— Извинете, господине — рече му тогава стражарят. — Настоявам да дойдете, във ваш собствен интерес е, защото мировият съдия не може да стори нищо без вас.
— Имайте добрината, драги мой — отвърна му галантеристът, — да си гледате работата. Нямам какво повече да се разправям с тази госпожа и ви моля в името на краля да я освободите.
— Сър — каза тогава стражарят, — виждам, че вие явно не знаете какво значи да си стражар. Моля ви, не ме карайте да ставам груб към вас.
— Струва ми се, че не е и нужно да ви карам — отвърна галантеристът, — вие и без това сте вече достатъчно груб.
— Не, сър — каза стражарят, — аз не съм груб, а вие нарушихте обществения ред, като подбрахте от улицата една почтена жена, когато тя не бе извършила нищо противозаконно, запряхте я в магазина си и се държахте зле с нея чрез вашите служещи. Нима можете да твърдите, че и сега съм груб към вас? Мисля, че съм достатъчно вежлив, щом не ви заповядвам в името на краля да ме последвате и не извиквам първия човек, минал край вратата ви, да ме подкрепи и подпомогне, та да ви отмъкна насила. Знаете много добре, че имам власт да постъпя така и все пак аз проявявам снизхождение и още веднъж ви моля да дойдете с мен.
Галантеристът обаче за нищо на света не искаше да стори това и се нахвърли с обидни думи върху стражаря. Но стражарят сдържа гнева си и не позволи да го предизвикат. Тогава се намесих аз и казах:
— Да вървим, господин стражар, оставете го; ще намеря достатъчно начини, за да го закарам пред съдията, това никак не ме тревожи. Но този момък там — продължих, — беше човекът, който посегна на мен, както си вървях мирно и тихо по улицата, а вие бяхте свидетел на насилията върху мен след това. Позволете ми да ви замоля да го арестувате и да го отведете пред съдията.
— Да, уважаема госпожо — каза стражарят и като се обърна към момъка, добави: — Елате, млади господине, вие сте длъжен да дойдете с нас. Надявам се, че не сте извън властта на един стражар, както е господарят ви.
Момъкът се умърлуши като заловен крадец, дръпна се назад и погледна към господаря си, сякаш той можеше да му помогне. А пък галантеристът като последен глупак го насърчи да се опъва и момъкът наистина оказа съпротива и доста силно блъсна стражаря, когато той пристъпи, за да го арестува; тогава стражарят го повали с един удар и извика за помощ. Магазинът тутакси се напълни с хора и полицаят арестува стопанина и всичките му продавачи.
Първата лоша последица от тая схватка беше, че истинската крадла офейка и се смеси с тълпата; измъкнаха се също така и други двама от арестуваните — не мога да кажа дали те наистина бяха виновни.
Тъй като този път бяха влезли и някои от съседите на търговеца, като видяха накъде клонят нещата, те се опитаха да го вразумят; и той започна да се убеждава, че не е прав. И така, накрая всички се отправихме доста мирно към съдията, следвани по петите от една тълпа от близо петстотин души. И през целия път чувах хората да питат в какво се състои работата. А други им отговаряха, че галантеристът наредил да арестуват една госпожа вместо крадлата и след това пипнал истинската крадла, а сега госпожата пипнала него и го водела пред съдията. Това, кой знае защо, радваше хората и стана причина тълпата още повече да нарасне. Вървешком хората викаха:
— Кой е негодникът?
— Кой е търговецът?
Особено се вълнуваха жените. Като го видяха, разкрещяха се:
— Ето го! Ето го!
И почнаха да го замерят с буци кал; доста път изминахме така, докато най-сетне търговецът сметна за уместно да поиска от стражаря да повика кола, за да се спаси от тълпата. Така че остатъка от пътя изминахме с кола — стражарят, аз, галантсристът и неговият продавач.
