пролетта насърчи съюзниците да излязат от замъците си. Тъй като знаеха, че графинята е изолирана и едва ли не в немилост, решиха да се заемат пряко с управлението на провинцията и вършеха това много зле. Анархията обаче им допадаше и имаше опасност примерът им да бъде последван от съседните графства.
Луи Х, завърнал се отново във Венсен, взе решение да свърши веднъж завинаги с тази история. За такива мерки настояваше неговият ковчежник, тъй като от Артоа не постъпваха вече никакви данъци. Това пък даваше повод на Мао̀ да твърди, че била поставена в невъзможност да събира налозите, а и бароните се измъкваха със същия отговор. Това беше единствената точка, по която враждуващите страни бяха в съгласие.
— Не искам повече ни държавни съвети, ни преговори чрез пратеници и парламентьори, на които всеки лъже другия и нищо не се решава — бе заявил Луи Х. — Този път ще разговарям лично аз и ще заставя графиня Мао̀ да отстъпи.
През тези седмици Вироглавия изглеждаше в най-добро здраве. Рядко се оплакваше от обичайните си страдания — пристъпи на кашлица и болки в корема; благочестивото постене, наложено от Клеманс, без съмнение му се бе отразило благотворно. От това той заключи, че направената срещу него магия не е дала резултат. Все пак от предпазливост се причестяваше по няколко пъти на седмица.
Освен това той обкръжи бременната кралица не само с най-добрите акушерки на кралството, но и с най-отговорните светци от рая: свети Лъв, свети Норбер, света Колет, света Юлиана, свети Дрюон, света Маргарита, а също и света Фелисита, която бе имала само мъжки рожби. Всеки ден пристигаха нови реликви; в кралския параклис се трупаха кости от крака и кътни зъби.
Очакването на потомък, за който можеше да бъде сигурен, че ще е от него, бе наистина преобразило краля, бе го превърнало в обикновен, почти нормален човек.
В деня, в който покани графиня Мао̀ при себе си, той изглеждаше спокоен, любезен и разположен. Разстоянието от Шарантон до Венсен не беше голямо. За да придаде на срещата непринудеността на семеен разговор, Луи прие Мао̀ в покоите на Клеманс. Кралицата шиеше везмото си. Луи заговори с примирителен тон.
— Подпишете за форма арбитражното решение, което издадох, братовчедке, защото изглежда, че можем да постигнем мир само на тази цена. А после ще видим! В края на краищата обичайното право на Свети Луи не е толкова ясно определено и вие винаги можете да си вземете обратно с едната ръка онова, което привидно сте дали с другата. Направете, както аз постъпих с шампанците, когато графът на Шампан и сир дьо Сен Фал дойдоха да искат своята харта. Тогава накарах да прибавят: „освен случаите, които по стародавен обичай принадлежат на властвуващия принц и никому другиму“. Затова сега, когато някой случай се окаже спорен, той винаги попада под компетенцията на кралската власт.
В същото време Луи побутна с приятелски жест към графинята купата, от която си вземаше захарни дражета, докато говореше.
Мао̀ предпочете да премълчи, че находчивата формула, с която той толкова много се гордееше сега, бе из мислена от Ангеран дьо Марини.
— Само че, сир братовчеде мой, с мен работата не стои точно така — възрази тя, — защото аз не съм властвуващ принц.
— Какво от това, щом аз упражнявам суверенната власт над вас! Ако има разногласие, то ще бъде отнесено до мен и аз ще го реша във ваша полза.
Мао̀ взе шепа дражета от купата.
— Много хубави, много са хубави… — рече тя с пълна уста, мъчейки се да печели време. — Не съм много лакома за сладки неща, но трябва да призная, че тези са чу десни.
— Милата ми Клеманс знае, че обичам да ги хрускам по всяко време, и винаги се грижи да има от тях в стаята й — каза Луи и се извърна към кралицата с изражение на съпруг, който иска да покаже пълното си щастие.
Клеманс вдигна очи от везмото и отвърна на усмивката му.
— И тъй, братовчедке, ще подпишете ли? Мао̀ тъкмо бе схрускала един захаросан бадем.
