от рода на мае енга имат гъстота на населението около сто души на квадратен километър (в сравнение с по-малко от един на квадратен километър за племенните земеделци от яномамо, първобитните племена и шимпанзетата). В резултат на тази гъстота останалият за лов дивеч е съвсем малко и, за да преживяват, отглеждат прасета и сладки картофи. Но в социален и културен аспект те принадлежат по-скоро към племенните земеделци, отколкото към селяните от окрупнената цивилизация. Разпръснатите им родови поселища — техният еквивалент на селата на яномамо, са с население от около само няколкостотин души. Всяко едно от тях е отделна политическа единица, чиято единствена задача е собственото им оцеляване. Поселищата са достатъчно стабилни, за да се включват в сложни съюзнически структури, така че, когато през 30-те първите европейци пресичат планините на Нова Гвинея и ги откриват, те заварват постоянни бойни действия. Хората там са до такава степен притиснати в малкия си, ограничен свят, че неутралните зони между поселищата са не повече от километър, а не петнадесет, както при племето яномамо.
Обикновено битките сред населението на мае енга са били толкова колебливи и нерешителни, че антрополозите, които първи изучават това племе, ги възприемат почти като игра — сериозните войници от цивилизованите държави не прекратяват бойните действия само защото е завалял дъжд. Всяка една от страните се появява на определеното „бойно поле“ с всичките си съюзници, възлизащи понякога на няколкостотин мъже воини, плюс жените, за да ги развеселяват. После се подреждат в относително равни редици и се втурват едни срещу други. Но тук в никакъв случай не става въпрос за бой до смърт, а дългата цял един ден „война“ обикновено се прекратява, ако някой се окаже сериозно ранен или, не дай боже — убит. Точно поради тези причини първоначалните заключения на антрополозите, отправили се по затънтени места, за да изследват тези племена, са били, че става въпрос не за истинска война, а за ритуална дейност.
Впоследствие антрополозите се заемат да съставят генеалогии на отделните групи, като разпитват как е умрял всеки от жителите на поселищата. Оказало се, че 25% от мъжете и 5% от жените в племето мае енга са загинали по време на битка. Изключително добре организираните в хореографско отношение „битки“ изглеждат относително безобидни, но ако човек се сражава в десетина такива на година, в крайна сметка жертвите се превръщат в доста сериозна цифра. Освен това се оказало, че тези режисирани конфронтации са били преди всичко начин за проверка на силите на противниковия съюз. Ако противникът изглежда почти толкова многоброен, колкото и твоят съюз, тогава всички се прибират по домовете си и забравят за станалото. Но от време на време една от страните намалява драстично поради дезертьорство и накрая става ясно, че другата има числено предимство. На този етап нещата търпят сериозен обрат и режисираните дневни битки се превръщат в нощни нападения или атаки по изгрев слънце, целящи изтреблението на цялата противникова група. В този смисъл бойните действия въобще не могат да се определят като нерешителни. Всеки век изчезват около 30% от независимите социални групи, с други думи — селата. Това се дължи или на факта, че са били изтребени до последния човек (а жените — пленени от победителите), или че изтощението ги е довело до момент, в който окончателно са загубили поредната битка, след което оцелелите са побягнали при свои далечни роднини и са изоставили териториите си.
Много жалко е, че до наши дни не са успели да оцелеят повече от тези племена, за да можем да съставим статистически модел на техните общества и да имаме по-голяма сигурност в изводите си. И все пак доказателствата, с които разполагаме, сочат, че нашите предци са водили войни от незапомнени времена — много преди възхода на цивилизацията. Тук възниква въпросът: винаги ли сме воювали? Дали бойните действия сред хората и техните предци ни връщат чак до началото, до преди пет-шест милиона години, т.е. до момента, когато нашето родословие е кривнало встрани от това на шимпанзетата?
