злоупотребила с приятелството на Жана… Впрочем не трябваше ли да се признаят и на Маргьорит някои извинителни обстоятелства? Надеждата да станеш кралица на Навара не е достатъчна опора във всичко, а коя жена не би се чувствувала нещастна с мъжа, когото й бяха дали? Мао̀ определено смяташе, че Вироглавия е най-отговорен за собствените си беди.
— Изглежда, че вашият брат не е много надарен…
— Напротив, винаги са ме уверявали, че е съвсем нормален в това отношение, макар и малко плах или пък буен… но иначе си е бил напълно в ред — отговори граф дьо Поатие.
— Личи си, че на вас жените не ви се доверяват, както на мен — възрази Мао̀.
Тя се изправи на възглавниците си, едра и внушителна, и погледна зет си право в очите.
— Филип, да говорим без заобикалки — рече тя. — Мислите ли, че наследницата, малката Жана Наварска, е негово дете или е от любовника на Маргьорит?
Филип дьо Поатие потърка брадичката си.
— Чичо ми Шарл дьо Валоа твърди, че е незаконна — отвърна той, — а и самият Луи като че ли го потвърждава, като държи детето настрана от себе си. Други пък, като чичо ми Еврьо и, разбира се, бургундският херцог, я смятат за законно дете.
— Ако се случи нещо лошо с Луи, а той не е бог знае колко добре със здравето, засега вие сте вторият по ред наследник. Но ако обявят малката Жана за незаконно дете, което е твърде допустимо, тогава ставате първият и вие ще бъдете крал. Вие сте роден, за да царувате, Филип.
— Новата му съпруга, която идва от Неапол, може би ще роди наследник на брат ми.
— Ако въобще е способен да създава деца. Или ако бог му даде време за това… — каза Мао̀, като наблегна красноречиво върху последните си думи.
В този миг влезе Беатрис д’Ирсон, носейки поднос с гравирана кана, чаши от позлатено сребро и една купа, пълна със захаросани бадеми. Мао̀ я погледна раздразнена. Влизането й беше наистина ненавременно! Но без да се смущава или да бърза, придворната дама напълни чашите и поднесе на граф дьо Поатие лечебното вино и бадеми. Мао̀ протегна машинално ръка към другата чаша, но Беатрис я погледна така, че тя тутакси се сепна и каза:
— Не, много зле съм, всичко ме удря в сърцето.
Поатие се беше замислил. През последните месеци самият той бе разсъждавал върху възможността да наследи брат си. Ясно беше, че Мао̀ му предлага съюз и поддръжка, в случай че Луи Х умре.
Беатрис д’Ирсон бе вече излязла от стаята.
— О, Филип, спасете дъщеря ми Жана от смърт, заклевам ви — се провикна ненадейно Мао̀ с прочувствен глас. — Тя не е заслужила такава участ.
— Че кой я заплашва? — попита Поатие.
— Ами че Робер, разбира се, все той! — отговори тя. — Узнах, че се е сговорил със сестра ви Изабел да погубят моите дъщери и Маргьорит… Ето тук, на това място, където сте сега вие, тоя мръсник ми съобщи за сполетялото ме нещастие с най-жален израз на лицето. И аз повярвах, че е искрен. А той вече се облизвал, порът му с пор. Но това няма да му донесе щастие, както не донесе щастие и на Изабел. Нейният съпруг отново загубил Шотландия и продължава да блудствува с разни носачи…
Тя замлъкна, защото Поатие приближи чашата до късогледите си очи, за да разгледа гравировката. Сетне продължи:
— Но оттогава моят душевадец Робер не стои със скръстени ръце. Знаете ли, че в деня, когато Маргьорит бе намерена мъртва, той бил влязъл рано сутринта в замъка Гайар?
— Вярно ли? — каза Поатие не особено изненадан. Той също знаеше нещо. Отпи една глътка от чашата и питието явно му хареса.