— Не, сир братовчеде мой, не мога да подпиша. Днес имаме във ваше лице един много добър крал и аз не се съмнявам, че вие ще постъпите така, както ми говорихте. Но вие няма да живеете вечно, а аз още по-малко от вас. Възможно е да дойдат след вас — дано бог даде колкото се може по-късно! — крале, които няма да съдят така справедливо. Аз съм принудена да мисля и за моите наследници и не мога да ги направя по-зависими от усмотрението на кралската власт, отколкото се полага.
Макар и облечен в подбрани изрази, отказът бе категоричен. Луи, който твърдеше, че ще се справи много по-лесно с графинята с личната си дипломация, отколкото на многолюдни заседания, бързо загуби търпение; засегната бе суетността му. Закрачи из стаята, повиши глас, удари с ръка върху някакъв шкаф; но като срещна погледа на Клеманс, се спря, изчерви се и се помъчи да запази кралското си достойнство.
В борбата на доводите Мао̀ беше по-силна от него.
— Поставете се на мое място, братовчеде — рече тя. — Вие ще имате наследник; бихте ли се съгласили да му оставите една орязана власт?
— Точно така, мадам, аз няма да му оставя орязана власт, нито спомена, че е имал слаб баща. А вие прекалявате с упорството си. Щом като продължавате да ми се противите, аз вземам Артоа под моя власт! Толкова. А вие запретвайте колкото искате ръкавите си, няма да ме уплашите. Отсега нататък вашето графство ще се управлява от мое име, от един от моите сеньори, когото аз ще назнача. Вие пък вече няма да имате право да се отдалечавате на повече от две левги от резиденциите, които ви определих. И повече не се вестявайте пред очите ми, защото никак няма да ми е приятно да ви виждам.
Ударът беше жесток и Мао̀ не го очакваше. Вироглавия наистина се беше коренно променил.
Нещастието не идва само. Отпратена тъй внезапно, Мао излезе от стаята на кралицата, държейки още едно драже в ръката си. Пъхна го машинално в устата си и го хрусна така свирепо, че си счупи един зъб.
Цяла седмица Мао̀ се въртеше в Конфлан като тигър в клетка. С широката си мъжка крачка сновеше постоянно от жилищните помещения, гледащи към Сена, до галериите около главния двор, от които над листака на венсенската гора се виждаха щандартите на кралската резиденция. Яростта й премина всякаква мярка, когато на 15 май Луи Х приведе в изпълнение заканата си и назначи за управител на Артоа маршала на Шампан Юг дьо Конфлан. В избора на този управител Мао̀ видя желание за присмех и върховна обида.
— Конфлан! Конфлан! Повтаряше тя. — Затварят ме в Конфлан и назначават Конфлан, за да ме ограбят.
На всичко отгоре счупеният зъб й причиняваше нетърпими болки; мястото се бе възпалило и подуло. Мао̀ въртеше безспир езика в устата си, не можеше да се сдържи да не разпалва болката.
Гнева си изливаше върху своите приближени; по вре ме на църковна служба удари плесница на метр Рьоние, псалт в параклиса й, задето гласът му бе изневерил. Джуджето Жано Лудетината се криеше в най- забутаните ъгли, щом я зърнеше отдалеч. Тя се нахвърляше, върху Тиери д’Ирсон, обвиняваше и него, и алчните му, роднини, че са причина за всичките й ядове; упрекваше дори дъщеря си Жана, задето не бе съумяла да разубеди мъжа си да не ходи на конклава.
— За какво ни е папа — крещеше тя, — когато ще ни вземат и ризата от гърба! Папата няма да ни върне Артоа.
Една сутрин се сопна на Беатрис:
— А ти не можеш нищо да направиш, нали? Бива те само да прибираш парите ми, да се труфиш с рокли и да си въртиш задника пред първия женкар! Да не си решила вече въобще да не ми помагаш?
— Но как, мадам… Нима каранфиловите зърна, които ви донесох, не облекчиха болките ви?
— Кой ти говори за зъба! Има друг по-голям, който трябва да се извади, и ти знаеш името му. Е да, когато е за любовно биле, веднага ще се размърдаш, ще хукнеш и ще намериш врачки! Но когато ми потрябва истинска услуга…
— Вие забравяте, мадам… Доста скоро забравихте, че аз накарах да упоят месир дьо Ногаре… и на какъв риск се изложих заради вас.
— Не забравям, не забравям. Но днес Ногаре ми се вижда дребна риба…
