подобно изживяване — едното отхвърляше като заблуда за разума, а другото презираше като проява на слабост на характера. Потърси отговор на измъчващите го въпроси и в литературата. Откри окултни текстове, в които се споменаваше, че при употреба на хашиш и определен ритуал при обладаването жената — ако наистина е обичана — се превъплътявала в богиня. Изсмя се. Той нямаше нужда от подобни стимуланти. Той бе намерил своята богиня…
Определи празничните дни за свой ден на реванша, създаде си ритуал, който стриктно изпълняваше предната вечер, и с някакво не докрай осъзнато отмъстително чувство избра сребърната кутия на майка си за пазителка на своите трофеи. Това бе реванш за всички изпитани от него унижения и страхове. Реванш за всекидневния упорит труд да поддържа пред другите образа на силен, смел и във всяко отношение съвременен мъж. И в миговете на своя триумф той бе именно такъв, без да има нужда да играе ролята си.
В антрактите се запознаваше с подходящо момиче — колкото и да бе странно, откри, че доста от тях ходеха сами на концерт или театър. Вдъхваше доверие на поредната си жертва със сериозното си излъчване, предлагаше й да я изпрати до дома, а после с ловък похват я обезсилваше и се отдаваше на страстта си, мислейки за своята непорочна блудница.
Оттогава живееше от празник до празник. Понякога вадеше старинната кутия, разглеждаше трофеите си и преживяваше отново мига на своя триумф. Мига, в който властваше над жените.
Сега, на Бъдни вечер, той ще празнува по начин, различен от общоприетия. Този път избра за фон на бурните си чувства Шестата симфония на Чайковски, Патетичната. Отвори кутията и нареди в кръг бляскавото копче и обеците. Те вече бяха с една повече…
Николай подреди снимките на четирите убити момичета върху бюрото си. Помилва с ръка образа на всяко едно от тях. Млади, образовани, хубави. Нито едно не е имало леко поведение. И четирите са били високи, с хубави фигури. С това обаче свършваха приликите. Момичетата бяха с различен произход, едно дори беше дошло да учи в София от малко габровско село. Нямаха общи познати, нито имаше вероятност да са се познавали помежду си. Обличаха се различно, но в приетия от младите стил на лека небрежност.
Още веднъж прочете изготвения от психолозите профил на предполагаемия престъпник. Мъж на средна възраст около 30-те, плюс-минус две години, в добро физическо здраве. Със сигурност добре изглеждащ или поне с прилична външност — иначе не би могъл да привлече вниманието на момичетата, с които най- вероятно се е запознавал предварително. От предположението, че владее източни похвати, следваше, че е положил големи усилия върху физическото си формиране. Обременен най-вероятно с неблагополучно детство, от което излязъл с огромен комплекс за малоценност, този тип би трябвало да го прикрива с разкрепостените си обноски. Обикновено в такива семейства майката е невротизирана, зациклена на собствените си проблеми — било с мъж, било заради някакво заболяване, заради прекалена амбициозност в кариерата или поради елементарен егоизъм. Бащата като правило живее свой живот, без да участва във възпитанието на децата. Липса на душевен уют и топлина в семейството, липса на разбиране от страна на възрастните, строг контрол и повишени изисквания или напротив — пълно отсъствие на такива, са само част от факторите, довели го до твърде дебалансирана душевна структура. В съчетание с определени качества като лабилна психика и прекалена ранимост на чувствата например, себевъзприятието му е било изтласкано извън границите на нормалното. При наличие и на шизоиден характер такъв човек много трудно успява да се приспособи към заобикалящата го реалност, затваряйки се в свой измислен свят. От самотата и сексуалната неудовлетвореност, гарнирани с наранено самолюбие, най-често се образува експлозивна смес, изразяваща се в насилие. И въпреки всичко много деца, израснали в подобна среда, не стават престъпници. Трябва да е имало още нещо, което го е превърнало в опасен сексуален маниак. Нещо е отключило агресията и тя буквално е изригнала през последните месеци.
