Маргьорит реши да обзаведе някои от стаите, за да може, както заявяваше тя, да се уединява и да се отдава на размисъл върху молитвениците си. Нуждаела се от усамотение.
Луи Наварски не се учуди, защото Маргьорит беше известна с чудатостите си. В действителност тя направи тия преобразования само за да може да приема по-лесно хубавия Филип д’Оне.
Това накара младежа да се замае от гордост. Заради него една кралица беше превърнала една кула в любовно гнездо.
По-късно, когато брат му Готие стана любовник на Бланш, кулата приюти и новата двойка. Предлогът беше лесен: Бланш идваше да посети братовчедка си, своята етърва, а Маргьорит душа даваше да се покаже услужлива съучастница.
Но сега, като гледаше голямата мрачна постройка с назъбен покрив, тесните отвори, поставени нарядко и високо, не можеше да не се запита дали и други мъже не изживяват с любовницата му също такива бурни нощи… Изминалите пет дни, през които не беше получил никакво известие, макар че бяха толкова удобни за срещи, не потвърждаваха ли подозренията му?
Вратата се отвори и една прислужница го покани да влезе. Той беше решил този път да не се оставя да бъде залъгван. Прекоси няколко зали, после прислужницата се отстрани и Филип влезе в една ниска стая, претрупана с мебели, където се носеше добре познатият му силен жасминов парфюм, който търговците получаваха от Ориента.
Беше му необходимо известно време, докато свикне с полумрака и горещината в стаята. Буйно разгорена жарава пламтеше в каменното огнище.
— Госпожо… — промълви той.
От дъното на стаята се чу малко дрезгав, сякаш сънен глас.
— Доближете се, месир.
Нима Маргьорит се беше осмелила да го приеме в стаята си без свидетели? Обаче Наварската кралица не беше сама и Филип се успокои, но същевременно и разочарова. Една придворна дама, увила главата и брадичката си с бялата вдовишка забрадка, везеше полускрита зад завесата на леглото. Маргьорит лежеше изтегната на леглото в подплатена с кожи домашна дреха, изпод която се подаваха голите й крака — малки и пухкави. Да приеме мъж в такова облекло и в такава поза, беше само по себе си вече голяма дързост.
Филип пристъпи напред и с тон, съответствуващ на дворцовите изисквания, но който противоречеше на израза на лицето му, заяви, че графиня дьо Поатие го изпраща да се осведоми за здравето на Наварската кралица, да я поздрави и да й поднесе от нейно име един подарък.
Маргьорит го изслуша, без да мръдне и без да го погледне.
Беше дребна, чернокоса, с кехлибарен цвят на лицето. Казваха, че притежава най-красивото тяло в света, и тя самата твърде много съдействуваше за разпространението на този слух.
Филип гледаше пълничката чувствена уста, късата брадичка с дупчица в средата, закръглените гърди, които повдигаха овалния изрез на дрехата, прегънатата ръка, оголена от широкия ръкав, и се питаше дали Маргьорит не е съвсем гола под кожената роба.
— Оставете подаръка на масата — рече тя, — ще го видя подир малко.
Тя се протегна, прозина се така, че се показаха късите и бели зъби, тънкият език и червеното набръчкано небце — също както се прозяват котките.
Не беше погледнала още нито веднаж младия човек. Затова пък той чувствуваше, че придворната дама го оглежда внимателно. Не беше виждал досега сред придворните на Маргьорит тая вдовица с дълго лице и твърде приближени очи. Насили се да прикрие растящото си раздразнение.
— Трябва ли да предам някакъв отговор на графиня дьо Поатие, госпожо? — попита той.
Маргьорит най-сетне благоволи да го погледне. Тя имаше възхитителни очи, тъмни, кадифени, които сякаш галеха предметите и хората.
— Кажете на етърва ми дьо Поатие… — започна кралицата.