— Бланш, която е била затворена в същата кула, е чула всичко. Оттогава нещастната е като луда. Завчера ми прати съобщение… Чуйте ме, Филип, той ще ги убие една по една. Играта му е ясна. Сега Робер може да прави каквото си иска и да получи всичко от краля; та те са съучастници в същото убийство. Достатъчно е Робер да каже нещо, и Луи се съгласява. Сега ще се нахвърли върху децата ми. Аз съм сама, вдовица, с един син, който е още много малък, за да ми бъде опора, и за чийто живот треперя не по-малко, отколкото за живота на дъщерите си17. Нима толкова мъки и страхове не могат да погубят една жена предивременно?
Тя отново докосна реликвата на гърдите си.
— Бог ми е свидетел, че не искам да умра и да оставя децата си в ноктите на този чакал. За бога, приберете жена си пак при вас, за да я закриляте, и покажете с това, че и аз не съм останала съвсем без съюзник. Защото ако Жана загуби живота си или остане затворена и ми отнемат Артоа, както тъй упорито се мъчат да го сторят, ще бъда принудена да поискам да върнат на моя син бургундския палатинат, който беше зестра на Жана.
Поатие не можеше да не се възхити на ловкостта, с която тъща му заби последното си копие. Така сделката бе предложена съвсем недвусмислено:
„Или ще приберете Жана и аз ще ви изтикам на трона, ако бъде опразнен, за да стане дъщеря ми кралица на Франция; или ще отхвърлите съпружеското помирение и тогава ще променя линията си, като уредя връщането на бургундското графство срещу загубата на Артоа.“
А графство Бургундия беше не само обширно владение, но и в качеството си на палатинат откриваше възможен достъп до изборната корона на Германската империя.
Поатие погледна за миг Мао̀, царствено внушителна под тежките брокатови завеси, драпирани около леглото й.
„Коварна е като лисица и упорита като глиган; без съмнение ръцете й са изцапани с кръв и въпреки това не мога да не изпитвам приятелско чувство към нея… И в жестокостта й, и в лъжите й винаги има зрънце чистосърдечие…“
За да прикрие усмивката, която напираше на устните му, той отпи от позлатената чаша.
Не обеща нищо, не каза нищо определено, защото беше разсъдлив по природа, а и не смяташе, че се налага да вземе бързо решение. Но ако не друго, поне виждаше вече начин да противодействува в Съвета на перовете на влиянието на Валоа, което според него беше гибелно.
Отпи една последна глътка и каза:
— Ще поговорим за всичко това на коронацията, където скоро ще се видим, майко.
И от думата „майко“, която произнесе за пръв път от петнадесет месеца насам, Мао̀ разбра, че е спечелила.
Веднага щом Филип си отиде, Беатрис влезе и огледа чашата.
— Изпразнил я е почти до дъно — каза доволна тя. — Ще видите, мадам… че монсеньор дьо Поатие ще отиде скоро в Дурдан.
— Виждам най-вече — отвърна Мао̀, — че от него ще стане много добър крал… ако се случи така, че загубим сегашния.
VIII СВАТБА НА СЕЛО
Във вторник на 13 август 1315 година18 призори жителите на село Сен Лие в Шампан бяха разбудени от тропота на много коне, идващи от север и от юг по пътищата от Сезан и от Троа.
Първи пристигнаха в галоп интендантите на краля и нахълтаха с цяла дружина щитоносци, домакини и слуги под сводовете на замъка. После се появи голям обоз с мебели и съдове, воден от домоуправители, златари и тапицери; накрая се зададоха, яхнали мулета и пеейки църковни песни, всички свещеници на Троа, следвани на малко разстояние от италианските търговци, които обикновено обслужваха панаирите в Шампан. Църковната камбана заби непрекъснато; след малко кралят щеше да се венчае в Сен Лие.
Селяните започнаха да викат „Слава!“, „Слава“, а жените изтичаха на полето да наберат цветя, за да ги настелят по пътя като за минаването на светото причастие; дворцовите служители пък се пръснаха из околностите и грабеха къде колкото сварят яйца, месо, птици и риба от рибарниците.
По една случайност дъждът беше престанал предната вечер, но времето си оставаше тежко и мрачно; топлината на слънцето проникваше през облаците, но не и лъчите му. Кралските хора бършеха чела, а селяните поглеждаха към небето и предричаха, че още преди вечерня ще се разрази буря. В замъка се
