тя ни най-малко не ни обича, и претекстът, който изтъква, като говори за скъпия ни роднина Хю Диспенсър, е престорен. Ние смятаме, че тя проявява голяма разпуснатост, като държи между съветниците си така явно и открито предателя и смъртния ни враг Мортимър и общува в двореца и извън него с този злодей. Затова сигурно и Вие бихте искали, братко, тя да се поправи и да се държи, както подобава, за да прави чест на всички, на които тя държи. Благоволете да ни съобщите какво възнамерявате да правите в името на религията, разума и честността, без да се съобразявате с капризни женски пориви или други желания.“
Послания с подобно съдържание бяха изпратени отново по всички посоки на сановници, прелати и на самия папа. Всеки от английските суверени разобличаваше на всеуслишание любовника на другия и тези взаимни обвинения в измяна, тези две двойки, съставени от трима мъже и само една жена, забавляваха европейските дворове.
Парижките любовници нямаше защо вече да вземат каквито и да било предпазни мерки. Вместо да се преструват, Изабел и Мортимър проявиха дързост и започнаха да се показват заедно при всички случаи. Граф Кент, чиято жена бе дошла в Париж, дружеше с незаконната двойка. Защо да се стараят да спазват приличие, след като самият крал така разпалено оповестяваше своите брачни неудачи? Писмата на Едуард просто потвърдиха един неоспорим факт, който всеки прие като нещо свършено и неизменно. И всички неверни съпруги си помислиха, че кралиците се ползват с особено благоволение, а на Изабел й върви, че има мъж не като другите!
Само че парите недостигаха. Емигрантите вече не получаваха никакви средства от Англия, тъй като имуществата им бяха иззети. И малкият английски двор в Париж се поддържаше само със заеми от ломбардците.
В края на март още веднъж се наложи да се обърнат към стария Толомей. Той пристигна при кралица Изабел, придружен от синьор Бокачо, представител на фирмата Барди. Кралицата и Мортимър му казаха много любезно, че се нуждаят от нов заем. Също така любезно и явно огорчен, Толомей отказа. Той имаше солидни основания: разгърна големия си черен тефтер и показа сметките. Месир дьо Алспей, лорд Кромуел, кралица Изабел… при тази страница банкерът наведе дълбоко глава в знак на почит… граф Кент и жена му… нов поклон…лорд Малтравърс, лорд Мортимър… И после върху цели четири последователни листа дълговете на самия крал Едуард Плантагенет…
Лорд Мортимър възрази, че сметките на краля нямат нищо общо с него.
— Само че, милорд, за нас всичко това заедно са все английски дългове! Съжалявам, че трябва да ви откажа, много ми е мъчно, особено да разочаровам една толкова красива дама като кралица Изабел. Но прекалено много искате, ако очаквате от мен нещо, което вече нямам и е у вас. Защото богатството, което се смята наше, се състои всъщност само от дългове! Моето имущество, милорд, са вашите кредитни писма. Вижте, госпожо, какво представляваме ние, горките ломбардци — продължи той, като се обърна към кралицата, — винаги застрашени, принудени да правим дарение за щастливо възкачване на трона при всеки нов крал… А колко пъти плащахме от дванадесет години насам!… При всеки нов крал ни се отнема правото на гражданство, за да ни накарат да го откупим скъпо и прескъпо, а понякога и два пъти, ако царуването продължи. А помислете си, от друга страна, какво правим за кралствата! Англия струва на нашите сдружения сто и седемдесет хиляди ливри — това е цената на нейните коронации, войни и разногласия, госпожо! И вижте колко съм стар… Отдавна бих се оттеглил на спокойствие, ако не бях принуден да се бъхтам непрестанно, за да събера вземания, които да ни дадат възможност да покрием други нужди. Казват, че сме били скъперници, алчни, а не отчитат рисковете, които поемаме, като заемаме на всеки и даваме възможност на владетелите на тоя свят да управляват! Свещениците имат работа с дребните хорица, дават милостиня на просяците и отварят болници за нещастните, а ние, ние се занимаваме със злочестините на високостоящите.
