част от имота? Нейната част от наследството трябва да отговаря на зестрата, която донася.
— О, не, колкото до имот, тя е достатъчно богата. Аз съм напълно доволен в това отношение. Но аз не мога да отговоря на нейните условия, а тя категорично държи на тях.
Тогава сестрите му се намесили.
— Мадам — казала втората сестра, — невъзможно е да се говори сериозно с него. Той никога не отвръща направо на въпросите, които човек му задава. По-добре го оставете на мира и не говорете вече за това. Вие знаете как да я отделите от него.
Робин се ядосал малко на грубостта на сестра си, но веднага й отвърнал.
— Има два вида хора, с които не може да се спори — казал той, като се обърнал към майка си, — с мъдреците и глупците. Малко мъчно е за мен да се справя едновременно с мъдрец и с глупак.
Тогава се намесила и по-малката сестра:
— Брат ни наистина трябва да ни мисли за глупачки, щом иска да ни накара да повярваме, че той сериозно е предложил на мис Бети да се ожени за нея и тя е отказала.
— Соломон казва: „Отговаряй и не отговаряй?“ — отвърнал Робин. — Когато брат ти твърди, че пет пъти й е правил предложение и тя решително му е отказала, струва ми се, че една по-малка сестра не трябва да се съмнява в истинността на думите му, особено когато майка му не се съмнява в тях.
— Но ти виждаш, че и майка ми не те разбира — казала втората сестра.
— Има известна разлика между това да искаш да ти се обясни нещо и да казваш, че тя не ми вярва — възразил Робин.
— Е, синко, ако нямаш нищо против — рекла майка му, — разкрий ни тази загадка. Какви са тези тежки условия?
— Мадам, щях всичко да ви обясня, ако не бяха ме закачили и прекъсвали. Условието е да получа вашето съгласие и съгласието на баща ми. Тя ми заяви, че иначе никога няма да говори с мен по този въпрос. А аз предполагам, както вече казах, че никога няма да съм в състояние да изпълня това условие. Надявам се, че моите сестри, които са се толкова разпалили, получиха добър отговор и ще се изчервят малко.
Този отговор изненадал всички освен майката, тъй като тя вече беше чула същото от мен. Дъщерите просто онемели, а майката живо казала:
— Аз вече чух това, но не можах да го повярвам. Но ако положението е наистина такова, тогава ние всички сме били несправедливи към Бети и тя се е държала по-добре, отколкото очаквах.
— Нещо повече — рекла по-старата сестра, — тя наистина е постъпила много благородно.
— Признавам, че вината не е нейна — подела старата дама, — ако Робин се е показал такъв глупак, та да се увлече в нея. Но отговорът, който му е дала, показва, че тя храни към нас такова уважение, каквото просто не мога да изразя. И затова аз ще ценя това момиче, докато съм жива.
— Но не и аз — подхвърлил Робин, — освен ако вие ми дадете съгласието си.
— Ще помисля за това — отвърнала майка му. — Уверявам те, че ако няма други пречки, нейното поведение ще допринесе много да ме накара да дам съгласието си.
— Бих желал тя да спечели напълно съгласието ви — казал Робии. — Ако се грижите толкова да ме направите щастлив, колкото да ме направите богат, вие скоро ще се съгласите на този брак.
— Робин — рекла майка му, — наистина ли говориш сериозно? Толкова ли искаш да се ожениш за нея?
— О, мадам, наистина е прекалено да ме разпитвате пак за същото нещо — отговорил той. — Аз не казвам, че ще се оженя за нея. Как да реша този въпрос, като не мога да се оженя за нея без ваше съгласие? Но аз ще кажа, и то съвсем сериозно, че ако зависи от мен, няма да се оженя за никоя друга. Моят девиз е:
„Бети или никоя!“
и нека сърцето ви реши какво да стане, но без влиянието на моите добродушни сестри.
Всичко това много ме плашеше, защото майка му почна да отстъпва, а Робин все продължаваше да ме преследва с молбите си. От друга страна, тя се съветваше с по-стария си син и той използуваше всички възможни доводи, да я убеди да даде съгласието си — изтъквал и уважението, което съм проявила към семейството, като съм се отказала от такъв изгоден брак заради моите строги понятия за чест и хиляди други такива неща. Колкото до бащата — вечно зает с обществени работи и печелене на пари, — той рядко беше в къщи и оставяше всички семейни въпроси на жена си.
