прокиснала.
Прекъсна го Валоа, чието лице бе придобило важен и замислен израз.
— Не би ли било добре, Филип, да се позавъртите сам вие около този конклав, с чиито дела, както личи, сте много добре запознат? Само вие, по мое мнение, можете да разплетете това кълбо от козни, да хвърлите светлина върху престъпните машинации, а и да ускорите избора на папа.
Филип се усмихна едва забележимо.
„Нашият чичо се смята за много хитър в момента — си рече той. — Най-после му дойде сгоден случай да ме отдалечи от Париж и да ме прати в истинско гнездо на оси.“
— Какъв мъдър съвет ни давате, чичо! — възкликна Луи Х. — Наистина Филип трябва да ни направи тази услуга. Ще ви бъда много признателен, братко, ако приемете… и се осведомите сам за тия кръщавани фигури, които изобразяват нас. Да, да, и то по-скоро, ако може; вие сте не по-малко заинтересован от мен. А знаете ли някакво религиозно средство човек да се предпази от магия? Все едно, бог е по-силен от дявола…
Но нямаше вид на човек безусловно убеден в това. Граф дьо Поатие се замисли. Предложението донякъде го съблазняваше. Да се махне за няколко седмици от двора, където беше безсилен да предвардва грешките и постоянно трябваше да се бори с Валоа и Морне… Да свърши най-после една полезна работа. Ще вземе със себе си своите приятели и верни привърженици, конетабъла Гоше, легиста Раул дьо Прел, Миел дьо Ноайе — един воин, един юрист и един воин и юрист едновременно, тъй като преди да стане съветник в Парламента, Мил беше маршал на кралската армия. Пък и кой знае? Който помага да се избере един папа, се оказва после в много изгодно положение да получи корона. Баща му беше вече обмислял възможността да му издействува престола на Свещената германска империя и като граф-палатен той имаше право да кандидатствува за него; така можеше един ден отново да бъде свободен…
— Добре, тъй да бъде, братко, приемам, за да бъда на вашите услуги.
— Ето, това се казва добър брат! — извика Луи Х. Той стана, за да прегърне граф дьо Поатие, но изведнъж се скова на място и изкрещя:
— О, кракът ми, кракът ми! Съвсем е изстинал и целият е изтръпнал! Не усещам земята под себе си!
И защото сам си вярваше, човек би казал, че демонът вече го е сграбчил за прасеца.
— Нищо, нищо ви няма, братко — рече Поатие. — Просто ви е изтръпнал кракът, това е всичко. Поразтрийте го.
— О… така ли мислите?
И Вироглавия излезе от залата, накуцвайки досущ като Еврар.
Когато се прибра в покоите си, научи, че лекарите се бяха произнесли утвърдително и че с божия помощ щеше да стане баща към месец ноември. Приближените му се учудиха, като видяха, че не прояви особена радост.
VII. „ВЗЕМАМ АРТОА ПОД МОЯ ВЛАСТ!“
На другия ден Филип дьо Поатие направи посещение на тъща си, за да я извести за предстоящото си заминаване. По това време Мао̀ д’Артоа обитаваше новия си замък Конфлан, наречен така, защото бе разположен точно там, където се сливаха реките Сена и Марна23 при Шарантон; обзавеждането и декорирането на помещенията още не бяха завършени.
Беатрис д’Ирсон присъствуваше на разговора. Когато граф дьо Поатие разказа за разпита на тамплиера, една и съща мисъл осени двете жени и те се спогледаха. Лицето, използувано от кардинал Каетани, напомняше поразително лъжливия производител на свещи, който им бе помогнал преди две години да отровят Гийом дьо Ногаре.
„Би било доста странно, ако имаше двама тамплиери със същото име, и двамата занимаващи се с магии. Смъртта на Ногаре трябва да му е послужила като добра препоръка пред племенника на Бонифаций. Отишъл е да изкара пари и от другата страна! Лоша работа“ — помисли си Мао̀.
— Как изглежда тоя Еврар… на вид? — попита тя Филип.
