толкова тесни и неудобни.
Тази комедия успя веднага. Навсякъде се смееха на капитана и на него му идваше да се обеси. Той опита всички средства да се върне при приятелката ми и започна да й пише най-пламенни писма. Накратко казано, с голяма мъка успя да получи съгласието й да я посети, само и само, както той се изрази, за да може да се реабилитира.
На тази среща тя си отмъстила напълно. Казала му, че се пита за каква я мисли, та да трябва да приеме да встъпи в брак с който и да е мъж, без да разпита за състоянието му; той много грешал, ако смятал, че някой може да я принуди да се ожени; тя не е в положението на някои свои съседки, които може да са готови да се омъжат за първия мъж, който им направи предложение. Рекла му направо, че той се ползува наистина с лошо име и съседите гледат с лошо око на него и ако не разясни някои неща, относно които има основателни съмнения, тя, за сведение, няма да се побои да отхвърли нито неговото, нито чието и да било предложение за женитба.
След това му разправила какво била уж чула за него. Всъщност повторила му това, което сама беше измислила и разпространила чрез мен: за неизплатения му дял в кораба, който командува; за решението на собствениците да го уволнят и да поставят помощника му на негово място; за скандалния му живот; за връзките му с тези и тези жени и за двете му съпруги — едната в Плимут, а другата в Западна Индия — и т.н.
Накрая го запитала дали не намира, че тя има право да настоява за обяснения и ако не ги получи, с пълно основание може да му откаже.
Той останал така смаян, че не можел да отговори нито дума. Като видяла колко е объркан, тя самата почти почнала да вярва, че обвиненията й са верни, макар много добре да знаеше автора на тази мълва.
След малко той се съвзел и от този момент станал най-смиреният, най-скромният и най-настойчив кандидат, какъвто човек може да си представи.
Тогава тя му подхвърлила, че той не е единственият й кандидат, та да е длъжна да търпи такова държане от негова страна. Попитала го не вижда ли как тя отблъсва дори тези, които смятат, че си заслужава да идват при нея от толкова далече. Това било намек за роднината, когото беше накарала да й идва на гости.
С тези хитрини успя да го принуди да направи всичко, за да удовлетвори исканията й както относно материалното си състояние, така и относно поведението си. Той й представи безспорни доказателства, че е платил своя дял от кораба и й донесе декларация от собствениците, че слухът за някакво тяхно намерение да го отстранят от капитанското място е неверен и неоснователен. Накратко казано, капитанът стана точно обратното на това, което беше преди.
Така аз я убедих, че ако мъжете се намират в по-изгодно положение от нас по отношение на брака поради общоприетото мнение, че те имат много по-голям избор и че жените винаги с готовност приемат всяко предложение за женитба, то се дължи само на това, че на жените им липсва смелостта да защищават правата си и както казва лорд Рочестър:
Жената нивга не е паднала дотам, че на виновника за своето падение да не успее тя да отмъсти.
След всичко станало момичето изигра добре ролята си и макар да бе решила да се ожени за капитана — всъщност това бе главната цел на плана й, — тя така го разиграва, та на него му се струваше, че да получи ръката й, бе най-мъчното нещо на света. Тя постигна това не с гордо и резервирано държане, а с хитра тактика, като му отвърна по същия начин, по който той се бе отнесъл с нея. Тъй като с високомерното си държане той искаше да покаже, че не го е грижа каква е репутацията му, тя го принуди да се съгласи да даде всички сведения за себе си, а същевременно не му позволи да пита за нейното състояние.
За него бе достатъчно да я вземе за жена. Тя му каза направо, че тъй като нейното положение му е известно, и тя има право да научи какво е неговото състояние. И макар да знаеше само по слухове каква е зестрата й, той така страстно я беше уверявал в любовта си, че нямаше как да разпитва; можеше само да я моли за ръката й и да й прави любовни излияния, каквито правят всички любовници. Накратко казано, той не си остави никаква възможност да й задава въпроси относно имуществото й. Тя се възползува от това и без негово знание предаде част от парите си на доверени лица, за да не може той да ги получи; при това го накара да заяви, че е доволен от зестрата, която всъщност представляваше само част от състоянието й.
