Последва неловко мълчание. Нещата вземаха лош обрат. Щеше ли Луи Х, за да угоди на Валоа, да освободи главнокомандуващия, както бе отстранил Марини и всички легисти на Филип Хубави. Граф дьо Поатие тутакси се намеси.
Братко мой, напълно съм съгласен със съвета на Гоше. Нашите войски не са в състояние да се бият, преди да са възстановили силите си за една седмица.
Това е и моето мнение — каза граф Луи д’Еврьо.
Значи, никога няма да накажем тия фламандци! — извика Шарл дьо ла Марш, който във всичко подражаваше на Валоа.
Конетабълът хвърли презрителен поглед към най-младия брат на краля. Обадило се бе „гъсенцето“, както го бе наричала собствената му майка, кралица Жана.
Тогава графът на Шампан обяви, че ще си замине, ако не влязат в бой на другия ден; рицарите му много роптаели, а така или иначе, той ги бил свикал само за две седмици. Валоа размаха отрупаните си с пръстени ръце, сякаш искаше да каже: „Виждате ли!“ Но вече не изглеждаше толкова убеден в правотата си и само честолюбието не му даваше да се отрече от войнственото си изказване.
— Отстъпление или поражение, сир, ето избора пред нас — каза Гоше.
Кралят все още не даваше признак, че е намислил какво решение да вземе. За него цялата тази авантюра имаше смисъл само ако свършеше бързо. Послушаше ли гласа на мъдростта и прегрупираше войските си другаде, за да изчака — това означаваше да отложи часа на своята сватба и да обремени още повече финансите си. Идеята пък да прекоси придошлата река и да нападне в галоп през калта…
Всъщност той се бе надявал, че няма да бъде принуден да напада, че фламандците ще отстъпят само щом видят огромната армия.
Робер д’Артоа, който седеше зад Валоа, се наведе към него и му прошепна няколко думи. Валоа кимна утвърдително с безразлично изражение. Да правят каквото щат; той нямаше да участвува повече в спора.
Робер се надигна и пристъпи три крачки напред, за да въздействува по-силно върху присъствуващите:
— Сир, братовчеде мой — каза той, — разбирам вашата грижа. Вие нямате достатъчно парични средства, за да поддържате тази огромна войска в бездействие. Освен това очаква ви новата ви съпруга, която всички бързаме да видим като кралица, бързаме също така да ви видим коронясан. Моят съвет е да не упорствуваме. Не врагът ни принуждава да се оттеглим, а дъждът, в който съзирам волята божия — пред нея всеки трябва да се преклони, колкото и могъщ да е. Господ бог, не ще съмнение, с това ви дава знак, че не бива да влизате в бой, преди да сте помазан със светото миро. Тържественото коронясване ще ви донесе, братовчеде, не по-малка слава от една рискована битка. Затова откажете се засега да наказвате лошите фламандци и ако не е достатъчен страхът, който им внушихте, нека се върнем отново тук пак така многобройни идната пролет.
Сред всеобщото объркване и безизходица това радикално решение — да се откажат от боя, предложено от човек, в чиято войнска храброст не можеха да се съмняват, получи одобрението на голяма част от бароните и най-вече съгласието на краля. Показвайки за лишен път липса на уравновесеност, Луи Х с готовност и признателност се втурна в спасителната пролука, която му бе открил Артоа.
— Братовчеде, вие говорихте мъдро — заяви той. — Небето ни възвестява божието предупреждение. Нека армията се върне, щом не може да продължи напред.
После повиши глас, за да си придаде царственост, и добави:
— Но се кълна пред бога, че ако съм още жив догодина, ще нападна фламандците и няма да има съглашение с тях, додето не се подчинят във всичко на волята ми.
Сега вече единствената му грижа беше да се махне оттук. Конетабълът и Филип дьо Поатие трябваше да проявят голяма настойчивост, за да го убедят да вземе най-необходимите мерки, като остави поне няколко гарнизона по границата с Фландрия; той вече не ги слушаше, духом беше вече заминал.
