понеже той ме иска, те още повече ще ме намразят, когато научат, че съм отхвърлила предложението му, защото веднага ще си помислят, че вече съм женена за някого — иначе не бих отказала на един кандидат, който стои толкова по-високо от мен.
Думите ми го изненадаха извънредно много. Той се съгласи, че имам да се справям с твърде трудно положение и каза, че сам не вижда начин, по който да изляза от него, но че ще помисли и когато се срещнем пак, ще ми съобщи решението си. Междувременно аз не бива нито да приемам предложението, нито да го отхвърлям направо, а трябва да държа брат му в неизвестност.
Трепнах, когато той каза да не приемам предложението на брат му, и възразих, че той знае много добре, че не мога да дам съгласието си, защото ми е обещал да се ожени за мен и следователно ние сме сгодени; той винаги ми е казвал, че съм негова съпруга и аз се считах за такава, сякаш брачната церемония беше действително извършена, ето защо, осланяйки се на неговите собствени думи, аз се наричах негова жена.
— О, мила моя — отвърна той, — не се тревожи за това сега. Макар и да не съм ти мъж, ще се грижа за тебе като истински съпруг. Нека засега да не те смущават тези неща. Аз ще размисля и като се срещнем идния път, ще мога да ти кажа нещо повече по въпроса.
По този начин той ме успокои, доколкото можеше, но забелязах, че беше доста замислен и макар да се държеше много мило с мен, целуна ме хиляди пъти и ми даде пари, той не поиска нищо друго през цялото време, а ние прекарахме заедно повече от два часа. Понеже познавах навиците му, много се учудих, че той пропуща такъв случай.
Робин остана в Лондон пет-шест дни и два дни след завръщането му брат му намери случай да говори с него насаме. Още същата вечер ние се срещнахме и той ми повтори целия им разговор, който, доколкото си спомням, имаше следното съдържание. Той му казал, че през време на отсъствието му чул странни новини за него, тоест, че бил ухажвал мис Бети.
— Е, какво от туй? — отговорил Робин малко сърдито. — Кому влиза в работата това?
— Недей се сърди, Робин — отговорил брат му, — аз не претендирам, че е моя работа, но намирам, че те са загрижени и затуй тормозят горкото момиче и това ме боли. — Кого имаш пред вид, като казваш „те“? — запитал Робин.
— Майка ни и момичетата — отвърнал по-старият брат. Но слушай, сериозно ли е всичко това? Наистина ли обичаш момичето?
— Е добре, аз ще бъда откровен о тебе — отговорил Робин — Обичам я повече от всички жени на света и ще се оженя за нея, пък те нека казват и вършат, каквото искат. Вярвам, че тя няма да ми откаже.
Сърцето ми се сви при тези думи, защото, макар да беше напълно естествено той да смята, че няма да му откажа, аз съзнавах, че трябва да постъпя така и това ще съсипе живота ми. Но аз знаех, че е в мой интерес да говоря другояче в момента и затова го прекъснах.
— Така, значи — казах аз, — той смята, че не мога да отхвърля предложението му? Той ще разбере, че въпреки всичко мога да го отхвърля.
— Но, мила моя — рече той, — нека ти предам целия ни разговор и после ще кажеш, каквото искаш.
И продължи да ми разправя, че му отговорил следното:
— Но, братко, ти знаеш, че тя няма нищо, а ти можеш да вземеш някоя богата госпожица, каквито има много.
— Това няма значение — възразил Робин. — Аз обичам момичето и никога няма да се оженя за пари, а по любов. И така, мила моя — добави той — виждаш, че не можеш да го отхвърлиш.
— Мога, мога — извиках аз, — мога да го отхвърля. Аз се научих да казвам „не“, макар че по-рано не знаех. Дори ако първият благородник в Англия ми поиска ръката сега, аз с най-голямо удоволствие ще му откажа.
— Но, мила — рече той, — какво можеш да му отвърнеш? Ти знаеш, както ти самата каза миналия път, че той ще ти зададе много въпроси и цялото семейство ще се пита какво значи това.
— Ами — възразих аз. — Лесно мога да затворя вратата и на него, и на тях, като кажа, че вече съм женена за по-стария брат.
