Защото още утре на зазоряване тръгваме срещу жалкия ни враг!“ През това време фараонът си почиваше в царската палатка… А стражата продължи да нарежда: „Стегнете се! Овладейте страха си! Бъдете нащрек! Бдете!“… Един офицер докладва на Негово величество: „Теренът е добър, а пехотата на Юга и на Севера (т.е. на Египет) е в пълна бойна готовност!“
На сутринта египетската армия поема в боен ред с цялата си мощ и разкош. „Негово величество тръгна напред с колесница от електрум (сплав от сребро и злато), екипиран целият в бляскави бойни доспехи, подобно на Хор Унищожителя, господаря на силата, подобно на Монту от Тива, докато неговият баща Амон подсилваше ръката му.“ Армията на Кадеш на свой ред излиза от своя лагер и се подрежда. И точно когато се канят да ни демонстрират за първи път какво точно става по време на една битка от древността, при това с всички костюми от епохата, войските на Кадеш се заглеждат внимателно в дългия египетски строй, виждат как египтяните изпълват цялата долина от единия до другия й край, умовете им започват да щракат и да пресмятат шансовете за победа, след което стигат до умното заключение, че спасяването на живота им е по-важно от спасяването на честта им. „Те се разбягаха към Мегидо, изпълнени със страх, изоставяйки конете си и колесниците си от злато и сребро.“69 Египетската армия получава заповеди да ги подгони, но войниците очевидно предпочитат да плячкосат изоставения лагер на противника. И така успяват да убият или пленят не повече от петстотин войници от Кадеш.
Жителите на Мегидо автоматично захлопват портите на града, за да не позволят на египтяните да влязат вътре, но много от побягналите техни войници успяват да влязат, като прехвърлят стените по въжетата, които хората им пускат. Обсадата трае цели седем месеца, през които египтяните си правят труда дори да издигнат висока дървена стена около своята отбранителна линия, за да осуетят евентуалните опити на Кадеш да ги изгони. В крайна сметка градът успява да договори условията по своята капитулация. След това фараонът продължава да подчинява и плячкосва още няколко града в Ливан. Богатата плячка, която успява да събере, описана грижливо в победния надпис в храма на Карнак, е повече от достатъчна да възмезди разходите по тази военна експедиция. Тутмос III е дотолкова впечатлен от тази добра възвращаемост на инвестициите, че през периода на своето властване провежда още петнадесет военни кампании из Ливан и Сирия, всички до една успешни (ако се вярва на надписите, които е поръчал). Иначе жалко за липсата на истински челен сблъсък между двете враждуващи армии, който би ни показал как точно са се водили битките около 1462 г. пр.н.е., но войниците, участвали в тях, очевидно нямали нищо против да е така. И тук разказът завършва. Само дето ни оставя с няколко неизяснени въпроса. Кога точно Египет е започнал да създава армии, които напускат долината на Нил и се бият с изключително модерни за времето си оръжия? Какво точно става през липсващите петстотин години между 2000 и 1500 г. пр.н.е.? И откъде точно се появяват всичките тези бойни колесници?
Чингис хан70
Тези липсващи петстотин години са първата Мрачна епоха, когато номадските племена, управляващи колесници, помитат и завладяват почти всички централни точки на цивилизацията в Евразия. Историята на цивилизацията не може да бъде обяснена единствено по смисъла на войните, които е водела, нито пък да бъде разгледана само по линията на климатичните промени, или на монетарната политика, или на разпространението на заразните болести (макар че опитите в подобни едностранчиви насоки са многобройни). Но ако понякога се чудим защо периодът на съзряването е бил толкова продължителен, то е, защото пропускаме да обърнем внимание на важния факт за безкрайната уязвимост на ранните цивилизации. Те не само че са си навлекли достатъчно беди и сами, чрез непрестанните си войни, но са били принудени да се сблъскат и с големи външни заплахи.
