защото ако бе наела някой дребен прошенописец или пък някой неизвестен адвокат, едва ли щях да успея много с тая работа. Срещнах се с този адвокат и му разказах от игла до конец всички подробности, тъй както ги описах по-горе. Той ме увери, че при такива дела съдебните заседатели винаги присъждали доста значителни обезщетения. Тъй, снабден от мен с необходимите сведения, той подаде жалба. Когато арестували търговеца, той внесъл гаранция, за да го пуснат, а няколко дни след това отишъл заедно с адвоката си при моя адвокат, за да му съобщи, че желае да постигне с мен спогодба по доброволно съгласие; че всичко било станало поради едно злощастно кипване; доверителката, сиреч аз, държала остър и предизвикателен език и се отнесла зле към тях, като ги подигравала и осмивала дори тогава, когато я смятали за истинската крадла, и по този начин ги предизвикала и прочие.
Моят адвокат обаче добре ме защитил. Внушил им, че съм богата вдовица и съм в състояние да получа правото си; че имам влиятелни приятели, които ще ме подкрепят и които са ме накарали да обещая, че ще водя делото докрай дори ако ми струва хиляда лири, защото нанесената ми обида не можела да се преглътне.
Тъй или иначе, те успели да накарат адвоката ми да им обещае, че няма да раздухва огъня; да не ме разубеждава, ако съм склонна към спогодба, да ме увещава да се разберем и да прекратим делото, от което според тях той нямало да загуби. Адвокатът ми бе достатъчно почтен да ми съобщи всичко това. Каза ми също тъй, че ако те му предложат подкуп, без съмнение ще ме уведоми; но освен всичко това ми каза съвсем откровено, че ако желая да се вслушам в мнението му, би ме съветвал да приема предложението им за спогодба, тъй като те са много изплашени и повече от всичко друго желаят спогодбата и знаят, че каквото и да стане, всички разноски ще се струпат на техен гръб. Беше уверен, че доброволно ще ми платят много повече, отколкото биха ми присъдили които и да било съдебни заседатели, ако водех делото. Запитах го каква сума смята, че биха дали те. А той ми отговори, че отсега не може да каже нищо, но ще отговори по-точно на въпроса ми при следната ни среща.
След известно време те пак отишли при него да разберат говорил ли е с мене. Моят адвокат им казал, че всъщност останал с впечатление, че самата аз не съм тъй категорична по отношение на спогодбата, както някои от приятелите ми, които били възмутени от нанесената ми обида и ме подстрекавали; те тайно раздухвали огъня, като ми внушавали да си отмъстя, или, както се изразявали те, да потърся правата си. Така че и самият той не знаел какво да им каже. Уверил ги, че ще се опита да ми повлияе, но за това ще трябва да ми съобщи какво предлагат те. Те отвърнали уклончиво, че не могат да направят никакво предложение, защото това можело да се използува срещу тях. А той от своя страна им казал, че по същите причини не е в състояние да направи никакво предложение, защото това би могло да се използува в пледоариите, за да се намали сумата на обезщетението, което съдебните заседатели ще присъдят. Тъй или иначе, след като водили доста обстоен разговор и си дали взаимни уверения, че няма да използуват в свой интерес онова, което се договаря на тая или на друга среща, всяка страна направила своето предложение. Тези предложения бяха тъй далеч едно от друго, че едва ли можеше да се очаква да излезе нещо: моят адвокат поискал петстотин лири и разноските по делото, а те предложили петдесет лири без разноските. Поради това прекъснали преговорите и галантеристът пожелал да се срещне лично с мен, за което моят адвокат дал съгласието си много охотно.
Той ме посъветва да дойда на тая среща добре облечена и с известно достойнство, та търговецът да може да се убеди със собствените си очи, че представлявам нещо повече от онова, за което ме бяха взели тогава. И така, отидох със съвсем ново полутраурно облекло, което се схождаше и с казаното от мене пред съдията. Накичих се само дотолкова, доколкото позволяваше вдовишката ми премяна; хазайката ми даде хубава бисерна огърлица със закопчалка, обсипана с диаманти, която беше заложена при нея; сложих на корсажа си много хубав златен часовник. Така че добих извънредно внушителен вид и след като се позабавих, за да бъда сигурна, че те са вече там, пристигнах с каляска, придружавана от прислужница.
Когато влязох в стаята, търговецът наистина се смая, стана и стори поклон, а аз се престорих, че почти не забелязвам това и се отправих към мястото, което ми посочи адвокатът ми, защото срещата се състоя в неговия дом. След малко търговецът каза, че този път просто не можел да ме познае и почна да ми прави разни комплименти. Аз пък му отговорих, че ми се струва, че не ме е познал още първия път, защото ако ме бе познал тогава, нямаше да се отнесе така с мен.
