парламента, после в Мраморната маса на голямата зала на двореца и после огласено в Орбек, Бомон и Конш от същите тези метр Пиер д’Оксер и Мишел дьо Пари, които не са говорили лично на госпожа дьо Бомон, но са прочели това съобщение пред вратата на стаята й и с толкова висок глас, че да може да го чуе…
Всеки път, когато произнасяха името госпожа дьо Бомон, кралят прекарваше ръка по лицето си и сгърчваше леко месестия си нос. Ставаше дума за сестра му!
Споменатият Робер д’Артоа не се яви на съдебното заседание на казаната дата, а се представляваше там от метр Анри, декан на Брюксел, и метр Тиебр дьо Мо, свещеник на Камбре, с пълномщно да се явят вместо него и изложат причините на отсъствието му. Но като се има пред вид, че заседанието бе насрочено за понеделник, две седмици след Сретение господне, и че пълномощното, на което бяха приносители, сочеше вторник, тяхното пълномощно бе признато за невалидно и за трети път бе произнесено неявяване срещу защитника. Обаче знае се и е известно, че по това време Робер д’Артоа е поискал убежище най- напред при графиня дьо Намюр, негова сестра; но тъй като кралят, нашият господар, е забранил на госпожа дьо Намюр да помогне и прибере тоя бунтовник, тя запретила на брат си Робер да пребивава в нейните владения. И че после посоченият Робер е поискал убежище у монсеньор граф Гийом във владенията му в Ено, но че по настойчивото искане на краля, нашия господар, монсеньор граф дьо Ено забрани на същия Робер да пребивава във владенията му. А после посоченият Робер е поискал убежище и подслон в Брабан, но херцогът, помолен от нашия господар, краля, да не задоволи тази молба, най-напред отговори, че тъй като не е васал на краля на Франция, може да приеме когото си хареса по своя воля, но после брабантският херцог отстъпи пред упреците, отправени му от монсеньор дьо Люксембург, крал на Бохемия, и постъпи кавалерски, като прогони Робер д’Артоа от херцогството си.
Филип VI се обърна и към херцог дьо Ено, и към краля на Бохемия и им кимна в знак на приятелство и тъжна благодарност. Филип явно страдаше и не само той. Колкото и виновен да бе Робер д’Артоа, тези, които го познаваха, си го представяха скитащ от двор на двор, приет за един ден, изгонен на следващия, отиващ по-далече, за да бъде отново изгонен. Защо с такова упорство подготви собственото си погубване, когато кралят до края му отваряше обятията си?
— Въпреки че анкетата приключи след изследването на седемдесет и трима свидетели, от които четиринадесет задържани в кралските затвори, и въпреки че кралските съдии са достатъчно осведомени, въпреки че изброените обвинения бяха достатъчно очевидни, нашият господар, кралят, поради старо приятелство, съобщи на Робер д’Артоа, че му дава пропуск да се върне в кралството и да го напусне, ако иска, без да му бъде причинено зло, нито на него, нито на хората му, за да може да чуе обвиненията, да представи защитата си, да признае грешките си и да получи милост. Обаче споменатият Робер, вместо да се възползва от това милостиво предложение, не се върна в кралството и даже при пребиваванията си на разни места влязъл във връзка с престъпници, изгнаници и врагове на краля и говорил пред много хора, които предадоха намерението му да погуби с меч или магия канцлера, маршал дьо Три и други съветници на краля, нашия господар, и даже накрая произнесъл същите заплахи и срещу самия крал.
Присъствуващите реагираха с възмутен шепот.
— Тъй като всички тези неща се знаят и са известни, като се има пред вид, че делото на Робер д’Артоа бе отложено за последен път чрез редовно направени обяви за днес, сряда, осми април преди Цветница, и че го подканяме за четвърти път да се яви…
Симон дьо Бюси спря и направи знак на сержанта с жезъла, който произнесе високо:
— Месир Робер д’Артоа, граф дьо Бомон льо Роже да се яви!