Николай въздъхна. Прочетената справка не му помагаше кой знае колко. Нямаха нито един заподозрян, към когото да приложат психопрофила. Отново прегледа събраните материали в четирите папки. Само у последното момиче имаше билет от концерт, но у първото бяха намерили театрална брошура. И датата на представлението бе от деня на убийството. Тогава този факт не хвърли никаква допълнителна светлина върху разследването, а и още не бе известно, че убийството е само начална брънка на тази зловеща серия… Но дали не е възможно и другите две да са ходили на театър? Трябва отново да се разпитат свидетелите, да се потърсят нови — в показанията нямаше достатъчно информация къде са били момичетата преди нападението.
Николай включи компютъра и се зае с плана за работа върху новото убийство. В сградата на управлението бе тихо и работата му спореше. Можеше несмущаван от нищо бързо да завърши доклада, а после да отиде в дома на родителите си, където го очакваха. Коледният ден изтичаше мирно и спокойно. Но той знаеше, че някъде там, неизвестно къде, един смахнат тип живее в един объркан свят. Никой от околните му най-вероятно няма и най-малък повод да го подозира. И никой не знае кога отново ще реши да излезе и да нападне поредното беззащитно момиче.
С яростен замах на ръката той помете всички дреболии, сложени на малката масичка до креслото. Бяха все неща, на които държеше. Като кристалния кон например. Изправен на задните си крака, с рязвята грива и раздути ноздри, той излъчваше едновременно устрем, страст и усещане за уязвима стъклена преходност. Баща му го бе донесъл от една командировка в Италия преди много години и му беше скъп спомен. Но сега в яда си изобщо не се сети за него.
Той потърси с какво да си отбележи мястото, което го бе наранило толкова много, и това, което първо хвана в чекмеджето на масичката, бе джобното му календарче. Пъхна го между страниците. Не понасяше бъркотии и затова стана да събере парчетата от счупеното. После, за да се разсее, извади сребърната си кутия и пусна концерта на Григ, чийто тържествен финал му напомни как трябва да се чувства един победител.
Бе се видял с нейните очи. Лишен от любов и изплашен от самотата си тип, бягащ от всякакви близки контакти от страх да не бъде наранен. Разкъсван между стремежа да поддържа фасадата си на стабилен, начетен и любезен човек и вътрешната неувереност, произтичаща от постоянната тревога да не се провали в очите на другите. Изпълнен същевременно с чувство на превъзходство над околните, но подвластен на дълбоката потребност да им докаже на всяка цена своето изстрадано съвършенство.
Отдавна бе осъзнал пропастта, която го делеше от света на обикновените хора. И също толкова отдавна бе намерил своя начин да върви по ръба й, без да му се вие свят. Бе достатъчно да изглежда така, сякаш се чувства добре. Това бе изкуство и той го усвои също толкова перфектно, колкото всичко, с което се захващаше.
Но как ги презираше! Не вярваше нито в Бог, нито в карма и не чувстваше никаква вина за момичетата, чиито обеци проблясваха сред лилавото кадифе на кутията му. Те просто бяха инструмент на удоволствието и имаха лошия късмет да попаднат в ръцете му. Дори не желаеше, за всеки случай, да възкликне като Шопенхауер: „Господи, ако те има, спаси душата ми, ако имам такава!“ Наскоро го прочете и хареса математическата логика на тази мисъл. Ако няма Бог и душата е само фикция, значи няма какво да се спасява. Не са нужни никакви усилия, никакви угризения на съвестта. Преведено на езика на математиката: минус по минус дава плюс. А при липсата на Бог, ако душата наистина съществува, то няма кой да я спаси. Имат ли смисъл тогава терзанията? Или: минус по плюс дава минус. Същото разсъждение се отнасяше и за обратната хипотеза, която допускаше съществуването на Бог — ако има Бог, но няма душа, какво тогава трябва да се спасява? Другият краен плюс предполагаше наличието както на Бог, така и на душа. Същият резултат се получаваше и при прилагането на двоичната система. Следователно за да има положителен резултат, трябваше да открие доказателства за наличието на Бог и душа…
В търсене на отговор на своите въпроси той се бе запознал както с Библията, така и с източни философски учения. Някои неща приемаше и дори прилагаше във всекидневието си. Като фън шуй, например. Откри някаква странна логика в делението на всяко пространство на зони, повлияващи определен аспект от човешкото битие. Дори бе сложил съответните символи на подходящото място. Кой