Когато пристигнахме при съдията — един възрастен джентълмен от Блумсбъри, — стражарят най-напред описа накратко случилото се и тогава съдията ме покани да кажа, каквото имам да кажа. Най-напред ме запита за името, което никак не ми се искаше да казвам. Но нямаше какво да се прави, ето защо отвърнах му, че името ми е Мери Фландърс, че съм вдовица и мъжът ми бил морски капитан, загинал при едно пътуване до Вирджиния. Споменах и някои други обстоятелства, които той никога не би могъл да опровергае, и добавих, че понастоящем живея в града при еди-кое си лице, назовавайки името на хазайката си, но се готвя да замина за Америка, гдето се намират имотите на мъжа ми. Днес съм излязла, за да си купя плат за малък траур, но преди още да вляза изобщо в някой магазин, този момък (при тия думи посочих продавача) се нахвърлил върху мен толкова яростно, че много ме изплашил и ме отмъкнал в магазина на господаря си, където господарят му, макар и да установил, че не съм търсената личност, не поискал да ме пусне, а натоварил стражаря да ме арестува.
Разказах след това как се бяха отнесли към мен продавачите; как не ми позволиха да извикам никакви свои приятели; как след това откриха истинската крадла и си взеха от нея откраднатите стоки и изобщо всички подробности, за които вече споменах.
Сетне даде показания полицаят. Той повтори разговора си с галантериста относно освобождаването ми, описа как неговият служещ отказал да го последва, когато аз съм поискала отвеждането му пред съдията, и как господарят му го насърчил в това; как накрая ударил стражаря и всичко останало, което вече разказах.
После съдията изслуша галантериста и неговия служещ. Търговецът се впусна да разправя надълго и нашироко какви големи загуби имали всекидневно от разните крадци; лесно било да изпаднат в грешка, но когато безспорно се установило, че грешат, той искал да ме пусне и прочие, както по-горе. Що се отнася до продавача, самият той не можа да си намери друго оправдание, освен че другите служещи от магазина му били казали, че аз съм въпросната личност.
В заключение съдията преди всичко се обърна много учтиво към мен и ми каза, че съм свободна. Той изрази съжалението си, загдето в усърдието си при преследване на крадеца хората на търговеца са се показали толкова неблагоразумни, та са взели за виновен един невинен човек. Ако търговецът не се бил показал толкова несправедлив да ме задържи и след това, съдията бил уверен, че аз съм щяла да простя първото оскърбление. Но че не било в негова власт да ми присъди каквото и да било друго удовлетворение, освен да порицае търговеца публично, което щял и да стори; но предполагал, че аз съм щяла да прибягна до средствата, които посочвал законът; а междувременно той щял да накара търговеца да се задължи под страх на наказание да се яви в съда.
Що се касаело обаче до нарушаването на обществения ред, извършено от продавача, съдията каза, че щял да ми даде известно удовлетворение, като го изпрати в Нюгейт заради обида на стражаря, а също тъй и защото е обидил мен.
И така, съдията изпрати момчето в Нюгейт заради обидата, а господарят му внесе гаранция и си тръгнахме. Истинско удовлетворение за мен бе да видя как тълпата чакаше двамата да излязат, как дюдюкаше след тях и замеряше с камъни и кал колата, в която се качиха. Тогава и аз се отправих към къщи.
Като се завърнах след цялата тази бъркотия и разказах историята на хазайката си, тя почна да ми се смее.
— Защо се развесели толкова? — казах аз. — Тая история съвсем не е толкова смешна, колкото ти си въобразяваш. Уверявам те, че здравата се поизпотих и изплаших от тая банда грубияни.
— Смея се — отвърна хазайката ми, — смея се, дете, като виждам какво щастливо същество си ти. Та това ще бъде най-добрата сделка, която си правила изобщо през живота си, стига само да знаеш как да действуваш. Гарантирам ти, че ще накараш търговеца да ти плати петстотин лири обезщетение, без да се смята онова, което ще получиш от продавача.
Но по този въпрос аз бях на друго мнение; особено понеже бях казала името си на мировия съдия, а знаех, че името ми е тъй добре известно сред хората в Хикс-хол18, Оулд Бейли и други подобни места, че ако се стигнеше до публично водене на дело и проверяха името ми, никой съд нямаше да присъди обезщетение за накърнената репутация на особа като мен. Но така или иначе, длъжна бях да предявя иск и хазайката ми намери един много достопочтен човек, който се зае да го води. Беше адвокат с много голяма клиентела и с добро име и тя положително постъпи умно, като нае него;