Той изказа големите си съжаления за станалото и добави, че именно за да засвидетелствува своята готовност да ми даде възможното удовлетворение, бил поискал тази среща. Надявал се, че аз няма да докарам нещата до крайност, което щяло да означава не само голяма парична загуба за него, но можело да разори търговията и магазина му; а това би значело да получа удовлетворение за една неправда с цената на друга, десеторно по-голяма неправда. В такъв случай обаче нямало да получа нищо, докато сега той бил готов да ми даде всякакво удовлетворение, което е по силите му, без да навлича нито на себе си, нито на мен неприятностите и разноските на един съдебен процес.
Отвърнах му, че се радвам, като го чувам да говори много по-разумно, отколкото миналия път. Вярно, че в повечето дела за обида признанието на вината се смята за достатъчно удовлетворение; но в нашия случай нещата са стигнали твърде далеч, за да се оправят само с това. Казах му, че не съм отмъстителна и не се стремя нито към неговото разоряване, нито пък към разоряването на когото и да било, но приятелите ми единодушно са решили да не ме оставят да занемаря дотам репутацията си, че да се примиря с подобно нещо, без да получа удовлетворение. Арестуването ми като крадла е било толкова оскърбително, щото не може да се понесе току-тъй.
Никой, който ме познава, не би повярвал, че ми се е случило такова нещо. Понеже съм вдовица, аз съм се грижила твърде малко за външността си и само за това той е можел да ме вземе за крадла. Сетне повторих, че всичко станало е толкова оскърбително, щото едва съм намерила в себе си сили да го разкажа пак.
Той призна, че е тъй, и наистина се държа много смирено. Повиши предлаганото обезщетение на сто лири, обеща да плати и разноските по делото и добави, че щял да ми поднесе в дар много хубав комплект дрехи. Аз смъкнах на триста лири и поставих условие при това положение да публикувам във вестниците спогодбата с всички подробности.
С това условие, разбира се, той никога не можеше да се съгласи. Тъй или иначе, накрая под умелото ръководство на моя адвокат той повиши на сто и петдесет лири и на комплект черно копринено облекло, на което по молба на моя адвокат аз се съгласих. Освен това той трябваше да плати хонорара на адвоката и разноските по делото, а в добавка да ни покани на една хубава вечеря.
Когато отидох да получа парите, заведох със себе си и моята хазайка, предрешена като стара дукеса, а също и един много добре облечен джентълмен, който уж бил мой кандидат, но когото аз наричах „братовчеде“. Предоставихме на адвоката, да им намекне неофициално, че този джентълмен ухажвал вдовицата.
Търговецът се държа наистина много почтително към нас и охотно плати парите. Така че всичко му излезе двеста лири, ако не и повече. При тази последна среща, след като сметките помежду ни бяха уредени докрай, отново излезе наяве работата с продавача. Търговецът се застъпи за него много настойчиво, каза ми, че той бил човек, който на времето имал свой собствен магазин и въртял добра търговия, но сега бил много изпаднал и трябвало да се грижи за три деца; нямал нищичко, за да ми предложи обезщетение, но бил готов да ми се извини на колене.
Не изпитвах злоба към наглия глупак, нито пък ме интересуваше унижението му, щом като от него не можеше да се изстиска нищо. Затова си рекох, че най-добре ще бъде да му простя великодушно, и казах на търговеца, че не съм имала намерение да разорявам никого и щом той ме моли, ще простя на оня негодник, тъй като и без това е под достойнството ми да търся отмъщение.
Когато вечерята беше почнала, галантеристът доведе клетото човече да ми се извини. Продавачът бе готов да моли за прошка с толкова робско смирение, колкото надменно и обидно се беше държал преди това. Изобщо той бе пример на долна душа: високомерен, жесток и безмилостен, когато беше отгоре, и жалък и клюмнал, когато ролите ни бяха разменени. Аз обаче пресякох раболепниченето му, казах, че съм му простила, и поисках той да се оттегли, тъй като въпреки прошката не бих желала да го виждам повече.
Сега вече наистина бях в добро материално положение и трябваше да разбера, че е време да се оттегля. Хазайката ми често казваше, че съм била най-богатата от всички крадци в цяла Англия и сигурно е било така. Разполагах със седемстотин лири в пари, освен дрехите, пръстените, сребърните прибори и два