В наши дни вече сме забравили терора на номадите, които днес представляват единствено колоритни, изчезващи култури, нуждаещи се от нашето покровителство, за да бъдат съхранени. Ала не трябва да забравяме, че през по-голямата част от документираната история цивилизованите общества на Стария свят са представлявали относително ограничени области с концентрирано население — в Китай, Северна Индия, Близкия изток и Европа. Тези области са били обградени отвсякъде с необятните степи, простиращи се на близо девет хиляди километра от Южна Русия до Манджурия и превърнали се в дом на номадите. През определени периоди от време тези номади нахлували в сърцето на евразийската цивилизация, за да унищожат някои култури, а други — да върнат столетия назад. Съществуването им същевременно било гаранция, че всички оцелели скоро ще се превърнат в напълно милитаризирани държави.
Както вече знаем, първите пастири или номади не са живеели в откритите степи — те се раждат сред ранните земеделски общности на Плодородния полумесец, след което се отделят от тях. Онова, което им позволява да колонизират първо покрайнините на необятните тревисти площи, а после всичките милиони квадратни километра земи, са, разбира се, конете. Конят е опитомен за първи път в южните части на днешна Украйна, преди 4000 г. пр.н.е., и макар че в началото вероятно е бил използван за храна, налице са и доказателства, че хората по тези земи скоро започват и да го яздят. Първите опитомени коне са били много по-дребни и слаби от днешните, които са продукт на шест хиляди години селективно отглеждане, но с разпространението им сред номадските племена те се превръщат в средство за по-чести и широкомащабни нападения над земеделските общности в регионите. Надали някой по онова време се е опитвал да се бие от гърба на коня, но със сигурност го е използвал като превъзходно средство за бързо измъкване. Откритите при разкопки кости от опитомени коне в различните земеделски поселища на Плодородния полумесец, датиращи доста след 3000 г. пр.н.е., доказват, че по това време номадите вече са търгували с тях. Следователно би било просто невероятно да не са ги използвали и за внезапни нападения.71
А междувременно, далеч у дома, конете вече позволяват на пастирите да придвижват стадата си много по-навътре в обширните пасища. Но едва след 3300 г. пр.н.е., когато бива изобретено колелото, те започват да товарят покъщнината си на каруци и напълно се откъсват от уседналия начин на живот. Уникалните номадски степни култури, които раждат завоевателните тълпи на хитите, арийците, хуните, маджарите, монголите и манджурите, които вилнеят из цяла Евразия в продължение на следващите три хиляди години, са се сформирали вероятно за не повече от две столетия. И веднъж изпълнили капацитета на степите за поносимост на брой пастирски народи (не повече от три до пет милиона души), номадите започнали отново да налитат срещу цивилизованите земи.
Средството им за придвижване е колесницата, която им давала невъобразимо тактическо предимство пред цивилизованите армии от онзи период. Колесницата е изобретена в цивилизованите земи още през 2300 г. пр.н.е. чрез простия процес на отделяне на двете от четирите колела на традиционната каруца или обозна кола (вече на хиляда години), теглена от волове или магарета. За нея са използвани най-леките и гъвкави тогавашни материали, за да бъде превърната в превозно средство, което дори и дребните коне да могат да теглят, при това с голяма скорост (двуместната колесница е тежала не повече от петдесет килограма). Вероятно в началото колесницата е представлявала играчка за елита, средство, чрез което заможните и силни на деня хора, притежаващи повече коне, са се надбягвали със скорост, два пъти по- голяма от тази и на най-добрия бегач, ходили са на лов за газели и на друг бързоподвижен дивеч. Към края на третото хилядолетие пр.н.е. все още не откриваме доказателства, че цивилизованите империи са започнали да я включват в оборудването на своите армии. Ала далеч в покрайнините на цивилизацията, особено в северните части на Иранското плато, където обширните области с плодородна обработваема земя се редували с още по-обширни пасища, подходящи за живот на номадите, някои от пастирите успели да се доберат до няколко колесници. Не след дълго установили, че те са превъзходно средство за подкарване и събиране на добитъка, както и за гонене на хищниците наоколо. Повече от ясно е, че не им е трябвало много, за да открият ползата на колесницата и при нападение над чужди стада. Някъде по това време на сцената на историята се появява и новият комбиниран лък — с по-далечен обхват, по-скоростен при стрелба и най-вече — по-малък и лек за носене (а следователно и перфектен за използване в колесница).72