Инстинктивно всички погледи се обърнаха към вратата, сякаш обвиняемият щеше наистина да влезе. Минаха няколко секунди в пълно мълчание. После сержантът удари пода с жезъла и прокурорът продължи:
— И установяваме, че Робер не се явява, следователно от името на нашия господар, краля, изискваме: щото посочения Робер да бъде лишен от титлите, правата и прерогативите на пер на кралството, както и от всички други негови титли, феоди и владения; освен това всичките му имущества, земи, замъци, къщи и всички предмети, движими и недвижими, които му принадлежат, да се конфискуват и предадат на съкровището, като кралят разполага с тях, както му е угодно; освен това гербовете му да бъдат унищожени в присъствие на перове и барони, за да не се появят никога вече върху знаме или печат, а лично той да бъде завинаги прогонен от пределите на кралството, като се запрещава на всички васали, роднини и приятели на краля, нашия господар, да му дават подслон. И най-после изискваме настоящата присъда да бъде разгласена по главните кръстопътища на Париж на байитата на Руан, Жизор, Екс и Бурж, както и на спешилите на Тулуза и Каркасон, за да бъде изпълнена… по заповед на краля.
Метр Симон дьо Бюси млъкна. Кралят като че ли сънуваше. Погледът му се зарея за момент над събранието. После, навеждайки глава най-напред надясно, после наляво, той каза:
— Мои перове, вашият съвет. Ако никой не се изкаже, значи, одобрява.
Никоя ръка не се вдигна, никоя уста не се отвори.
Филип VI удари с длан лъвската глава на облегалката на фотьойла:
— Присъдата е произнесена!
Тогава прокурорът заповяда на двамата сержанти, които държаха герба на Робер д’Артоа, да се приближат до подножието на трона. Канцлерът Гийом дьо Сент-Мор, един от тези, които Робер като изгнаник заплашваше със смърт, се приближи до герба, поиска меч от един от сержантите и прободе края на плата. А после с шум на цепеща се коприна гербът бе срязан на две.
С перството на Бомон бе свършено. Човекът, за когото то бе учредено, френски принц, потомък на крал Луи VIII, колосът със страшна сила, с безкрайни интриги бе вече само изгнаник. Той не принадлежеше вече на кралството, над което бяха царували предците му и нищо в това кралство вече не му принадлежеше.
За перовете и сеньорите, за всички тези мъже, за които гербовете бяха като един вид символ не само на мощ, но едва ли не на съществование, които развяваха тези емблеми по покривите, на копията си, на конете си, бродираха ги на гърдите си, на ризниците на оръженосците си, на ливреите на прислужниците си, рисуваха ги върху мебелите си, гравираха ги върху приборите си за ядене, и с тях бележеха хора, животни и предмети, които до известна степен зависеха от волята им или съставляваха тяхно имущество, това разкъсване на герба, един вид светско отлъчване, бе още по-опозоряващо от дръвника, решетката или бесилото. Защото смъртта заличава грешката, а безчестието угасва ведно с опозорения.
„Но докато човек е жив, никога не е загубил всичко“ — си казваше Робер д’Артоа, докато скитайки извън отечеството си по враждебни пътища, се отправяше към още пр-големи престъпления.
Четвърта част
Подстрекателят
I. ИЗГНАНИКЪТ
Повече от три години Робер д’Артоа бродеше по границите на кралството като ранен хищник.
Роднина на всички европейски крале и владетели, племенник на бретанския херцог, чичо на наварския крал, брат на графиня дьо Намюр, шурей на граф дьо Ено и на тарентския владетел, братовчед на кралете на Неапол и Унгария, както и на много други, на четиридесет и пет годишна възраст той беше самотен странник, пред когото се затваряха вратите на всички замъци. Разполагаше с достатъчно пари благодарение на полиците на сиенските банки, но нито един щитоносец не се яви в странноприемницата, където бе отседнал, за да го покани на вечеря при местния феодал. В околностите устройваха турнир. Чудеха се как да не поканят Робер д’Артоа, прокудения, фалшификатора, когото до неотдавна щяха да настанят на почетното място. И комендантът на града му връчваше с ледена учтивост неизменната заповед: монсеньор графът го моли да напусне графството му. Защото монсеньор графът или маркграфът не желаеше да се скара с френския крал и не се чувствуваше задължен да окаже почит на толкова опозорен човек, лишен от герб и знаме.
И Робер отново поемаше наслуки, придружен от единствения си прислужник Жийе дьо Нел, съмнителна личност, която напълно заслужено можеше да се люшка на някоя бесилка, но затова пък бе безгранично предан на господаря си, както по-рано Лорме. В замяна Робер му доставяше задоволство, по-ценно от висока заплата: близост с изпаднал в немилост пер на Франция. Колко вечери прекараха те при броденията
