— Как така! Тя ти дари син, малко ли е това?
— Вярно — каза Робер д’Артоа, — вие имате син. Добре ли се развива?
— Много ви благодаря, монсеньор — отвърна Гучо. — Скоро ще ме стигне. Петнадесетгодишен е. Само че не проявява особено влечение към банкерството.
— Ще придобие, ще придобие — каза старият Толомей.
— И така, монсеньор, приемаме. Поверете ни вашите пари, ще ги изнесем и ще ви дадем полици за тяхната стойност, без да удържим нещо. Звонковата пара винаги влиза в работа.
— Благодаря ти Толомей, сандъците ми ще бъдат донесени през нощта.
— Когато парата напуска едно кралство, щастието му е премерено. Ще имате вашия реванш, монсеньор, няма да го видя, но казвам ви, ще имате реванша си!
Лявото око, обикновено затворено, се отвори. Толомей гледаше с две очи — поглед на истината. И Робер д’Артоа почувствува дълбоко вълнение, защото един стар ломбардец, който скоро щеше да умре, го наблюдаваше зорко.
— Толомей, виждал съм смели хора да се борят до края на битката. Ти по свой маниер си смел като тях.
Тъжна усмивка озари устните на банкера.
— Не е смелост, монсеньор, напротив. Ако не бях банкер, щях много да се страхувам в този момент.
С отслабналата си ръка той повдигна завивката и направи знак на Робер да се приближи. Робер се наведе, за да чуе нещо поверително.
— Монсеньор, позволете ми да благословя последния си клиент.
И той направи с показалеца си един кръст върху косата на колоса, както италианските бащи имат обичай да прекръстват синовете си, когато ги изпращат на дълъг път.
Х. КРАЛСКОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ
В средата на естрадата със стъпала, върху трон с облегала, завършващи с лъвска глава, седеше Филип с корона на главата и кралска мантия. Над него се люлееше балдахин от копринена тъкан с гербовете на Франция, той се навеждаше от време на време ту наляво към братовчед си, наварския крал, ту надясно, към своя роднина, краля на Бохемия, за да ги направи с поглед свидетели, колко е било голямо снизхождението му и да го оценят.
Кралят на Бохемия клатеше хубавата си кестенява брада със слисан и възмутен вид. Възможно ли бе рицар, пер на Франция, какъвто бе Робер д’Артоа, принц, роден под кралска лилия, да е постъпвал по този начин, да е прибягвал до толкова гнусни начинания като тези, които се изброяваха в момента, да се е изложил с толкова долни хора.
В редиците на перовете-лаици за пръв път заседаваше престолонаследникът — принц Жан, ненормално едър за своите тринадесет години, дете с мрачен и тежък поглед, с много дълга брадичка и когото баща му бе току-що произвел херцог на Нормандия.
В свитата на младия принц бяха граф д’Алансон, брат на краля, бургундският и бретанският херцог, фландърският херцог, етампският граф. Имаше две празни столчета, на бургундския херцог, който, бидейки страна в процеса, не можеше да заседава, и на краля на Англия, който дори не бе изпратил свой представител.
Между перовете-духовници личаха монсеньор Жан дьо Марини, граф-епископ на Бове, и Гийом дьо Три, херцог, архиепископ на Реймс.
За да придаде по-голяма тържественост на това кралско съдебно заседание, кралят бе свикал архиепископите на Санс и на Екс, епископите на Арас, Отюн, Блоа, Форе, Вандом, лотарингския херцог, граф Гийом дьо Ено и брат му Жан, както и всички висши служители на короната: конетабъла, двамата маршали, Мил дьо Ноайе, господата дьо Шатийон, дьо Соакур, дьо Гарансиер, членове на Тесния съвет и още много други, седнали около естрадата, покрай стените на голямата зала на Лувъра, където бе заседанието.
На самия под, със свити крака върху парчета плат, бяха струпани анкетьорите и съветниците в съда, съдебни писари и дребни духовници.
