После, в Париж, една греда от скеле се строполи току до главата на епископ Стейпълдън. Едно мостче на следния ден се събори под копитата на мулето на придружаващия го духовник. Една сутрин, когато бе излязъл от жилището си, в часа на утринната служба, Стейпълдън се сблъска в една тясна уличка с Жерар дьо Алспей, бившия заместник-комендант на Лондонската кула и бръснаря Оугьл. Двамата мъже привидно се разхождаха най-безгрижно. Но кой излиза толкова рано само за да чуе песента на птичките? В нишата под един вход се бяха спрели също няколко мълчаливи мъже, сред които Стейпълдън като че ли различи конското лице на барон Малтравърс. Върволицата зарзаватчийски каручки, която задръсти улицата, даде възможност на английския епископ бързо-бързо да стигне до дома си. Още същата вечер, без да се сбогува с когото и да било, той пое към Болоня, за да се качи тайно на някой кораб.
Освен копието на писмото на Орлитън той отнасяте със себе си множество доказателства, които уличаваха в заговор и измяна Изабел, Мортимър, граф Кент и всички придружаващи ги английски благородници.
А в един замък на Ил-дьо-Франс, изоставен почти от всички и погребан вече в тялото си като в гроб, Шарл дьо Валоа все още бе жив. Човекът, наричан вторият френски крал, се интересуваше вече само от въздуха, който проникваше неравномерно в дробовете му понякога с тревожни пресеквания. И щеше да продължава да вдишва този въздух, от който се храни всяко живо творение, още дълги седмици, чак до декември.
Трета част
ОТВЛЕЧЕНИЯТ КРАЛ
I. СЪПРУЗИ-ВРАГОВЕ
От осем месеца кралица Изабел живееше във Франция. Познала бе там свободата и бе срещнала любовта. А и бе забравила своя съпруг, крал Едуард. Той се мяркаше в мислите й само абстрактно, като неприятно наследство, оставено й от предишната Изабел, която вече не съществуваше. Беше потънал в мъртвите полета на паметта. Не си спомняше дори когато се помъчеше да го извика, за да съживи ненавистта си, мириса на тялото на мъжа си, нито точния цвят на очите му. Виждаше само неясните замъглени очертания на прекалено удължената му брадичка, обрасла с руса брада и вълнообразното неприятно извиване на гърба. Но ако споменът й се изплъзваше, омразата й си оставаше все така безпощадна. Прибързаното завръщане на епископ Стейпълдън в Лондон оправда всички опасения на Едуард и го убеди, че трябва много спешно да върне жена си. При това трябваше да действува хитро и както казваше Хю Диспенсър стария, да приспи вълчицата, ако иска да я привлече в леговището. Затова в продължение на няколко седмици писмата на Едуард изразяваха чувства на любящ съпруг, огорчен от отсъствието на жена си. Дори и двамата Диспенсър взеха участие в тази измама и като изразиха на кралицата преданите си чувства, я помолиха ведно с краля да им достави радостта да я видят скоро в Англия. Едуард натовари и епископ Уинчестър да използва влиянието си над кралицата.
Но на първи декември всичко се промени. В този ден Едуард бе обзет от свойствените му, внезапни и безумни пристъпи на гняв, криза на ярост, толкова неприсъща за крал, която му създаваше илюзията за авторитет. Уинчестърският епископ му бе предал отговора на кралицата: тя не желаела да се върне в Англия, защото се страхувала от домогванията на Хю-Младия. Била споделила опасенията си със своя брат, френския крал. Не беше нужно нищо повече. Писмата, които Едуард диктува в Уестминстър цели пет часа, без да си поеме дъх, щяха да предизвикат истинско смайване в европейските кралски дворове.
Но най-напред той писа на самата Изабел. Нямаше място сега за „сладко мое сърце“.
„Госпожо — пишеше Едуард, — много пъти ви подканихме, както преди, така и след полагането на клетва, да се върнете час по-скоро при нас, като преустановите всякакви извинения, заради голямото ни желание да бъдете до нас и голямата мъка от отсъствието ви.
Преди клетвата бяхте извинена с воденето на преговорите. Но след това Вие ни съобщихте чрез уважавания епископ Уинчестър, че няма да дойдете, защото се страхувате и съмнявате в Хю Диспенсър, което много ни учудва. Защото Вие към него и той към Вас сте си отправяли само хвалебствия в мое присъствие и особено при заминаването ви със специални обещания и доказателства за вярно приятелство и с писмата до него, които той ни показа.
