мома (тоест аз) да напусна къщата. Тъй като поради състоянието и не бивало да я изхвърлят веднага, тя се надявала, че щом баща й и майка й ще помислят да я отстранят, щом като оздравее.
Робин отговорил, че само родителите му могат да решат този въпрос и те не се нуждаят от съвети на хора като сестра му, които имат толкова малко ум.
Така продължило доста време. Сестрата се сърдела, а Робин я подкачал и дразнил и от всичко това положението на горката Бети в семейството все повече се влошавало. Когато ми разказваха това, аз се разридах. Старата дама научила, че съм много разтревожена от случилото се и се качи при мен. Оплаквах й се, че ми е много тежко, задето докторите напълно неоснователно са се произнесли така за мен, особено при сегашното ми положение в семейството; надявам се, че не съм направила нищо, което да намали уважението й към мен, нито пък съм дала повод за спречкването между синовете и дъщерите й; та сега аз би трябвало по-скоро да мисля за ковчег, отколкото за любов. Молих я настоятелно да не разваля мнението си за мен заради чужди грешки, а само заради моите собствени прегрешения. Тя призна, че думите ми не са лишени от справедливост, но добави, че тъй като е станала разправия помежду им и по-младият й син говорил неща, които я били разстроили, тя иска от мен да изразя предаността си към нея, като й отговоря откровено само на един въпрос.
Казах, че ще й отговоря, и то съвсем искрено и без заобиколки. И, разбира се, въпросът й беше дали има нещо между син и Роберт и мене. Отговорих й с всички възможни уверения в искреност, които ми дойдоха ума, защото всъщност такава беше истината, че няма и никога не с имало нищо. Казах, че господин Роберт ми е подмятал това-онова и се с шегувал — тя знаеше, той си е такъв — и че аз самата съм вземала думите му за необмислени празни приказки, без каквото и да е значение.
Уверих я, че между нас не е имало абсолютно нищо такова, каквото тя предполага, и че тези, които са намекнали за подобни неща, са ми направили голямо зло, както не са сторили услуга и на господин Роберт. Старата дама бе напълно задоволена, целуна ме, каза ми няколко ободрителни думи, препоръча ми да се грижа за здравето си и да не се лишавам от нищо и се сбогува с мене. Но когато слязла долу, видяла, че Робин и сестрите му едва не се били хванали за косите. Момичетата били ядосани, почти вън от себе си, защото той им подхвърлял, че са грознички, никой не ги ухажвал, никой не ги поискал, и са толкова нескромни, че почти сами се натрапват, и други от този род. Той ги сравнявал с мис Бети, която била мила и весела, пеела и танцувала по-хубаво от тях, а била и по-красива. Казал им всички неприятни неща, които могат да ги засегнат. Майка им слязла при тях, когато кавгата била в разгара си, и за да ги усмири, им разправила разговора ни и моя отговор, че няма нищо между Роберт и мен.
— Тя греши — възразил Робин, — защото, ако нямаше нищичко между нас, ние щяхме да бъдем по- близки, отколкото сме сега. Казах й, че страшно я обичам, но не можах да я накарам да повярва, че говоря сериозно.
— Не разбирам как би могъл да я накараш — отговорила майка му, — никой човек със здрав разум няма да повярва, че говориш сериозно такива неща на едно бедно момиче, чието материално положение знаеш твърде добре. Но, моля те, синко — добавила тя, — понеже ни казваш, че не си могъл да я накараш да повярва, че говориш сериозно, какво трябва да мислим тогава? Ти говориш така несвързано, че никой не разбира дали се шегуваш, или не. Понеже виждам от собствените ти думи, че момичето ми е казало истината, бих искала и ти да ми отговориш искрено и сериозно, за да мога да се осланям на отговора ти дали има нещо в цялата история. Сериозно ли говориш, или не? Полудял ли си по нея, или не? Този въпрос има голямо значение за мен и бих желала да ни успокоиш в това отношение.
