конетабълът Раул дьо Бриен или месир Мил дьо Ноайе, се занимаваха с организирането на големия финален турнир.
Между времето, употребено да си сложат екипировката за борбата и да я махнат, да се явят на състезанието, да коментират подвизите, да щадят тщеславието на рицарите, които искаха да се бият под едно, а не под друго знаме, и времето, употребено за ядене или за слушане на менестрелите, след угощенията и танците, след песните, кралят на Франция и кралят на Бохемия и техните съветници разполагаха едва с един час всеки ден, за да разговарят за работите в Италия, които в крайна сметка бяха причината на това събиране. Но знае се, че най-важните работи се уреждат с малко думи, ако събеседниците са склонни да се спогодят.
Като двама истински крале от кръглата маса, Филип дьо Валоа, великолепен в бродираните си роби, и Жан дьо Люксембург, не по-малко пищен, с чаша в ръка, си разменяха тържествени декларации за приятелство. Набързо решаваха да пратят писмо до папа Йоан XXII или посланичество до краля н Неапол Роберто.
— А, мили ми сир, да поговорим за кръстоносния поход — казваше Филип VI.
Защото той отново размишляваше върху проекта на своя баща Шарл дьо Валоа и братовчед си Шарл Хубави. В кралство Франция всичко вървеше добре, съкровището бе така пълно и мирът в Европа така добре осигурен с помощта на краля на Бохемия, че ставаше неотложно за честта и благоденствието на християнските народи да се предвиди една хубава и славна експедиция срещу неверните.
— О! Сеньори, тръбят за ядене…
Прекъсваха съвещанието. Щяха да разискват въпроса за кръстоносния поход след яденето или на другия ден.
На масата се подиграваха на младия крал на Англия Едуард, който три месеца по-рано беше дошъл, преоблечен като търговец и придружен само от лорд Монтегю, да разговаря тайно с краля на Франция. Ами да, предрешен като някакъв ломбардски търговец! И с каква цел? За да сключи търговска спогодба по повод доставките на вълна за Фландрия, същински търговец. Занимаваше се с вълните! Виждало ли се е някога принц да се занимава с подобни работи като прост буржоа от гилдиите или ханзите!
— И тогава, приятели, понеже така бе пожелал, го приех като търговец! — казваше Филип дьо Валоа, очарован от собстения си каламбур. — Без празненства, без турнир, разхождайки се по алеите на гората Алат, и му предложих скромна постна вечеря.
Тоя младок имаше само абсурдни идеи! Не бе ли почнал да въвежда в кралството си редовна армия от пехота със задължителна военна повинност? Какви надежди възлагаше на тия пехотинци, когато се знае добре и битката при Каселското възвишение доказа това, че в сраженията може да се осланяме само на рицарите и че пехотинецът бяга, шом види броня?
— Изглежда все пак, че в Англия царува ред, откакто обесиха лорд Мортимър — забеляза Мил дьо Ноайе.
— Царува ред — отговори Филип VI, — защото английските барони са уморени, за известно време, от дългите борби помежду си. Щом си поемат дъх, клетият Едуард ще види за какво е годна пехотата! Милият младеж неотдавна се бе сетил да иска френската корона!… Монсеньор, съжалявате ли, че той не е ваш повелител или предпочитате вашия „намерен крал“? — прибавяше той, като се потупваше весело по гърдите.
След всяко угощение Филип казваше тихо на Робер:
— Братко, искам да ти говоря насаме за много сериозни неща.
— Ваше величество, братовчеде, когато пожелаете.
— Добре, тогава тази вечер…
Но вечерта танцуваха, а Робер не бързаше за тоя разговор, чийто повод отгатваше прекалено добре; след признанията на Жана Дивион, която все още бе в затвора, бяха извършени други арести, например на нотариуса Тесон, и всички свидетели бяха подложени на нова анкета… Забелязаха, че на кратките съвещания с краля на Бохемия Филип не искаше никога съвет от Робер, това можеше да се изтълкува като знак на немилост.
