обръщал никакво внимание как вършат тази работа, макар че по-късно установих колко разпространен е този начин. При това моето точило беше много голямо и тежко. За да изработя механизма и да го доведа до съвършенство, ми отидоха няколко седмици.
През тези два дни се заех да наостря сечивата. Механизмът, с който се задвижва точилото, работи много добре.
Предположих, че в последно време запасите ми от сухари много са намалели и ги проверих, след което ограничих дажбата си на едно парче дневно; по тези причини се почувствах много угрижен.
IX глава
На сутринта, когато хвърлих поглед към брега, забелязах, че морето се е оттеглило далече и е изхвърлило нещо, което изглеждаше много голямо, неочаквано голямо. Заприлича ми на бъчва и когато го доближих, видях малко буре и няколко дъски от разбития кораб, довлечени на брега от урагана. Като потърсих с очи кораба, стори ми се, че се подава от морето повече, отколкото преди. Разгледах бурето, изхвърлено на брега, и скоро открих, че е пълно с барут, който обаче се бе втвърдил и станал на камък от водата. Все пак засега претърколих бурето по-далече от морето, а самият аз тръгнах по пясъка и се доближих до разбития кораб, доколкото можах, за да видя няма ли още бурета. Когато стигнах до останките от кораба, открих, че работата е съвсем друга. Носовата част, дотогава потънала в пясъка, сега се бе издигнала с цели шест стъпки, а поломената кърма, която бурното море бе отделило от корпуса скоро след като бях тършувал из нея, се оказа отнесена и преобърната на една страна; върху палубата, граничеща с кърмата, имаше натрупан толкова много пясък, че там, където преди изминавах последната четвърт миля до кораба с плуване, сега при отлив спокойно стигах вървешком. Отначало се изненадах, но скоро заключих, че сигурно това се дължи на станалото земетресение, и тъй като от силата му корабът се беше разбил още повече, всеки ден намирах нови неща, отвлечени от водата и подети от вятъра и вълните, които постепенно ги изхвърляха на брега.
Случилото се напълно отклони мислите ми от плана да преместя жилището си и се заех с всички сили, особено този ден, да търся начин да проникна в кораба, но излезе, че не можех да разчитам на подобно нещо, защото целият трюм бе задръстен с пясък. Все пак, понеже се бях научил да не изпадам в отчаяние пред нищо, реших да прибера от корпуса всичко, което би могло да бъде разглобено — все щеше да ми послужи.
Залових се на работа с триона и отрязах парче греда, което според мене крепеше в едната страна квартердека, задната част от горната палуба, а когато свърших с гредата, изчистих, доколкото бе възможно, пясъка там, където се беше натрупал най-много, но понеже започваше приливът, наложи се да прекъсна за известно време.
Отидох за риба, но между уловените нямаше нито една, която да се осмеля да опитам, ала тъкмо когато това занимание ми дотегна и се канех да се откажа, хванах делфинче. Бях използвал за въдицата си дълго парче от въже, но нямах кукички. При все това често улавях доста риба — колкото ми се искаше — и я използвах за храна след като я изсушех на слънце.
Поработих на разбития кораб. Срязах на две още една греда и взех от борда три големи чамови дъски, които вързах заедно и пуснах по прилива, за да ги захвърли на брега.
Работих на разбития кораб. Извадих няколко винта, както и други железарии. Хвърлих много труд и се върнах у дома толкова уморен, че дори си помислих да се откажа от това начинание.
Отново отидох на разбития кораб, но вече не възнамерявах да работя. Открих, че след като бях прерязал гредите, корабът се бе разпаднал от собствената си тежест и на места частите почти се бяха отделили една от друга, а Вътрешността на трюма направо зееше, така че можах добре да я разгледам, но тя почти изцяло бе запълнена с вода и пясък.
Отидох на кораба, като носех със себе си лост, за да разкъртя палубата, която вече беше над водата и пясъка. Откъртих две дъски и ги закарах до брега по време на прилива. Оставих лоста на палубата до следващия ден.
Отидох на кораба и с помощта на лоста пробих път към трюма, където напипах няколко бурета. Поочистих около тях с лоста, но не успях да ги отворя. Напипах и навитите на топ листа английско олово, но не успях дори да ги помръдна — толкова тежаха, че не можеше да се извадят.
Всеки ден ходих на кораба и пренесох доста голямо количество парчета дърво, дъски, както и двеста- триста фунта железарии.
Взех със себе си две брадвички, за да проверя дали не бих могъл да отрежа парче от листата олово, като използвам едната за клин, а другата за чук, но понеже над оловния топ имаше около стъпка и половина вода, не можех да замахна, за да се забие брадвичката.
