от гладна смърт. Когато падна нощта, подслоних се в клоните на едно дърво, защото се боях от диви животни, но макар да валя през цялата нощ, спах дълбоко.
На сутринта за моя голяма изненада видях, че приливът е довлякъл заседналия кораб много по-близо до брега на острова; като видях кораба изправен и невредим, от една страна, изпитах известно облекчение, защото се надявах, ако вятърът утихне, да се кача на борда и да взема оттам храна и неща от първа необходимост, които да ми бъдат от полза; от друга страна обаче, мъката по загиналите ми другари се засили, защото си представих, че ако бяхме останали на кораба, можехме да го спасим, или най-малкото всички те нямаше да се удавят, а ако моряците се бяха спасили, можехме да построим нов кораб от останките на стария и с него да достигнем някое друго място в света. Прекарах голяма част от деня потънал в смут при тези мисли, но когато накрая след отлива видях, че корабът е, кажи-речи, на сушата, тръгнах по оголилия се пясък и вървях, докъдето можеше, а нататък плувах. Този ден продължи да вали, макар че вятърът спря напълно.
Всички тези дни изцяло посветих на пътувания до кораба, за да пренеса от него каквото бе възможно; при отлив се връщах на брега с натоварен сал. И тези дни много валя, въпреки че в промеждутъците времето бе хубаво. По всичко обаче изглежда, че сега е дъждовният сезон.
Салът се преобърна и всичко, което бе върху него, падна в морето, но понеже се случи на плитко и повечето неща бяха тежки, след отлива успях да събера много от тях.
Цял ден и цяла нощ валя, с внезапни пориви на вятъра, докато накрая задуха по-силно и корабът се разби — изчезна от погледа, и само по време на отлив се виждаха следи от корабокрушението. През целия ден увивах нещата, които бях спасил, за да ги запазя сухи от дъжда.
Почти целия ден обикалях брега и търсех място, където да установя жилището си, при това бях доста загрижен, защото трябваше да си осигуря безопасност от нощни нападения от страна на диви зверове или човеци. Привечер се спрях на едно място в подножието на канара и очертах полукръг, в който да бъде лагерът ми. Реших да го укрепя, като издигна стена или ограда от два реда колове, през които да преплета корабни въжета; а от външната страна да направя насип от пръст.
С цената на много усилия пренесох в новото си жилище взетото от кораба, макар че през една част от времето валеше проливен дъжд.
тръгнах с пушка на обиколка из острова, за да потърся храна и да огледам местността. Убих една коза, а ярето й ме последва до дома, но после убих и него, защото не искаше да се храни.
Построих заслона си под една канара и за първи път преспах в него. Направих го колкото може по-широк и забих колци, за да вържа хамака си.
Наредих всички сандъци, дъски и парчета дърво, с които бях построил моите салове, и направих от тях ограда — малко по-навътре от линията, която бях очертал за укреплението.
Излязох на лов и убих две приличащи на патици птици, чието месо беше много вкусно. Следобед се залових да си направя маса.
Тази сутрин започнах да разпределям времето си: кога да ходя на лов, кога да спя, кога да почивам; реших всяка сутрин, ако не вали, да обикалям два-три часа с пушка, после докъм единайсет часа да работя, после да се храня с каквото разполагам, от пладне до два часа да спя, понеже по това време е изключително горещо, а привечер отново да работя. Този ден, както и следващите три дни, времето ми за работа бе изцяло запълнено е правенето на маса, защото все още бях несръчен, макар че не след дълго нуждата ме превърна в един съвършен и изкусен майстор — както, смятам, би станало и с всеки друг човек.
Този ден излязох на обиколка с кучето си и застрелях една дива котка. Кожата й е доста пухкава, но месото не става за нищо. (Одирам всяко животно, което убия, а кожата запазвам.) Когато се връщах от брега, видях най-различни видове морски птици, които са ми непознати. Затова пък се изненадах и дори се уплаших от два-три тюлена, но докато ги гледах и недоумявах какво виждат очите ми, животните влязоха в морето и този път успяха да избягат от мене.
След утринната си разходка отново се залових с масата и я завърших, макар че не стана както ми се искаше. Не след дълго ми хрумна начин, по който да я оправя.
Лошото време е към края си.
На седми, осми, девети, десети и част от дванайсети ноември (защото единайсети беше неделя) бях изцяло зает с направата на стол и след много усилия успях да го докарам на вид, но нещо не ми харесваше и още докато го правех, на няколко пъти го разглобявах и започвах отначало. Забележка: Скоро престанах да се съобразявам с неделите, защото забравих да ги обозначавам на стълба и вече не знаех кога е делник,