— Слаб, мургав, малко смахнат и куца с единия крак. Мао̀ погледна Беатрис, която примигна утвърдително с клепачи. Графиня д’Артоа вече усещаше как злощастието я сграбчва за раменете. Сигурно щяха да продължат разпита на Еврар с надеждни инструменти за разравяне на паметта. И ако проговореше… Не че в обкръжението на Луи Х тъгуваха кой знае колко за Ногаре; но с удоволствие щяха да се хванат за това убийство, за да се разправят с нея. И как хубаво Робер ще се възползува от всичко това! А имаше всички основания да се опасява, че Еврар ще проговори, дори може би го бе вече сторил… Мао̀ кроеше вече планове. „Да се очисти затворник в кралска тъмница не е лека работа… Кой ще ми помогне там, ако все още има време? Филип, само Филип; трябва да му призная всичко. Но как ще го приеме той? Откаже ли да ме подкрепи, свършено е с мен…“
— Измъчвали ли са го?
На Беатрис гърлото също бе пресъхнало.
— Не са имали време… — отвърна Поатие, който се бе навел да оправи катарамата на обувката си, — но…
„Слава на бога — каза си Мао̀, — нищо не е загубено още. Тогава да запретнем ръкави!“
— Сине мой… — подзе тя.
— … но е много жалко — продължи Поатие, все още наведен, — защото сега не можем да научим нищо повече. Нощес Еврар се е обесил в килията си в Пти Шатле. Сигурно от страх да не го подхванат пак.
Той чу две дълбоки въздишки; изправи се, донякъде изненадан, че двете жени проявяват толкова съчувствие към участта на един непознат, и то такъв долен тип.
— Искахте да ми кажете нещо, майко, и аз ви прекъснах…
Мао̀ инстинктивно докосна през роклята си реликвата, която носеше на гърдите си.
— Исках да ви кажа… Какво всъщност исках да ви кажа?… Ах, да. Исках да ви говоря за дъщеря си Жана. Та… ще я вземете ли с вас, като заминете?
Бе възвърнала самообладанието си и обичайния тон на гласа. Но, боже мой, след какво напрежение!
— Не, майко, мисля, че състоянието й не позволява — отговори Филип. — Аз също исках да поговорим за нея. Остават й три месеца до раждането и би било неразумно да пътува по лошите пътища. А аз имам много да пътувам…
Беатрис д’Ирсон се бе унесла в спомени. Видя отново задната стаичка на улица Бурдоне, вдъхна мириса на восък, пот и свещ, спомни си докосването на грубите ръце на Еврар върху кожата си и странното чувство, че се отдава на дявола. И ето че дяволът се бе обесил…
— Защо се усмихвате, Беатрис? — попита граф дьо Поатие.
— За нищо, монсеньор… освен може би за това, че винаги ми е приятно да ви гледам и да ви слушам.
— Бих искал в мое отсъствие, майко — подзе Филип, — Жана да живее тук, при вас. Вие ще я обградите с нужните грижи и ще имате по-добра възможност да я пазите. Да ви кажа право, никак нямам вяра на нашия братовчед Робер, който, като не може да се оправи с мъжете, се нахвърля на жените.
— А това означава, синко, че ме причислявате към мъжете. Ако е комплимент, мога да кажи, че не съм недоволна от него.
— Наистина е комплимент — рече Филип.
— Все пак ще се върнете ли за раждането?
— Много бих желал, но не мога да ви кажа нищо със сигурност. Този конклав е тъй тънко заплетен, че може да се разнищи само с голямо търпение.
— Ах, безпокоя се, дето ще бъдете толкова дълго време далеч от нас, Филип; моите врагове сигурно ще се възползуват от това в Артоа.
— Тогава се позовавайте на моето отсъствие и не отстъпвайте в нищо; така ще бъде най-разумно — каза Филип и се сбогува.
Няколко дни по-късно граф дьо Поатие потегли за Южна Франция, а Жана се премести в замъка Конфлан.
Както предвиждаше Мао̀, положението в Артоа почти веднага се влоши. Настъпването на