Впрочем сумата, която му даде, бе достатъчно голяма — около хиляда и четиристотин лири. След известно време тя изкара наяве и другата сума, като някакъв нейн извънреден доход. Макар че тези пари нямаше да бъдат негови, той прие новината с голяма радост, понеже с тях тя можеше да посрещне някои свои лични разходи, а това все пак щеше да му бъде от полза.
Трябва да добавя, че по този начин капитанът стана не само още по-смирен, докато я ухажваше, но и по-късно, когато се ожениха, той беше крайно внимателен съпруг.
Трябва да припомня на всички млади момичета, че те сами се поставят в по-зависимо положение, отколкото се намира дори една съпруга (а напълно безпристрастно казано — положението на една женена жена далеч не е завидно), и сами подготвят бъдещите си унижения, като се оставят да бъдат обиждани от мъжете още преди брака, нещо, което според мен съвсем не е необходимо.
От случая с моята приятелка жените могат да видят, че не всички предимства са на страната на мъжете, както те си мислят. Възможно е да е вярно, че мъжете имат голям избор от жени и някои жени не се държат достойно и са леснодостъпни, но все пак, ако един мъж иска да се ожени за свястна жена, той ще намери, че тя не е така леснодостъпна и че тези, които се държат другояче, след женитбата често се оказват с недостатъци. И затова мъчнодостъпните жени са всъщност много по-ценни от тези, които са готови да се оженят веднага щом ги поискат.
Съвсем сигурно е, че жените винаги печелят пред мъжете, когато не отстъпват позициите си и показват на кандидатите си, че няма да търпят да бъдат унижавани и не се страхуват да кажат „не“. Мъжете дълбоко ни обиждат, като ни изтъкват, че има много жени и поради войните, флотата, търговията и пр. съществува голямо числено несъответствие между двата пола. Аз съвсем не съм съгласна, че броят на мъжете е толкова малък, а този на жените толкова голям. Но ако трябва да кажа истината, аз ще река, че неизгодното положение, в което са поставени жените, е просто безобразие от страна на мъжете; нашето време е толкова долно и мъжете са толкова развалени, че наистина броят на мъжете, с които една почтена жена би трябвало да поддържа връзки, е много малък; а тези, на които тя би могла да разчита, се срещат крайно рядко.
Следователно жените трябва да бъдат по-настойчиви, защото иначе как биха могли да научат какъв е всъщност мъжът, който им прави предложение? Да се каже, че жените би трябвало да бъдат по-отстъпчиви, тъй като бракът е нещо сериозно, би значило да се тикат те към авантюра; такъв съвет според мен би бил абсурден.
Напротив, жените имат десет хиляди пъти повече основание да бъдат предпазливи и резервирани, тъй като вероятността да бъдат измамени е много по-голяма. Ако проявяваха повече предпазливост, те щяха да разберат кога ги ухажва измамник. В днешно време има много малко мъже, за които може да се каже нещо добро, и затова, ако момичетата събираха дори и малко сведения за кандидатите си, лесно биха открили кой от тях колко струва.
А колкото до жените, които не смятат, че трябва да помислят за собствената си сигурност и които с нетърпение чакат да се омъжат и се хвърлят в брака, както коне в бой, на такива жени ще кажа, че за тях можем само да се молим на бога, както се молим за спасението на болни, и че те приличат на хора, които залагат цялото си състояние на лотария, в която има една печалба на сто хиляди билета.
Никой разумен мъж не би ценил по-малко една жена, ако тя не отстъпи при първата атака или не приеме предложението му, преди да събере сведения за него; напротив, като се има пред вид какви са мъжете сега, ако тя се съгласи веднага, той би счел това за слабост и би имал твърде лошо мнение за ума й, щом е готова да рискува единствения си шанс в живота и да направи от брака скок в неизвестността.
Аз бих желала нашият пол да промени поведението си в това отношение, тъй като тъкмо в този момент на живота си ние правим най-фаталната стъпка. Това се дължи само на липсата на смелост, на страха да не останем неомъжени, на желанието да се спасим от ужасното положение на стара мома. Това е капанът, в