Ние сме уверени, а и Вие знаете, госпожо, че споменатият Хю винаги ни е оказвал възможно най-голяма почит. И знаете също, че не е извършил нищо грозно спрямо Вас, откакто сте моя съпруга, освен случайно, само веднъж и то по Ваша вина, ако благоволите да си спомните.
Много би ни било неприятно, ако сега, след като клетвата пред нашия много мил брат, френския крал, е положена и ние сме в толкова приятелски отношения с него, Вие именно, която изпратихме да сключи мир, станете причина за някакво отдалечение между нас и то поради неверни причини.
Ето защо Ви подканваме, натоварваме и заповядваме да преустановите всякакви извинения и претексти и да се върнете веднага при нас.
Колкото до разходите Ви, когато се върнете, както подобава да постъпи всяка съпруга спрямо своя господар, ние ще се разпоредим така, че да не сте провинена в нищо и да не бъдете ни най-малко опозорена.
Също искаме и настояваме да изпратите възможно най-скоро нашия много скъп син Едуард, защото изпитваме голямо желание да го видим и да говорим с него. Многоуважаваният божи отец Вотие, епископ на Ексетър, сподели неотдавна с нас, че някои наши врагове и изгнаници, когато бил при вас, го дебнели, за да му нанесат телесна повреда, ако разполагали с достатъчно време, и за да избегне подобна опасност, побързал да се прибере при нас, заради доверието и верността, които ни дължи. Съобщаваме ви това, за да знаете, че въпросният епископ си е заминал така бързо само поради тези причини.
Предадено в Уестминстър на първи декември 1325 година.
Едуард.“
Ако в началото бе дал воля на гнева, а после на притворството, много вещо бе запазил отровата за края.
Второ, по-късно писмо бе отправено до аквитанския херцог.
„Много мили синко, колкото млад и още невръстен да сте, припомнете си добре нашите поръчения и наставления при заминаването Ви в Дувър, както и какво ни отговорихте тогава, за наше голямо удоволствие, затова не престъпвайте и не противоречете с нищо на онова, което Ви заръчахме тогава.
И щом е така, щом сте положили клетва, явете се пред нашия много скъп брат, френския крал, ваш вуйчо, сбогувайте се с него и елате при нас заедно с майка Ви кралицата, нашата много мила съпруга.
Ако тя не дойде, върнете се Вие, и то много бързо, без никакво отлагане. Защото изпитваме голямо желание да Ви видим и да говорим с Вас. И в никакъв случай не пропускайте да сторите това, нито заради майка си, нито заради другиго. Благославяме ви.“
Повторенията, гневната хаотичност в съдържанието на писмото явно показваха, че е творба на самия кпал и не е било поверено на канцлера или някой секретар. В тези две послания просто звучеше гласът на Едуард. И Шарл Хубави не беше забравен. Писмото на Едуард до него повтаряше почти дума по дума посланието му до кралицата.
„Чули сте от заслужаващи доверие хора, че нашата съпруга, английската кралица, не смее да се върне при нас от страх за живота си и защото се съмнява в Хю Диспенсър. Естествено, любими братко, не е редно тя да се съмнява нито в него, нито в кой да е друг човек в нашето кралство. Защото, кълна се в бога, нито Хю, нито друго някое живо същество в нашата земя й желае зло и ако ние почувствуваме това, бихме го наказали така, че другите да се поучат от този пример, тъй като, слава богу, разполагаме с достатъчно власт за това.
Ето защо, скъпи и многообични братко, пак ви молим изрично за ваша и наша чест, както и на нашата съпруга, да благоволите да направите всичко възможно тя да се върне най-скоро при нас. Защото сме дълбоко натъжени, че сме лишени от нейната компания, нещо, което никога нямаше да допуснем, ако нямахме пълно доверие и сигурност във Вас и във Вашата добронамереност, че ще се върне, щом пожелаем.“
В писмото до краля Едуард настояваше също да се върне синът му и разобличаваше опитите за покушение срещу епископа на Ексетър, като ги приписваше на „враговете и изгнаниците“ отвъд границите на