В навечерието на турнира кралят на турнира, придружен от херолдите и тръбачите, отиде в замъка, в жилищата на главните сеньори и даже на бойния терен да обяви:
— Слушайте, слушайте високи и могъщи принцове, херцози, графове, барони, сеньори, рицари и оръженосци! Уведомяваме ви официално, от името на господа съдиите, че всеки от вас трябва да донесе днес шлема, с който ще участвува в турнира, а също и знамената си, в странноприемницата на господа съдиите, за да могат посочените съдии да почнат да правят разпределението; след като шлемовете бъдат разпределени, ще дойдат дамите да ги видят и посетят и да им изкажат хубавите си чувства; днес друго няма да се прави освен танците след вечеря.
В странноприемницата на съдиите шлемовете, както пристигаха, представени от слугите, бяха подредени върху сандъци в един голям манастир и разпределени на лагери. Приличаха на останки от обезглавена, луда армия. Защото, за да се различават добре през време на битката, рицарите закрепяха над баронската или графската корона най-ярки и най-странни емблеми: кой орел, кой змей, кой гола жена или сирена, или изправен еднорог кон. Нещо повече, дълги копринени шалове с цветовете на сеньорите бяха закачени на каските им.
След обяд дамите дойдоха в странноприемницата и предшествувани от съдиите и двамата организатори на турнира, тоест кралете на Франция и Бохемия, бяха поканени да направят обиколка на манастира, докато един херцог, спирайки се пред всеки шлем, назоваваше собственика му.
— Месир Жан дьо Ено… Монсеньор граф дьо Блоа… Монсеньор д’Еврьо… Наварски крал…
Някои от шлемовете, както и мечовете и дръжките на копията, бяха боядисани и собствениците им получаваха прякори: Рицарят с белите оръжия, Рицарят с черните оръжия.
— Месир маршал Робер Бертран, рицар на Зеления лъв…
Следваше монументален червен шлем на върха със златна куличка:
— Монсеньор Робер д’Артоа, граф дьо Бомон льо Роже…
Кралицата, която вървеше в първата редица на дамите, куцукайки направи жест, като че ли ще протегне ръката си. Филип VI я спря, повдигна китката й и преструвайки се че й помага да върви, й каза с половин глас:
— Моя мила, забранявам ви!
Кралица Жана се засмя злобно.
— Щеше да бъде добър случай — пошепна тя на съседката си, младата бургундска херцогиня, нейна зълва.
Защото, според правилника на турнира, ако една дама докосне някой шлем, рицарят, на когото принадлежеше тоя шлем ставаше „отзован“, тоест нямаше повече право да участвува в срещата. Другите рицари се събираха и го удряха при излизането му на терена с дръжките на копията, даваха коня му на тръбачите, него самия качваха на парапета, който загражда терена за турнира, и го принуждаваха да стои там, яхнал го като кон, за посмешище през цялото времетраене на турнира. Така позорно се наказваше този, който бе злословил за някоя дама или загубил по друг начин честта си, било давайки пари под лихва, било за „неудържана дума“. Този жест на кралицата не се изплъзна от госпожа дьо Бомон, която пребледня. Тя се приближи до своя брат, краля, и го укори.
— Сестро — отговори Филип VI със строго изражение, — по-добре е да ми благодарите, отколкото да се оплаквате.
Вечерта по време на танците всички научиха за този инцидент. Кралицата сякаш е щяла „да отзове“ Робер д’Артоа. Той бе намръщен както в най-лошите си дни. По време на танца отказа очебийно да улови ръката на бургундската херцогиня и застана пред кралица Жана, която не танцуваше никога поради недъга си. Стоя там дълго, с подвита за танц ръка, като че ли я канеше, а това бе злобно оскърбително отмъщение. Съпругите поглеждаха към мъжете си, в тревожното мълчание се чуваха само виолите и арфите. Само една искра би била достатъчна да ускори с една нощ турнира и схватката да почне веднага в балната зала.
Влизането на краля на турнира13, който идваше с нова прокламация, придружен, от херолдите си, отвлече благотворно вниманието.
— Слушайте, високи и могъщи принцове, сеньори, барони, рицари и оръженосци, които сте дошли на турнира! Съобщавам ви от името на господа съдиите, всеки от вас да бъде утре в редиците още от пладне,
