест такива курса и вече не очаквах да намеря на кораба нищо, което да заслужава вниманието ми, тъкмо тогава, както казах, попаднах на огромна бъчва със сухари, три големи бурета с ром, сандъче захар и буре ситно смляно брашно. Това ме изненада, тъй като не предполагах, че е възможно да открия още някакви продукти, които да не са се намокрили. Тозчас изсипах сухарите от бъчвата и ги опаковах на части в парчетата от платната, които бях нарязал. Накратко казано, успешно пренесох и това на брега.
На следващия ден направих нов курс. Сега, след като бях смъкнал от палубата всичко, което можех да вдигна и пренеса, се заех с корабните въжета. Срязах голямото котвено въже на две парчета, за да мога да ги нося, и по този начин се снабдих с котвено въже, а към него добавих буксирното въже и всички железа, които успях да намеря. След като отсякох останалите реи, както и всичко, което можеше да ми послужи за направата на по-голям сал, натоварих сала с тези тежки неща и отплавах. Сега обаче благосклонността на съдбата започна да ме напуска, защото новият сал се оказа толкова тромав и така претоварен, че след като влязох в малкото устие, където бях спирал дотогава, не успях да насоча сала така умело както преди и той се преобърна. Паднах заедно с товара във водата — не беше кой знае каква беда за мене, защото се намирах близо до брега, но що се отнася до товара, загубих по-голямата част от него — на първо място всички железа, а смятах, че тъкмо те ще ми бъдат от голяма полза. Все пак, когато започна отливът, успях да измъкна на брега повечето от парчетата въже, както и част от железата — направих го с цената на огромни усилия, защото трябваше да се гмуркам във водата, а това много ме изтощаваше. След този случай всеки ден отивах до кораба и пренасях каквото намеря.
Изминаха тринайсет дни, откакто претърпяхме корабокрушение, и за това време бях посещавал кораба единайсет пъти, като успях да взема от него всичко, което може да се вдигне с две ръце, затова съм дълбоко убеден, че ако хубавото време се бе задържало, щях да успея да пренеса и целия кораб парче по парче.
