— Е, госпожо, да си кажа право, ако бях убеден, че е така, нямаше толкова да съжалявам за това, което загубих. Колкото до кражбата, изкушението е било много голямо, а може и жената да е била бедна и да е имала нужда от пари.
— Ако не беше бедна, господине — му рекла тя. — Убедена съм, че тя никога нямаше да ви се отдаде. И както бедността й е станала причина да спите с нея, така същата тази бедност я накарала накрая да ви вземе парите, като видяла в какво състояние сте. И ако не беше ви ограбила тя, може би следващият кочияш или носач щеше да ви ограби, и то още повече.
— Е, хайде — рекъл той, — от мен да мине. Пак повтарям: с всички мъже, които вършат такива неща, следва да се случи същото, та да се научат да се пазят; не ме е много грижа за откраднатото, като изключим онова, за което намекнахте преди малко вие.
И сега вече той си позволил да заговори с нея още по-свободно относно станалото между нас (за което впрочем на мен, като на жена, не подхожда да пиша) и за големия страх, който изпитвал да не е пипнал нещо от мен и да го предаде на съпругата си. Накрая я запитал не би ли могла да му уреди среща с мене.
Хазайката ми още веднъж го уверила, че не страдам от подобни болести и от тази страна може да бъде напълно спокоен — все едно, че е бил със собствената си съпруга. Но що се касаело до това, да ме види пак, казала му, че то може да доведе до опасни последици; но все пак щяла да поговори с мен и да му съобщи резултата. Постарала се същевременно да му втълпи да не настоява за среща, защото тя едва ли ще му бъде от полза; надявала се, че той няма желание да продължи връзката си с мен, а и за мен това би означавало да рискувам живота си.
Той й казал, че изпитва голямо желание да ме видя. Готов бил да й даде всички възможни гаранции, че няма да злоупотреби по какъвто и да било начин и че на първо място щял да се откаже да предяви всякакви искания спрямо мен. Тя обаче твърдяла, че това може да доведе до по-нататъшното разбулване на тайната и да му навреди много и го замолила да не настоява; накрая той отстъпил.
Сетне поговорили малко за нещата, които изгубил. Както изглежда, джентълменът много желаел да получи обратно златния си часовник и й казал, че ако може да му го върне, на драго сърце ще плати за него толкова, колкото струва. Тя рекла, че ще се опита да му го набави и ще предостави на него да го оцени.
И тъй, на следния ден моята хазайка му занесе часовника и той й дал тридесет гини, което бе повече, отколкото щях да изкарам инак за него, при все че часовникът навярно струваше много повече. Тогава той споменал и за перуката си, която, изглежда, му струвала шестдесет гини, и за кутийката си за емфие. След няколко дни тя му занесе и тях и той казал, че й е много задължен и й дал още тридесет гини. На следния ден му изпратих неговата изящна сабя и бастуна, без да искам нищо за тях, но с молба да не го виждам никога, освен ако се съгласи да ми разкрие кой е, на което пък той не беше склонен.
Тогава той повел дълъг разговор с нея и я запитал как е узнала всички тия неща. А тя пък измислила цяла приказка: как чула за всичко от някаква жена, на която аз съм разказала цялата история и която трябвало да ми помогне да продам нещата; и как тая моя доверена приятелка занесла някои от предметите при нея, тъй като тя по професия е съдържателна на заложна къща; и как тя, чувайки за нещастието, сполетяло негова милост, се досетила каква е работата; и че като получила предметите, решила да иде при него и да провери дали е така, което и сторила.
Сетне още веднъж го уверила, че никога нищо няма да излезе от устата й и че макар да познавала много добре жената, сиреч мен, никога нямало да й каже кой е бил пострадалият; последното впрочем беше невярно. Но както и да е, то не беше в негова вреда, защото аз никога и пред никого не продумах нито дума за тия работи.
В главата ми се въртяха всевъзможни мисли относно едно ново свиждане с него и често съжалявах, загдето бях отказала. Убедена бях, че ако го видя и му дам да разбере, че го познавам, ще мога да изтръгна известни облаги и дори да получа издръжка от него. И макар че един такъв живот би бил твърде греховен, все пак поне нямаше да бъде изпълнен с толкова опасности като живота, който водех сега. Ала тия мисли поизбледняха и аз все отказвах да се срещна с него, поне засега. Хазайката ми обаче го виждаше често и той беше много любезен към нея. Почти всеки път, когато я срещнеше, й даваше по нещо. Веднъж, когато го намерила в много весело настроение — дори, както ми каза, сторило й се, че е пийнал малко, — той пак почнал да настоява пред нея да му покаже жената, която, както се изразил, го омагьосала през онази нощ. Хазайката ми, която още от самото начало беше на мнение да се срещна с него, му казала, че като вижда силното му желание, е почти склонна да се съгласи, стига да й се удаде да убеди мен, и затова нека джентълменът благоволи да намине у дома й същата вечер, тя ще се опита да ме склони, като се позове на неколкократните му уверения, че всичко минало е забравено.
