достатъчно! — каза Робер, при това с разперена върху гърдите ръка.
Едуард III отговори невъзмутимо:
— Братовчеде, вие сте мой гост и сте ми особено ценен със съветите си. Ако ви предам на френския крал, ще накърня не само честта, но и интересите си. Освен това вие сте приет в кралство Англия, а не в херцогство Гийена… Френското сюзеренство не се разпростира чак дотук.
Искането на Филип VI бе оставено без отговор.
И ден след ден Робер имаше възможност да продължава да печели съмишленици. Той наливаше отровата на изкушението в ушите на Едуард или на съветниците му. Влизаше при младия крал с думите:
— Приветствувам истинския крал на Франция…
Не пропущаше случай да изтъкне, че салическият закон бе просто измислен при дадени обстоятелства и затова правата на Едуард върху френската корона са напълно основателни.
При втората заповед да предаде Робер Едуард III отговори, като предостави на изгнаника три замъка и хиляда и двеста марки пенсия.
Впрочем точно тогава Едуард засвидетелствува признателността си към всички, които му бяха служили вярно: направи приятеля си Уилям Монтегю граф на Сализбъри и раздаде титли и ренти на младите лордове, подпомогнали го през паметната нощ в Нотингам.
Филип VI изпрати за трети път началника на стрелците с арбалет да предаде чрез сенешала на Гийена на английския крал нареждането да изгони от кралството си смъртния враг на Франция Робер д’Артоа, като заплаши, че в противен случай ще секвестира херцогството.
— Очаквах това! — извика Робер. — Този наивник Филип може само да повтаря моите някогашни ходове срещу баща ви, драги сир Едуард. Да издаде заповед, която нарушава правото, а чрез секвестирането да наложи било унижение, било война. Само че днес Англия има крал, който действително управлява, а Франция няма вече Робер д’Артоа!
Той не добави: „И тогава във Франция имаше един изгнаник, който играеше съвсем същата роля, която аз играя тук — Мортимър.“
Робер беше постигнал повече, отколкото бе очаквал. Той ставаше самата причина на конфликта, за който мечтаеше. Неговата личност придобиваше първостепенно значение. И за разгарянето на конфликта той предлагаше своята теза: да накара английския крал да предяви правата си над короната на Франция.
Ето защо в този септемврийски ден на 1337 година, изправен на стъпалата на Уестминстър Хол, развял широките си ръкави, подобен на буреносна птица пред оловните пречки на огромния стъклопис, Робер д’Артоа се обръщаше по искане на краля към английския парламент. Трениран от тридесет години водене на дела, той говореше без книжа или бележки пред себе си.
Депутатите, които не разбираха добре френски, молеха съседите си да им превеждат някои пасажи.
Докато граф д’Артоа развиваше тезата си, събранието ту притихваше напълно, ту зашумяваше по-силно, когато някое разкритие на Робер правеше силно впечатление. Какви изненадващи неща! Два народа живеят, разделени само от тесен пролив. Кралски синове и дъщери от двата двора се женят помежду си, тукашните барони имат владения там, търговци сноват от едната страна в другата… а в същност нямат представа какво става у съседите!
Значи, законът „Франция не може да бъде предоставена на жена, нито предадена по женска линия“ съвсем не произтичаше от старите традиции, а бе просто находчива забележка на един стар мърморко, конетабъла, когато двадесет години преди това е ставало въпрос кой да наследи убития крал. Да, Луи Х Вироглавия е бил убит. Робер д’Артоа заявяваше високо това и назоваваше убийцата му.
— Много добре я познавах, тя бе моя леля и си присвои моето наследство!
Историята на престъпленията, извършени от френски короновани особи, разказът за скандалите в двора на Капетите бяха само подправка на речта на Робер д’Артоа, а депутатите от английския парламент тръпнеха от възмущение и ужас, сякаш смятаха за нищо безобразията, извършени върху собствената им земя от собствените им владетели.
А Робер продължаваше да ги убеждава, защищавайки точно противоположните позиции на онези, които някога бе отстоявал в полза на Филип дьо Валоа, при това пак така аргументирано.