Лесно можете да си представите, че когато тайната беше разкрита (както те си мислеха), за големия брат не беше нито мъчно, нито опасно да се среща с мен. Дори майка му сама го помолила да поговори с мен, а той тъкмо това и чакаше.
— Може би ти ще успееш да вникнеш по-дълбоко в тази работа от мене — казала тя — и да разбереш дали Бети с била категорична в отговора си, както казва Робин.
По-добър случай той не можеше и да очаква, защото излизаше, че отстъпва на молбата на майка си. Тя ме доведе при него в стаята си, каза, че синът й имал да ми говори ни остави сами. Той затвори вратата след нея, върна се при мен, прегърна ме, целуна ме много нежно и каза, че е настъпил решителният момент, сега щастието му зависи от самата мен и ако не постъпя, както той иска, ще разсипя живота и на двама ни. След това той предаде разговора между Робин, майка си и сестрите си, за който вече разправих.
— А сега, дете — каза той, — помисли какво значи да се ожениш за един джентълмен от добро семейство, богат, и при това със съгласието на цялото семейство, и да се радваш на всичко, което един такъв живот ти предлага. А какво те чака иначе? Нерадостният живот на жена, изгубила доброто си име. Тайно аз ще бъда твой приятел, докато съм жив, но понеже винаги ще ме подозират, ти ще се страхуваш да ме виждаш и аз ще се страхувам да призная, че си моя.
Той не ме остави да му отговоря и продължи:
— Това, което е било между нас, момиченце, ще бъде погребано и забравено. Аз винаги ще остана твой искрен приятел и когато станеш моя сестра, няма да желая да имам по-интимни отношения с тебе. Нашата връзка ще бъде почтена и ние няма да се упрекваме, че сме извършили нещо лошо. Моля те да прецениш всичко и да не ставаш пречка на собствената си осигуреност и благополучие. И за да ти докажа, че съм искрен — добави той, — ето ти петстотин лири като обезщетение за волностите, които съм си позволил с тебе. Нека да ги считаме като глупави постъпки, за които някой ден ще се разкаем.
Той ми каза всичко това много по-трогателно, отколкото аз го предавам. Говори ми повече от час и половина, обори всичките ми възражения и употреби всички аргументи, които един човешки ум може да измисли. Не мога да твърдя, че нещо от това, което ми каза, ми направи достатъчно силно впечатление, за да ме накара да променя решението си. Обаче накрая ми заяви направо, че ако откажа, той съжалява, но не ще може вече да поддържа с мен същите отношения, както преди. Макар да ме обичал както по-рано и да съм му била все така мила, той не бил дотам изгубил чувство за приличие, та да спи с жената, която брат му ухажвал с намерение да направи своя съпруга. Той бил поел задължение да ме издържа и ще го изпълни независимо от моето решение; ако обаче не се съглася веднага на искането му, няма да го видя вече никога. Аз съвсем не очаквах това от него.
Така се изненадах и смутих от последните му думи, че с големи усилия успях да се задържа да не припадна, понеже го обичах до полуда. Той забеляза смущението ми и започна да ме умолява да обмисля въпроса сериозно. Уверяваше ме, че това бил единственият начин да запазим нашата взаимна обич, че тогава ще се обичаме като приятели, с нежна, неопетнена любов, без да си правим упреци и без да предизвикваме съмнения. Той винаги щял да ми бъде признателен за щастието, което съм му дала, през целия си живот ще остане мой длъжник и докато е жив, ще изплаща дълга си към мен.
Накратко казано, той успя да ме разколебае. Аз ясно си представих опасността, на която се излагах — във въображението си я виждах дори по-страшна, — да бъда изхвърлена на улицата като пропаднала жена и може би изобличена като к…, почти без средства, без приятели и без познати вън от този град, където, разбира се, не можех да остана. Всичко това ме ужасяваше до крайна степен, а и той продължавате да рисува бъдещето ми в най-черни краски. От друга страна, не пропусна да ми изтъкне лекия и богат живот, който бих водила, ако се оженя за брат му.
Когато му припомних обещанията, които ми беше дал, и му заговорих за нашата обич, той ми отвърна,