Напредналата възраст му позволяваше да говори така, а и тонът му беше толкова кротък, че не можеха да се засегнат от думите му. Докато говореше, той поглеждаше с полузатвореното си око една брошка, която блестеше на якичката на кралицата — тя бе взета на кредит и фигурираше в сметката на Мортимър в черния тефтер. — Запитвали ли сте се как е възникнала нашата търговия? Защо съществуваме? Това е, кажи-речи, забравено — продължи той. — Нашите италиански банки бяха създадени по време на кръстоносните походи, защото на благородниците и пътниците им бе неприятно да пренасят злато по несигурните пътища, където час по час ставаха обири, пък и в самите лагери, където са живеели не само честни хора. А освен това трябвало да плащат откупи. И затова рицарите, главно от Англия, заложиха при нас доходите от владенията си, за да пренесем парите за тяхната сметка и на свой риск. Но когато се явихме с кредитните си писма във владенията им, въобразявайки си, че печатът на бароните трябва да ги задължава достатъчно, не ни бе платено. Тогава се обърнахме към кралете, а те, за да гарантират кредитните писма от васалите си, поискаха в замяна да отпуснем заеми и на тях. Ето защо нашите средства са вложени в кралствата. Не, госпожо, за мое голямо неудоволствие и огорчение, този път не мога.
Граф Кент, който присъствуваше на разговора, каза:
— Така да е, месер Толомей. Ще трябва в такъв случай да се обърнем към други сдружения.
Толомей се усмихна. Какво си въобразяваше този млад рус мъж, преметнал крак връз крак, галещ нехайно главата на хрътката си? Щял да поиска заем от другиго? Толомей бе чувал над хиляда пъти тази фраза през дългия си жизнен път. Чудесна заплаха!
— Милорд, когато се касае до такива високопоставени длъжници като вашите кралски особи, навярно ви е ясно, че всички наши сдружения са уведомени и че никое друго сдружение нямала ви отпусне заема, който аз ви отказвам с голямо съжаление. Месер Бокачо, когото виждате, е представител на Барди при мен. Попитайте го!… Защото, госпожо… — Толомей се обръщаше все към кралицата — всички тези кредитни писма станаха голямо бреме за нас, нищо не ги гарантира. Отношенията ви с крал Едуард са такива, че той няма да гарантира дълговете ви! Нито вие неговите, струва ми се. Освен ако възнамерявате да ги поемете лично вие. Виж, в такъв случай, може би бихме могли да ви подкрепим.
Той затвори напълно лявото си око, скръсти ръце върху корема и зачака.
Изабел не разбираше много от финанси. Тя вдигна очи към Мортимър. Как трябваше да тълкува последните думи на банкера? Какво означаваше това внезапно предложение след толкова дългата реч?
— Обяснете ни, месер Толомей — каза тя.
— Госпожо — поде банкерът, — вашата кауза е справедлива, а тази на съпруга ви е крайно осъдителна. Целият християнски свят знае за лошото му отношение към вас, за порока, който осквернява живота му и за некадърните управници, които налага на поданиците си в лицето на омразните си съветници. А вие, госпожо, напротив, сте обичана, защото сте мила, и се обзалагам, че ще се намерят смели рицари във Франция и другаде, които ще бъдат готови да свикат опълченията си за вас и да ви върнат мястото, което ви се полага във вашето кралство… па макар и като свалят от трона английския крал, вашия съпруг.
— Месер Толомей! — извика граф Кент. — Нима за вас обстоятелството, че моят брат, колкото и да е омразен, е бил коронясан, няма никакво значение?
— Милорд, милорд — отвърна Толомей, — кралете са наистина крале само със съгласието на поданиците си. При това вие разполагате с крал, когото ще предложите на английския народ, младия аквитански херцог, който изглежда толкова умен за възрастта си. Аз съм бил свидетел на човешките страсти. Умея много добре да разпознавам някои връзки, които са неразривни и тласкат към гибел и най- могъщите владетели. Крал Едуард няма да скъса с Диспенсър. Но затова пък Англия е напълно разположена да приветствува всеки суверен, който би заместил некадърния крал и престъпния му антураж… Вие ще ми възразите естествено, госпожо, че ще трябва скъпо да платите на рицарите, изявили готовност да се сражават за вашата кауза. Ще трябва да им доставите конни амуниции, храна, развлечения. Но ние, ломбардците, които не можем да ви поддържаме в изгнанието ви, бихме могли все още да поддържаме армията ви, ако лорд Мортимър, чиято доблест е позната на всички, се съгласи да застане начело… и ако, разбира се, ни гарантирате, че ще поемете задълженията на крал Едуард и ще ги изплатите, когато успеете в начинанието си.
Едва ли можеше да се направи по-ясно предложение. Ломбардските сдружения предлагаха да заложат на жената срещу мъжа, на сина срещу бащата, на любовника срещу законния съпруг. Мортимър не се изненада, колкото би могло да се очаква, нито се престори на изненадан, когато отговори:
— Най-трудно ще бъде, месер Толомей, да се свикат опълченията. Това не може да се направи в изба. Къде да съберем хилядата рицари, които ще наемем? В коя страна? Не можем да ги свикаме във Франция, колкото и добре разположен да е крал Шарл към сестра си, кралицата.