И така след смъртта на Шарл IV, последния син на Филип Хубави, дори ако са искали да се съобразяват с нежеланието на френските барони да видят жена на трона, френската корона с пълно право трябвало чрез кралица Изабел да се падне на единствения мъжки наследник по права линия…
Огромният ален плащ се завъртя пред очите на смаяните англичани: Робер се обърна към краля. Той внезапно падна на земята, коленичил на каменните плочи.
— На вас, благородни сир Едуард, крал на Англия, в когото признавам и приветствувам истинския крал на Франция!
Никой не бе изпитвал по-силно вълнение след сватбата в Йорк. Заявяваха на англичаните, че техният владетел има право над двойно по-голямо и три пъти по-богато кралство! Все едно точно толкова се разрастваше и богатството и достойнството на всеки от тях.
Но Робер знаеше, че възторгът на тълпите лесно стихва. Той се изправи и припомни, че когато се е разисквало кой да наследи Шарл IV, крал Едуард е предявил правата си чрез своите посланици висши многоуважавани прелати, между които и монсеньор Орлитън, който би могъл да потвърди лично всичко това, ако понастоящем не се намираше в Авиньон по същия повод, за да издействува подкрепата на папата.
А нима Робер трябваше да премълчи собствената си роля в посочването на Филип дьо Валоа за наследник? Нищо през целия живот на исполина не му се бе оказало по-полезно от привидната му искреност. Този ден той отново прибягна към нея.
— Аз, благородни лордове и поземлени собственици, аз, който стоя тук пред вас, въобразявайки си, че действувам в името на благоденствието и мира, избрах незаконния вместо законния наследник и не съм изкупил достатъчно тази своя грешка с всичките злочестини, които ме сполетяха.
Гласът му, отпращан от дървените греди, гърмеше чак в дъното на залата.
Можеше ли да подкрепи тезата си с по-убедителен довод? Обвиняваше се, че е допринесъл за избирането на Филип VI, противно на законното право. Признаваше се за виновен, но излагаше и основанията си. Преди да стане крал, Филип дьо Валоа му обещал, че ще установи пълна законност във всичко, че между двете страни ще се възцари окончателно мир, като английският крал ще владее цяла Гийена, на Фландрия ще се дадат свободи, които гарантират преуспяването на търговията, а на самия него ще се върне Артоа. Така че Робер бе действувал с оглед на мирно съжителство и общо благоденствие. Доказано е обаче, че човек трябва да се основана само на правото, а не на измамните обещания на хората, щом днес наследникът на Артоа е изгнаник, Фландрия — обречена на глад, а Гийена — заплашена със секвестиране!
В такъв случай, щом трябва да се воюва, нека поне да не се бият заради празни спорове, под каква форма да се положи клетва за вярност пред сюзерена, кои владения да се запазят или какви точно да бъдат задълженията на васалите. Нека вюват заради единствения, важен повод — чия да бъде френската корона. А от деня, когато английският крал я положи на главата си, нито в Гийена, нито във Фландрия няма да има вече причина за раздори. Няма да липсват съюзници в Европа, и владетели, и народи ще бъдат с тях.
И ако за тази цел, за да служи на тази велика кауза, която ще промени съдбините на народите, благородният сир Едуард се нуждае от нечия кръв, Робер д’Артоа протегнал ръце извън кадифените си ръкави към краля, към лордовете, към общините, към цяла Англия предлагаше своята кръв.
III. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО В КУЛАТА НЕЛ
Когато епископ Хенри Бургхърш, ковчежник на Англия, придружен от Уилям Монтегю, новия граф Сализбъри, Уилям Боун, новия граф Нордхемптън, Робърт Юфърт, новия граф Сюфолк, представи на Петдесетница в Париж писмото, с което Едуард III Плантагенет отказваше да се подчини на Филип VI дьо Валоа и предявяваше правата си над френската корона, също както кралят на Йерихо пред Йешуа, Филип избухна в смях.
Добре ли бе чул? Братовчедчето му Едуард му заповядваше да му предостави короната на Франция? Филип погледна двамата си роднини — наварския крал и бурбонския херцог. Той току-що бе обядвал с тях.