Археологическите доказателства, които днес притежаваме, не дават яснота по този въпрос. И вероятно той ще си остане без отговор. Но някои от фосилните останки от хомо еректус, открити в Европа, носят белези от насилие, което като нищо би могло да бъде причинено от оръжия от човешки тип от преди 750 000 години. Към подобни изводи водят особено вдлъбнатите фрактури на черепите, които биха могли да бъдат причинени от удар със сопа. По костите на хомо еректус се откриват също така и множество порезни рани, които биха могли да бъдат доказателство за оголване на плътта и канибализъм, което, въз основа на сравнение с по-късни находки от човешки групи, спокойно би могло да се свърже с убийство.
Човешкото благоговение пред смъртта, вероятно последица от факта, че ние, за разлика от нашите първобитни предци живеем със сигурността, че някой ден ще умрем, ни е накарало още от незапомнени времена не само да заравяме нашите мъртви, но и да обгръщаме убийството на човешко същество с някакъв ритуал. Сложните ритуали за пречистване на воините, които убиват, са чести характеристики на групи от рода на племето яномамо, а канибализмът — начин за поглъщане на жертвата и за присвояване на духа му — изглежда също толкова широко разпространен. Доказателствата за канибализъм сред нашите древни предци не означават автоматично, че те са действали, водени от същите подбуди, както и че са живели в същия контекст на постоянни битки, но все пак са доста показателни.
С появата на неандерталците доказателствата стават все по-категорични, фосилите, открити на няколко континента и датиращи от преди четиридесет хиляди до сто хиляди години, навеждат на изводи за смърт от рани, причинени от човешки оръжия — рани от копия, парче камък между ребрата и други. А във франция дори е открито масово погребение. В интерес на истината, повече от 5% от погребаните неандерталци подсказват за насилие от един или друг вид, а тъй като много от видовете ненавременна смърт не винаги оставя знаци по скелетите, може да се заключи, че военните действия са били точно толкова изключително важна част от живота на неандерталците, колкото и на по-близките до нас групи на ловците събирачи. Очевидно за този период имаме своите основания за някои подозрения, но с достигане периода на хомо сапиенс доказателствата стават вече поразителни.38
Как е възможно да сме пропускали този факт толкова дълго? Как е възможно Куинси Райт, който е изучавал данни от 633 примитивни култури, за да напише монументалната си творба „Изследване на войната“, да заключи, че „събирачите, низшите ловци и низшите земеделци са най-малко войнолюбиви. Висшите ловци и висшите земеделци са по-войнолюбиви, а най-висшите земеделци и пасторалните хора са най-войнолюбиви“?!39
Русо безсъмнено има вина за това наше недоглеждане. На всички ни се иска да вярваме в „благородния дивак“, защото това би означавало, че човешката природа е миролюбива и че войната е просто изобретение на цивилизацията. Немаловажна роля играе и презрението на хората, които познават „истинската“ война в модерния й вид, към воините, които по-скоро биха побягнали, отколкото да седят и да чакат да ги заколят. Но най-важната причина за заблудата ни е аритметиката — просто не сме си направили труда да изчислим кумулативната смъртност при всички битки и нападения.
Тогава защо са го правили? Би било прекалено арогантно и проява на крайно невежество да приемем, че „примитивните“ хора навсякъде по света просто са обичали да си пилеят живота в чисто ритуални дейности — като че ли ловците не са ценели живота си точно толкова, колкото го ценим и ние, или са били прекалено тъпи, за да схванат последиците от действията си. Не може да няма някакви логически причини, поради които те непрекъснато са обявявали войни хилядолетия наред, на всеки континент. Би било полезно да разберем причините за това поведение, защото вече става повече от ясно, че не модерният човек е измислил войната. Ние просто сме я наследили.
Само сменете имената, и ето че описанието би паснало перфектно на отношенията между великите сили в годините, довели до избухването на Първата световна война през 1914 година. Премахнете детайлите за