Прав срещу краля, на шест крачки от него, главният прокурор Симон дьо Бюси, заобиколен от комисарите по анкетата, четеше от два часа вече своята обвинителна реч, най-дългата, която някога бе произнасял. Беше намерил за нужно да започне историята на Артоа от самото начало през края ни миналия век, да припомни първия процес от 1309 година, съдебното решение, издадено от Филип Хубави, въоръжения бунт на Робер срещу Филип Дългия в 1316 година, втората присъда от 1318 година, за да стигне до настоящото дело, до фалшивата клетва в Амиен, до анкетата, повторната анкета, многобройните показания, които бяха събрани, подкупа на снидетели, фабрикуването на фалшификати, арести на съучастници.
Всички тези факти, разкрити един след друг, обяснени и коментирани в тяхната взаимна връзка, сложно преплетени, съставляваха не само един от най-големите процеси от частно право, а сега и от углавно право, който някога е бил пледиран, но и засягаха пряко историята на кралството за един четвъртвековен период. Присъствуващите бяха едновременно зашеметени и смаяни, смаяни от разкритията на прокурора и зашеметени, защото научаваха тайния живот на големия барон, пред когото до вчера всички трепереха, на когото всеки искаше да стане приятел, и който толкова дълго време бе решавал всяко нещо във Франция! Разкритието на скандалите в кулата Нел, затварянето на Маргьорит Бургундска, нулирането на брака на Шарл IV, Аквитанската война, отказването от кръстоносния поход, подкрепата, дадена на Изабел Английска, избора на Филип VI, Робер бе душата на всичко това, създавайки събитията или ръководейки ги, но винаги движен само от една мисъл, един-единствен интерес: Артоа, наследството на Артоа!
Колко много между присъствуващите на процеса дължаха титлите, длъжностите, богатствата си на този клетвопрестъпник, на този фалшификатор, на този престъпник… като се почне от самия крал!
Мястото на обвиняемия бе символично заето в съда от двама въоръжени сержанти, които държаха голямо парче копринен плат, на който бе изобразен гербът на Робер, „осеян с лилии, с бризура от четири зъбци и над всеки зъб три златни камъка“.
И всеки път, когато прокурорът произнасяше името на Робер, той се обръщаше към плата, като че ли посочваше лицето.
Стигна до бягството на граф д’Артоа.
— Въпреки че отлагането му е било редовно съобщено от метр Жан Лонкъл, пазач на кметството на Жизор, в обичайните му жилища, споменатият Робер д’Артоа, граф дьо Бомон, не се яви пред нашия господар краля и пред неговата съдебна палата, надлежно свикана на двадесет и девети септември.
Обаче научихме и ни се потвърди, че споменатият Робер е натоварил в Бордо конете и богатствата си на кораб и е отправил златните си и сребърни пари по забранен начин извън кралството и вместо да се представи пред кралското правосъдие, е избягал вън от границите.
На шести октомври 1331 година жената Дивион, призната за виновна за многобройни злодейства, извършени в услуга на споменатия Робер и за себе си също, и на първо място за фалшиви документи и преправяне на печати, бе арестувана и изгорена в Париж на площада Пурсо и костите й стрити на прах. Това стана пред господа бретанския херцог, фландърския херцог, сир Жан дьо Ено, сир Раул дьо Бриен, конетабъл на Франция, маршалите Раул Бертран и Матийо дьо Три и месир Жан дьо Милон, комендант на Париж, който направи доклад за това пред краля…
Тези, които бяха назовани, наведоха очи. Спомняха си още виковете на Жана Дивион, вързана на стълба, пламъците, които поглъщаха конопената й рокля, мускулите на краката, които се издуваха и се пукаха при изгарянето, а също и ужасната миризма, която октомврийският вятър пращаше в лицата им. Така завърши своя земен път метресата на покойния епископ на Арас.
— На дванадесети и четиринадесети октомври метр Пиер д’Оксер, съветник, и Мишел дьо Пари, байи, съобщиха на госпожа дьо Бомон, съпруга на споменатия Робер, най-напред в Жуи льо Шател, после в Конш, Бомон, Орбек и Катр Мар, негови обичайни жилища, че кралят насрочва казания процес за четиринадесети декември. Обаче споменатият Робер и на тези дати за втори път не се яви. От голямо желание за снизхождение нашият господар, кралят, даде ново отсрочване с петнадесет дни след празника на Сретение господне и за да не би казаният Робер да не научи това, то бе обявено най-напред в горната камара на