И така тя дойде при мен и ми предаде целия разговор. Казано накратко, скоро успя да ми повлияе да дам съгласието си, особено като се има пред вид, че до известна степен съжалявах вътрешно, загдето бях отказвала досега. И тъй, приготвих се за срещата с него. Облякох се колкото можех по-добре и за пръв път прибягнах и до малко грим; казвам за пръв път, защото никога дотогава не се бях унижавала да се червосвам и белосвам, понеже винаги бях достатъчно суетна да смятам, че нямам нужда от това.
В уговорения час той дойде. Както тя бе забелязвала вече и преди, ясно беше, че е попийнал, макар и да бе твърде далеч от онова състояние, което наричаме „пиян-залян“. Изглежда, извънредно много се зарадва, като ме видя, и поведе с мен дълъг разговор за цялата история. На няколко пъти, докато говорехме, го помолих да ме извини за стореното, уверих го, че когато съм го срещнала за пръв път, съвсем не съм имала такива намерения, че изобщо нямало да тръгна с него, ако не съм го смятала за много благовъзпитан джентълмен, тъй като той ми обещал, че няма да се държи непристойно към мен.
Той хвърли вината върху виното, дето изпи тогава, каза, че оная нощ просто не знаел какво върши и ако не било тъй, никога нямало да си позволи волностите с мен. Увери ме, че откак се е оженил за съпругата си, не се е докосвал до друга жена освен до мен. Това изненадало и самия него: направи ми комплимент, загдето съм била толкова мила към него, и тям подобни и толкова много говори в тая насока, че, струва ми се, самите му приказки почти го настроиха да извърши същото нещо още веднъж. Ала аз го прекъснах. Уверих го, че откак е починал съпругът ми, никога не съм позволила да ме докосне някой мъж, а оттогава са минали цели осем години. Той заяви, че ми вярва, и добави, че мадам го е уведомили за това и именно то го накарало да поиска да ме види пак: и понеже веднъж с мен нарушил безупречното си поведение като съпруг и това нямало никакви лоши последици, то вече можел да се чувствува спокоен и да рискува пак; и така, с една дума, той премина към онова, което бях очаквала и за което не ще бъде благоприлично да разказвам.
Моята стара хазайка беше предвидила като мен, че ще стане тъй, и затова го беше въвела в една стая, гдето наистина нямаше легло, но която беше в непосредствено съседство със спалнята, където се оттеглихме през остатъка от нощта. Накратко казано, след като прекарахме известно време заедно, той си легна и спа на леглото цяла нощ, а пък аз се оттеглих, но преди да се съмне, дойдох пак, разсъблечена, и лежах при него, докато станахме.
И тъй, както сами виждате, извършването на едно престъпление отваря вече вратата за повторението му: всички разумни съждения избледняват, щом изкушението се поднови. Ако не се бях съгласила да го видя отново, разпътното му желание у него щеше да заглъхне и по всяка вероятност той никога нямаше да му се поддаде с някоя друга жена.
Когато си тръгваше, рекох му, че се надявам този път да е доволен, дето не е ограбен повторно. Той отвърна, че в това отношение бил напълно спокоен; и бръквайки в джоба си, ми даде пет гини, които представляваха първите пари, спечелени от мен по този начин от много години насам.
След това ми направи редица подобни посещения, но не се стигна до една редовна издръжка, което всъщност единствено щеше да ме задоволи напълно. Наистина той ме запита веднъж как преживявам и аз доста ловко му отговорих, че никога не съм тръгвала по пътя, който бях поела с него, а работя неуморно с иглата и с това горе-долу смогвам да се издържам, макар понякога и доста трудно.
Той почна да се укорява, че бил първият, който ме накарал да тръгна по този път, и ме увери, че всъщност никога не бил имал намерение да го стори; каза, че му тежало не само загдето е извършил грях, а и защото е станал причина за моето падение. Впрочем той често разсъждаваше както за греха изобщо, тъй и за конкретните обстоятелства, като все винеше себе си: как виното пробудило желанието му и как сатаната го отвел на местопрестъплението, как намерил с какво да го изкуши — и сетне правеше морални
