кога — празник.
Днес валя дъжд, от който се почувствах много освежен, а земята се разхлади. Беше придружен обаче със страшни светкавици и гръмотевици, които ужасно ме изплашиха, тъй като се боях да не пламне барутът. Щом спря да вали, реших да разделя барута на колкото може по-малки части, за да го предпазя от избухване.
Прекарах тези три дни в направата на квадратни сандъчета и кутии, които да побират един или най- много два фунта барут, и след като ги напълних, скрих ги на сигурни места, колкото може по-далече едно от друго. През един от тези дни застрелях голяма птица, която ставаше за ядене, но нямам представа как се нарича.
На този ден започнах да копая в скалата зад заслона, за да разширя мястото и да ми бъде по-удобно. Забележка: За тази цел ми бяха нужни три неща, с които не разполагах, а именно търнокоп, лизгар и количка или кош; поради това преустанових работата и започнах да мисля с какво да заменя липсващите сечива. Вместо търнокоп използвах железни прътове, които подхождаха, макар да бяха много тежки; след това обаче ми трябваше лизгар или лопата, без които в никакъв случай нямаше да мина, защото само така можех да свърша нещо, ала не знаех кое от двете да се заловя да направя.
На следващия ден обикалях из гората и открих дърво от този (или почти от този) вид, който в Бразилия наричат „желязно дърво“, защото е изключително твърдо. С много усилия и като без малко не повредих брадвата си, отрязах част от него и го занесох у дома, което доста ме измъчи, понеже дървото беше много тежко. Тъй като дървото бе изключително твърдо, а нямаше друг начин да го обработя, дълго време се занимавах с него, като малко по малко успях да го издълбая във формата на лизгар или лопата и направих дръжката съвсем същата като на лопатите в Англия, само дето в широката част нямаше метална обковка, поради което бързо щеше да се износи. Все пак сечивото ми послужи доста добре за целта, за която ми се наложи да го използвам. Не вярвам обаче някога да е била правена лопата с подобен вид, нито пък за толкова дълго време.
Не бях още съвсем готов, защото ми трябваше количка или кош. Нямаше никакъв начин да оплета кош, понеже не разполагах с клонки, които да са жилави като ракита (поне не бях открил такива досега), а що се отнася до количката, смятах, че мога да я направя изцяло, с изключение на колелото, защото не знаех и нямах никаква представа как да го подхвана; при това не беше във възможностите ми да изработя железните легла за оста, въртяща колелото, така че се отказах. За да пренасям пръстта, изкопавана от пещерата, направих нещо като коритата, с които чираците пренасят хоросан за зидарите.
Справих се с това по-лесно, отколкото с лопатата; и все пак коритото, лопатата и напразните опити да направя количка ми отнеха не по-малко от четири дни — като изключим само задължителната ми утринна разходка с пушка, която рядко пропусках, както и много рядко пропусках да се завърна без нещо, подходящо за ядене.
Понеже заради правенето на тези сечива останалата ми работа стоеше, щом ги завърших, аз продължих нататък и се трудих всеки ден, през цялото време и с всички сили, поради което в продължение на осемнайсет дни се занимавах с разширяването на пещерата, за да мога удобно да складирам вещите си.
Вече си мислех, че работата по пещерата-склад е към края си, когато внезапно (понеже, изглежда, я бях разширил твърде много) едната й страна и част от тавана се срутиха и падна голямо количество пръст — толкова голямо, че се изплаших, и то не без основание: ако в този миг бях отдолу, изобщо нямаше да имам нужда от гробар. Поради тази злополука ми се наложи отново да повторя вече извършена работа, защото трябваше да изнеса навън купа пръст и, което е по-важно, да укрепя тавана, за да съм сигурен, че друг път няма да се срути.
На този ден се залових за работа, както си бях наумил: изправих два стълба и ги забих в земята така, че да подпират тавана, а върху им накръст приковах дъски; приключих всичко на следващия ден. После сложих още стълбове с приковани дъски и по този начин след около седмица таванът бе укрепен, а стълбовете, забити в редове, служеха да разделят помещението на части.
От този ден да 20-то число поставях лавици и забивах пирони по стълбовете, за да окачвам каквото може, и така сложих някакъв ред вътре.
Вече внесох всичко в пещерата и започнах да обзавеждам къщата си. Направих от парчета дъски нещо като полици на шкаф, върху които да си нареждам хранителните припаси, но се оказа, че дъските започват да се свършват. Направих си и още една маса.
Проливен дъжд през цялата нощ и целия ден, не съм си показал носа навън.
25 дек.
Вали цял ден.