Той се усмихна, но аз забелязах, че се изплаши и не можа да скрие смущението, което тези думи предизвикаха у него. Той обаче се съвзе и отговори:
— Е, макар това да е вярно в известен смисъл, все пак предполагам, че се шегуваш, като казваш, че ще им дадеш такъв отговор; той би бил неподходящ по много причини.
— Разбира се — казах аз шеговито, — нямам намерение да разкривам тайната ни без твое съгласие.
— Но тогава какво обяснение можеш да им дадеш, когато те разберат, че ти си категорично против тази женитба, която очевидно би била толкова изгодна за тебе? — запита той.
— О, мислиш, че няма да намеря какво да им кажа? Първо, не съм длъжна да им посочвам каквато и да била причина; и, второ, мога да им кажа, че съм вече женена и нищо повече; той ще трябва да приеме този отговор и това ще сложи край на въпросите му.
— Да — каза той, — но цялото семейство ще те разпитва и ако не им дадеш никакви обяснения, те ще се почувствуват обидени и при това у тях ще се явят подозрения.
— Тогава какво да направя? — попитах аз. — Ти какво искаш да направя? Аз бях силно объркана и преди, както ти казах, и затова именно ти изложих цялото положение, за да можеш да ме посъветваш.
— Скъпа моя — каза той, — можеш да бъдеш сигурна, че аз доста дълго обмислях всичко. Макар че е много мъчително за мен да ти дам този съвет и той отначало може да ти се стори странен, като вземем под внимание всички обстоятелства, аз не виждам по-добър изход за тебе, освен да го оставиш да те ухажва и ако намериш, че е искрен и със сериозни намерения, да се омъжиш за него.
Когато произнесе тези думи, аз го погледнах ужасена, побледнях като смъртник и едва не паднах от стола, на който седях. Той се сепна и извика:
— Мила моя, какво става с теб? Какво правиш?
Той ме викаше и разтърсваше и накрая ме свести, но мина доста време, докато дойда напълно на себе си и няколко минути бях неспособна да говоря.
Когато се съвзех напълно, той започна наново:
— Скъпа моя — рече той, — бих искал да погледнеш сериозно на нещата. Ти ясно виждаш как семейството гледа на въпроса. Те ще побеснеят, ако аз се окажа в положението на брат си и доколкото мога да си представя, това би съсипало и моя, и твоя живот.
— Да — казах аз все още разгневена, — значи, ще се отречеш от всичките си уверения и клетви поради неодобрението на семейството? Не ти ли изтъквах винаги това и ти винаги го вземаше леко, като че ли то не те засягаше и нямаше значение за тебе. Дотам ли сме стигнали? Това ли е твоята вярност и чест, твоята любов и твърдостта на обещанията ти?
Той остана съвършено спокоен въпреки упреците, с които щедро го обсипвах, и най-после отговори:
— Миличка, още не съм нарушил нито едно от обещанията, които съм ти дал. Казах ти, че ще се оженя за тебе, когато получа наследството си, но както виждаш, баща ми е още силен и здрав и може да живее още тридесет години и повече. Ти самата никога не си искала да се оженя за тебе преди смъртта му, защото знаеш, че това би било пагубно за мен. Колкото до останалото, изпълнил съм всичко, което съм обещал.
Не можех да отрека нито дума от това.
— Но защо тогава ме убеждаваш да направя такава ужасна стъпка, защо искаш да те напусна, щом ти не си ме изоставил? Не мислиш ли, че и аз съм те любила, както ме любеше ти? Не съм ли ти отвръщала със същото? Не съм ли ти дала доказателства за моята искреност и страст? Това, че пожертвувах честта и скромността си, не ти ли доказва, че съм свързана с тебе с връзки, които нищо не може да разкъса.
— Но, мила моя — каза той, — ти сега можеш да добиеш сигурно положение и да излезеш с чест от тези затруднения. Вечно мълчание ще покрие нашето общо минало, сякаш то никога не е съществувало. Към тебе аз винаги ще храня искрена обич, но тогава тя ще бъде чиста обич, няма да засяга честта на брат ми. Ти ще бъдеш моя скъпа сестра, както сега си моя скъпа… — той не довърши фразата си.
— Твоя скъпа к… щеше да кажеш и можеше да го кажеш — извиках аз, — разбирам те. Но искам да ти