Разпръсването на армията се оказа изгодно за Валоа. Без особени жертви той бе отстоял славата си на храбрец. Още по-голяма полза извлече Артоа; несъстоялата се война улесняваше кроежите на неговата лига.
Кралят толкова бързаше, че зарази с нетърпението си всички, и на другата сутрин, тъй като нямаха коли и не можеха да изтеглят от калта всичкия инвентар, подпалиха палатките, мебелите и военното снаряжение. Така бе утолена жаждата за разрушение.
Оставяйки подир себе си върху огромно пространство димящи огньове, които все още се бореха с неспирния дъжд, изтощената й изгладняла войска се озова вечерта пред Турне; уплашените жители затвориха град ските порти, но никой не поиска да ги отворят. Кралят потърси подслон в един манастир.
След два дни, на 7 август, той беше в Соасон, където подписа заповедите за прекратяване на военните действия. Натовари Валоа с приготовленията за коронацията и изпрати Филип дьо Поатие в Сен Дени да върне орифламата и да вземе оттам сабята и короната му. Членовете на кралското семейство щяха да се срещнат между Реймс и Троа, за да отидат да пресрещнат Клеманс Унгарска.
Две седмици бяха достатъчни на Луи Вироглавия, за да ознаменува втората си сватба с един безславен и смехотворен поход, който остана известен с името „калният поход“.
VII ЧАРОДЕЙНОТО БИЛЕ
Една лека носилка, теглена от две мулета, пред които подтичваха слуги, влезе в големия двор на дома Артоа на улица Моконсей. От нея слезе Беатрис д’Ирсон, племенница на канцлера на Артоа и придворна дама на графиня Мао̀. Едва ли някой би повярвал, че мургавата хубавица с висока гръд и дълги бедра бе пропътувала близо четиридесет левги за два дена: роклята й беше едва-едва намачкана, лицето й изглеждаше гладко и свежо, сякаш току-що бе станала от сън. Впрочем тя беше спала през част от пътя под меки завивки, полюлявана от движението на носилката. С крачка, наглед бавна, защото беше разтеглена и винаги равна, тя се запъти направо при господарката си. Графинята седеше на масата пред второто си ядене за деня, което й поднасяха късно сутринта.
Готово е, мадам — каза Беатрис и подаде на графинята мъничка рогова кутийка.
Как е дъщеря ми Жана?
С протяжния си, носов глас, винаги леко насмешлив дори когато нямаше повод за ирония, придворната дама отговори, като вметваше между думите си неочаквани паузи:
— Графиня дьо Поатие е добре, мадам… доколкото това е възможно. Пребиваването в Дурдан не й тежи прекалено много… успяла е да спечели на своя страна пазачите. Цветът на лицето й е свеж, само е малко отслабнала; крепи я надеждата… и грижите, които полагате за нея.
— А косите й? — попита графинята.
— Те са едва от една година, мадам… не са станали още толкова дълги, колкото на мъж; но като че ли растат по-гъсти, отколкото преди.
— Може ли да се показва пред хора?
— Забрадена, разбира се… Пък и би могла да носи изкуствени плитки.
— С изкуствени коси не се ляга в легло — рече Мао̀.
Тя изгълта с пълни лъжици останалата супа от грах и сланина и за да посмекчи вкуса й, изпи чаша арбоазко вино. После отвори роговата кутийка и погледна сивия прах в нея.
— И колко ми струва това?
— Двадесет и две ливри.
— Дявол да ги вземе тия магьосници, добри пари вземат за магиите си.
— Рискът е голям.
— А ти колко отгоре задържа за себе си?
— Почти нищо, мадам… Само колкото да си купя червената рокля, която ми бяхте обещали… и не ми дадохте.
Графиня Мао̀ не можа да сдържи усмивката си; младата жена знаеше как да я подхване.
— Сигурно ти стърже стомахът, опитай малко от този пачи пастет — рече тя и сама сложи един дебел резен в чинията си.