— Бога ми, мадам — казал Робин, — няма смисъл да го усуквам или да ви лъжа. Аз съм сериозен като човек, когото карат на бесилката. Ако мис Бети каже, че ме обича и че иска да се омъжи за мене, още утре сутрин ще я взема на гладно сърце — вместо закуска, и ще река:
„Каквото е мое, никому не го давам.“
— Е — казала майката, — в такъв случай ще загубя един син. — Тонът й бил съвсем тъжен, като на човек, който е много загрижен.
— Надявам се, че няма да го загубите, мадам — отвърнал Робин. — Как ще е загубен един човек, щом го е намерила добра съпруга.
— Ох, дете мое — казала тя, — ами че тя е просякиня.
— Е, значи, още повече се нуждае от милостиня — рекъл Робин. — Като я взема, тя вече няма да бъде в тежест на енорията и двамата ще ходим да просим заедно.
— Не бива да се шегуваш о тия неща, синко.
— Не се шегувам, мадам. Ние ще дойдем да просим прошка и благословия от вас, мадам, от вас и от баща ми.
— И дума не може да става за подобно нещо, синко. Ако говориш сериозно, свършено е с тебе.
— Страхувам се, че не е свършено, защото наистина се страхувам, че тя няма да ме иска. След като сестра ми вдигна такава врява, никога няма да мога да я накарам да се съгласи.
— И таз хубава, тя да не е луда! Мис Бети никак не е глупава — намесила се по-младата сестра. — Мислиш ли, че тя може да упорствува повече от коя да е друга?
— Да, остроумна госпожице, мис Бети никак не е в глупава — казал Робин, — но тя може да е сгодена за другиго и тогава какво?
— Да, възможно е — съгласила се по-голямата сестра.
— Но тогава за кого може да е сгодена? Тя никога не излиза от къщи. Трябва да е един от вас двамата.
— Нищо друго не зная — рекъл Робин. — Достатъчно ме разпитвахте. Ето, брат ми е тук. Щом трябва да е един от нас, обърнете се към него.
Това засегнало по-стария брат на болното място и той помислил, че брат му е открил нещо. За всеки случай той външно запазил спокойствие.
— Моля, не ми прехвърляй собствените си истории. Аз не се занимавам с такива работи. Нямам нищо общо с никакви госпожици Бети. И той станал и се измъкнал.
— О, не — казала по-голямата сестра, — аз гарантирам за него, той по-добре познава света.
С това разговорът се свършил, но по-големият брат бил крайно смутен. Той решил, че брат му е научил всичко и започнал да се съмнява дали аз не съм му издала тайната. Обаче въпреки всичката си ловкост той не можел да намери начин да дойде при мене. Най-после той така започнал да се тревожи, че просто го обхванало отчаяние и решил да ме види, та каквото ще да става. За тази цел един ден той издебнал момента, когато сестра му тръгнала за горния етаж, и изтичал след нея.
— Слушай, сестричке — казал той, — къде е болната? Не може ли да я види човек?
— Мисля, че можеш да я видиш — отговорила сестра му. — Нека да вляза при нея за момент и ще ти кажа. Тя надникна през вратата, за да ми обади, че брат й ще ме посети, и веднага го повика:
— Братко, можеш да влезеш, ако искаш.
Той влезе в стаята и още от вратата извика весело:
— Хей, къде е влюбената болна? Как сте, мис Бети?
Аз исках да стана от стола си, но бях толкова слаба, че не можах да се вдигна. И той, и сестра му забелязаха това и тя каза:
— Е, недей, не се опитвай да станеш. Брат ми не държи на етикета, особено сега, когато си толкова слаба.
— Не, не, моля ви се, мис Бети, стойте си спокойно — каза той и седна на един стол срещу мене, като се преструваше на много весел.
Той нарочно ни изприказва куп празни приказки ту за едно, ту за друго, за да я забавлява, като от време на време се връщаше на старата история.
— Горката мис Бети! — повтаряше той. — Тъжно нещо е да си влюбен. Ах, колко сте отслабнали от тази любов!
Най-после и аз можах да кажа нещо:
— Радвам се, че сте толкова весел, сър, но мисля, че докторът би могъл да се занимава с нещо друго, а не да се шегува с пациентите си. Ако страдах от любов, нямаше да го оставя да ме лекува, защото народната пословица ми е много добре известна.