Филип пристъпи малко и направи нервно движение с пръсти, за да й подскаже да отпрати вдовицата, но Маргьорит като че ли не разбираше; усмихваше се, но не на Филип, а в празното пространство.
— Или не — поправи се тя, — ще й напиша писмо, за да й благодаря, а вие ще го отнесете.
После се обърна към придворната:
— Драга моя, време е да ме облечете. Направете си труд да видите дали роклята ми е готова.
Вдовицата мина в съседната стая, но не затвори вратата.
Маргьорит се надигна, като откри красивото си гладко коляно и мина край Филип, пошушвайки му едва чуто:
— Обичам те!
— Защо те няма от пет дни? — попита той по същия начин.
— О, прелест! — извика тя, разгръщайки донесения колан. Какъв вкус има Жана и колко ме радва нейният подарък.
— Защо не те виждам? — повтори Филип тихо.
— Ще отива чудесно с новата ми кесия — повиши гласа си Маргьорит. — Месир д’Оне, имате ли време да почакате, докато напиша две думи за благодарност?
Тя седна на една масичка, взе паче перо, лист хартия,18 и написа една-единствена дума. Направи знак на Филип да се доближи и той можа да прочете: „Предпазливо!“ После извика към съседната стая:
— Госпожо дьо Коменж, доведете дъщеря ми, още не съм я целунала тази сутрин.
Чуха как придворната дама излезе.
— Предпазливостта — рече тогава Филип — е добро извинение, за да се отстрани един любовник и да се приемат други. Зная, че ме мамите.
По лицето й се появи израз на досада и раздразнение.
— А аз виждам, че вие нищо не разбирате. Моля ви повече да внимавате за думите и дори за погледите си. Двама любовници се издават пред околните най-вече, когато започнат да се карат или да си омръзват. Контролирайте се повече.
Говорейки така, Маргьорит не се преструваше. От няколко дни усещаше около себе си някакъв неясен дъх на подозрителност. Луи Наварски беше подхвърлил пред нея за успехите й сред мъжете, за страстта, която възбужда у тях. Съпружеска шега, в която прозвуча неискрен смях. Дали не беше забелязано Филиповото нервничене? На двамата слуги от кулата Нел — вратаря и прислужницата, — дошли от Бургундия, които тя тормозеше, но същевременно обсипваше със злато, можеше да се довери като на себе си. Но някоя непредпазлива дума винаги може да се изтърве. Пък и тая госпожа дьо Коменж, която й натрапиха за угода на монсеньор дьо Валоа и която се вреше навсякъде с траурните си одежди…
— Значи, признавате, че ви е омръзнало? — рече Филип д’Оне.
— Ох, че сте досаден, знаете ли! — отвърна тя. — Обичат ви, а вие все се сърдите.
— Добре де, тази вечер няма да имам случай да ви досаждам. Няма да има съвет, кралят сам ни каза. Ще можете да успокоявате съпруга си, колкото пожелаете.
По израза на лицето й Филип би могъл да разбере, ако не беше заслепен от яда си, че поне откъм тая страна няма защо да се тревожи.
— А пък аз ще отида в публичния дом — добави той.
— Много добре! — каза Маргьорит — Ще ми разправите после как го правят ония момичета. Ще ми бъде приятно.
Погледът й светна; тя подигравателно облизваше устни с върха на езика си.
„Мръсница! Мръсница! Мръсница!“ — помисли Филип. Не знаеше как да я нападне, по нея всичко се плъзгаше като вода по стъкло.
Тя се приближи до една отворена кутия и извади оттам някаква кесия, която Филип не беше виждал.
— Ще ми стои чудесно — говореше Маргьорит, като нанизваше колана в гайките пред едно голямо калаено огледало и слагаше кесията на кръста си.
— Подари ми я…
Тя понечи да каже чистосърдечно истината, но като видя как е настръхнал, изпълнен с подозрения, не можа да се въздържи да не се позабавлява с него.
