В другата част на земното кълбо антропологът Ърнест Бърч се заема с подобно проучване на военните действия през 60-те сред ескимосите от северозападните части на Аляска. И тъй като войните сред тях са вече като цяло замрели вследствие на контактите им с европейците и американците, започнали преди деветдесет години, Бърч черпи своята информация от съвременните исторически хроники, устните предания и спомените на по-старите ескимоси. Постепенно изниква военна картина от типа „всички срещу всички“, по определението на Хобс. Племенните групи, които антропологът проучва, са воювали една срещу друга; същевременно са се биели с племена ескимоси от други краища на Аляска и Сибир; наред с това са се биели и с индианците атабаскан от източните региони, известни днес като Юкон. Обикновено воините са носели ризници, изработени от костни плочки или от слонова кост, които обличали под горните си дрехи. В региона годишно е имало най-малко една война, а атакуващите групи често са пътували дни наред и са достигали до петдесетина мъже, макар че обичайният им брой е бил по-често петнадесет-двадесет. Между съперничещите си групи непрекъснато се сключвали съюзи, които после се разваляли, тъй като основната цел била численото превъзходство на общата бойна група. Понякога са се случвали и организирани битки, в които воините се изправяли в редици един срещу друг. Най-чести обаче са били нападенията на зазоряване — над села, често разположени на трудно достъпни места. Обичайна практика е била и прокопаването на тунели за бягство между отделните юрти.
Според по-старите ескимоси, с които Бърч разговарял, се оказва, че крайната цел на бойните действия сред коренното население на Аляска преди XX век е била ни повече, ни по-малко тоталното унищожение на опонентите — военнопленници не се вземали, освен ако целта е била да бъдат измъчвани и после задължително убивани; жените и децата също не можели да се надяват на пощада. Бърч не е в състояние да изчисли процента на населението, загинало при този тип бойни действия, но съществуват физически доказателства (включително масови гробове), че масовите кланета не са били необичайни.35
А това, за съжаление, слага точка на преките или устни доказателства за военните действия между отделните първобитни племена, защото Арктическите земи (където селското стопанство е невъзможно) и Австралия (където то така и не се развива въпреки четиридесетте хиляди години човешки поселища там) са били единствените големи области в света, където все още можели да се срещнат значителен брой популации от ловци събирачи до годините, когато в Европа и Северна Америка се развива науката антропология. (Изчислено е, че 99% от коренното население на Северна Америка са били вече фермери още по времето на пътешествията на Колумб.)
Остава само още едно племе — бушмените кунг — изключително добре проучени и със сигурност не войнолюбиви в наши дни, които често се дават за образец на първобитния човек като миролюбив „благороден дивак“. Ала редица исторически хроники сочат, че през XVII, XVIII и дори XIX век племената на бушмените са били големи войнолюбци, влизали са в бой едно с друго и дори за известно време успешно са отблъсквали както племето банту, така и европейските фермери, които са се опитвали да окупират техните земи.
Един от начините за разширяване обема на данните, е да се спрем и върху хората, познати повече като градинари или племенни земеделци. Това са племена, които продължават да осигуряват голяма част от своята храна чрез лов, но също така практикуват прости форми на земеделие. Този начин на живот им позволява поне за няколко години да останат на едно място — доста повече от няколкото седмици, които класическите първобитни племена са се задържали. Селата им са доста по-сложно устроени от лагерите на първобитните племена, а материалните им придобивки са много повече и по-разнообразни, защото не им се налага да носят непрекъснато на гръб всичко, което притежават. В най-важните аспекти от живота си обаче те остават от другата страна на пропастта, която разделя праисторическия човек от масовото общество на земеделците. Културата им е егалитарна — всеки мъж е едновременно и ловец, и воин, а броят им е доста малък. Отделните села са не по-големи от лагерите на първобитните племена, защото в противен случай биха изловили дивеча в околността прекалено бързо, за да стигне за по-дълго. А етнолингвистичните групи (племена), към които принадлежат, рядко надвишават няколко десетки хиляди. Женят се извън своята група, точно както първобитните племена, и точно както при тях жените са тези, които се преместват в групата на своя съпруг. Докато групите на ловците събирачи обикновено се събират заедно за по няколко седмици годишно на по-голямо място, където ресурсите са достатъчни, за да се веселят и уговарят бракове, то селата на земеделците обикновено се канят едно друго на празненства — със същата цел. Официални водачи липсват (въпреки че, разбира се, някои хора са по-влиятелни от други), а решенията се вземат чрез дискусии и консенсус. Може да се заключи, че в известен смисъл те са просто не толкова мобилни ловци- събирачи.
Но и от племенните земеделци не са останали много на планетата. В преобладаващата част от регионите преходът към пълнокръвно земеделие и окрупняване на общностите е бил прекалено скоростен, при това се е извършил преди хиляди години. Оцелелите и до наши дни се откриват предимно в изолирани и бедни на ресурси области като амазонската джунгла и планините на Нова Гвинея. И всички тези племена са били непрекъснато във война.
Пленник на племето яномамо, 1930 г.36
И караветари, и техните жертви са били до един членове на племето яномамо — земеделци, около двадесет хиляди на брой, обитаващи амазонската тропическа гора по горното течение на река Ориноко във Венесуела и Бразилия. Войните между техните села (със среден брой на населението деветдесет човека) са били постоянни съвсем до скоро. Разказът за нападението, от който е горният откъс, е от бяло момиченце, което е било пленено на дванадесетгодишна възраст и през 30-те години е живяло сред тях. Но както при всички видове бойни действия между ловците събирачи и земеделците нивото на организация е ниско, а дисциплината — лоша. Групите на нападателите често се разпокъсват, още преди да стигнат крайната си цел, така че резултатът от сблъсъците често води само до някоя повърхностна рана. За случайния наблюдател военните действия като в племето яномамо може би ще се сторят твърде несериозни, но когато се организират както трябва, когато вземат предвид елементите на изненада и числено превъзходство, атакуващите са в състояние да елиминират цели села, като избият или прогонят надалече мъжете, избият по-малките деца и вземат жените в селото на победителите.
Вероятно ще попитате дали бойните действия на племето яномамо са били сериозни. Защо иначе селата са били непрекъснато укрепявани, като къщите са се строяли в тесен кръг с централен двор по средата? Защо иначе между селата са се поддържали неутрални зони от около петдесетина километра? Защо иначе хората от селото (точно като шимпанзетата и първобитните племена) не са смеели много да се отдалечават прекалено навътре в неутралната зона, освен ако не са част от голяма група, въпреки че това е правело огромна част от територията им неизползваема? И въпреки всички тези предохранителни мерки военните сблъсъци при тях са имали същия кумулативен ефект, какъвто е забелязан и при народа мурнгин. Антропологът Наполеон Шанон, изучавал племето яномамо през 60-те, изчислява, че смъртността вследствие на участие в битки е била 24% за мъжете и 7% за жените.37
Изводите на Шанон са подложени на яростна критика от страна на колегите му антрополози, които дори го обвиняват, че сам е предизвикал войната сред племето яномамо, която е наблюдавал. Ала това недоволство като че ли се дължи преди всичко на лоялността на учените към свещения образ на Русо за „благородния дивак“. И ето, че в другия край на света е открита друга група първобитни земеделци, която демонстрира абсолютно същото поведение.
Племената от планините на Нова Гвинея не биха могли да бъдат наречени точно земеделци, тъй като изолираните планински котловини, които обитават, са се изпълнили с фермери преди много столетия. Групи
