на Александър Велики. Към края на Италийските войни — военен конфликт между франция и „Имперските“ войски (Испания и по-голямата част от Германия и Австрия), чиито бойни действия се водели предимно в северните части на Италия в периода между 1464 и 1559 година, при Чересоле, недалече от Торино, се срещат две равностойни армии.
Тези армии били по-малки от повечето, участвали във великите битки на класическите времена — само по около петнадесет хиляди войници за всяка от страните — при това годината е била 1544 от н.е., а не 332 г. пр.н.е. Но точно предишното столетие европейците били преоткрили принципите на сериозното пехотно формирование: униформи, подразделения със строго определен наличен състав, знамена, с които да се идентифицират и които да ги обединяват, строева и физическа подготовка, сурова дисциплина, маршируване в крачка, и всичко останало. И когато едно прекрасно априлско утро двете противникови сили се подредили една срещу друга на два противоположни хребета с лека падина между тях, Александър Велики спокойно би могъл да поеме командата на която и да е от двете армии, без особена подготовка, освен може би ускорен курс по чужд език (всъщност, по четири чужди езика, защото от едната страна имало испанци, от другата — французи, а и от двете страни наемници от италиански и швейцарско-немски произход).
Забелязвали се все пак няколко тактически вариации, породени от новата оръжейна технология — пехотните фаланги били по принцип същите, като първият им ред носел пики, които не са нищо повече, освен прехвалени копия, обаче французите решили, че сигурно би било от полза зад този първи ред да поставят войници с аркебузи (тежки мускети със затвори за фитила, които стреляли с куршуми по 14 грама). Ето какво разказва по този повод капитан Блез дьо Монлюк: „По този начин възнамерявахме да убием набързо всичките им водачи от първия ред. Обаче установихме, че те са не по-малко изобретателни от нас, защото зад своя първи ред бяха поставили мъже с пистолети. Нито една от двете страни не откри огън, докато не се приближихме, и после настана повсеместно изтребление. При всеки следващ удар някой от първите редове падаше. Вторият и третият ред се срещнаха върху труповете на техните фронтови другари, защото задните редове ги избутваха напред. И тъй като ние бутахме по-яко, врагът скоро се заваля в краката ни.“97
И накрая се стигнало до същото онова надпреварване по избутване и блъскане, познато на тежката пехота от Древна Гърция, или „натискът на пиката“, както са го наричали войниците от XVI век. французите и техните съюзници — швейцарските наемници, разполагали с предимството да избутват надолу по склона. Ландскнехтът — техните немски противници, наемниците в центъра на бойния ред на Имперските войски, е прибързал да напредне отдолу нагоре, за да достигне французите. И когато малкото формирование на френската тежка кавалерия удря немците по фланга, формацията им се разгръща и те биват превърнати в бутаща се тълпа, без никакво налично пространство, за да използват пиките си. От седемте хиляди души в ландскнехта, почти пет хиляди загиват от ръката на противника. Италианската пехота в лявото крило на имперските линии вече била напуснала полето, за да се спаси, но когато испанските и немските ветерани от дясното крило се опитали да се изтеглят през горичката зад тях, пътят им за отстъпление бил бързо отрязан от френската кавалерия, следвана веднага от френската пехота.
Шеста глава
ПЪТЯТ КЪМ МАСОВАТА ВОЙНА
Благословени да бъдат онези времена, които не познаваха кошмарното ожесточение на дяволските машини на артилерията. Доволен съм, че изобретателят им е вече в ада и си получава заслуженото заради прокълнатата си измишльотина — средството, чрез което подлата ръка на страхливеца отнема живота и на най-смелите джентълмени.
Най-мощните оръжия на света по времето на битката при Чересоле — големите обсадни оръдия, са били в състояние да убият около половин дузина души (ако са разположени близо едно до друго) от разстояние няколкостотин метра. Днес, по-малко от пет века по-късно, модерните еквиваленти на тези оръдия — междуконтиненталните балистични ракети, могат да убият няколко милиона души от разстояние осем до десет хиляди километра. Процесът, благодарение на който сме се озовали от там тук, въобще не е лесен, но в ретроспекция той изглежда почти неизбежен.
„Модерна“ Европа, чийто стил на водене на бойни действия се е превърнал в модел за почти целия свят, излиза от феодалния си пашкул преди пет-шест столетия, но едва през последните сто и петдесет години полага усилия да усъвършенства оръжията си. От самото начало обаче тя избира подход към водене на войната, характеризиращ се с рационалното и дисциплинирано приложение на всички съществуващи технологии за военни цели. И което е още по-важно, тя постепенно се превръща в общество, чиито богатства и политически убеждения с течение на времето й позволяват да извърши огромния скок към масовата война, при това в безпрецедентни мащаби. А масовата война е единствената основа, върху която, с помощта на технологията, е можел да бъде изграден абсурдният и смъртоносен феномен на тоталната война.
В днешно време сме склонни да определяме момента на изобретяване на барута като отправна точка по посока на драстичните промени, които в крайна сметка довеждат до тоталната война. Ала новите технологии са само периферни явления в ранните фази на тези промени, по време на които феодалните армии са заменени от наемници, после редовните армии изместват наемниците и накрая редовните армии на професионалните войници се превръщат в масови армии. И не само огнестрелните оръжия са виновниците, които лишават рицаря от водещата му роля на бойното поле и го свеждат до позицията на колоритна неуместност, която той вече заема в годините на написването на „Дон Кихот“.
Експлозивните резултати от смесването на селитра, сяра и въглен са открити за първи път в Китай. Периодът на властване на династията Сун е време на забележителни технологични изобретения. Още през 1232 година китайските войски отбраняват нападнатия от монголите град Лоян с помощта на „гръмотевични бомби“ — метални корпуси, пълни с барут и хвърляни по посока на нападателите с помощта на катапулт. Всичко в близост до експлозията се раздробява на парчета, а треските от корпусите на бомбите успяват да пробият дори и металните доспехи.
В рамките на двадесет и пет години китайските технолози успяват да разработят и оръдията със запалителни снаряди — примитивно оръдие, състоящо се от бамбукова тръба, натъпкана с барут, която при запалване изстрелва сноп сачми на разстояние от около 250 метра. Монголските им врагове побързват да усвоят новите технологии и вероятно именно те ги пренасят в Европа, където също имат действащи армии. Знае се, че към 1320 година в Европа вече се отливат първите истински метални оръдия.99
От този момент нататък щафетата по производството и разработката на огнестрелните оръжия преминава изцяло в ръцете на Европа — регион на скоростно акумулиране на богатства и бързо нарастване на населението, който се бори да разкъса ограниченията на средновековната си усмирителна ризница, а също така и континент, разделен на десетки отделни държавици и раздиран от постоянни войни. Джаред Даймънд е на мнение, че основната причина, поради която Европа скоро настига Китай и го изпреварва по отношение на приложението на новите технологии, се корени именно в наличието на толкова много
