Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

подвеждащо, защото както тогава, така и сега, то изобщо не означава, че установяването на постоянно равенство на силите между държавите или съюзите ще доведе автоматично до мир. Балансът на силите по- скоро означава, че всяка държава или съюз, чиято военна мощ нарасне дотолкова, че да застраши сигурността на останалите, автоматично ще се сблъска с друг съюз, достатъчно голям, за да сподави амбициите й за надмощие. А механизмът, благодарение на който тази система работи, се нарича война.

Налага се изводът, че в определен смисъл Европа е обединено политическо пространство вече в продължение на повече от 350 години — от края на Тридесетгодишната война насам. Почти всички големи войни, независимо от конкретния си повод, много бързо са се разпространявали, за да обхванат всички велики сили на съответното време — и това е една от дефинициите на световната война. През XVIII век в географски смисъл вече съществуват световни войни — например по време на Седемгодишната война сражения са се водили навсякъде по света, с изключение на Австралия. След мирното споразумение най- големият победител от войната — Великобритания, печели Канада, Сенегал и някои от Карибските острови. Освен това тя успява да запази за себе си повечето от плодовете на военните победи на Клайв в Индия, но е принудена да върне Куба, Филипините и Аржентина на Испания. Единствените аспекти, съобразно които този военен конфликт не отговаря напълно на съвременната дефиниция за световна война, са недостатъчната степен на поражения на системите за убиване и обема на понесените жертви.

* * *

Създаването на големите презокеански кораби — най-големите и най-сложни машини, измисляни някога от човека, дава възможност на европейците да установят контрол над народите в двете Америки през първата фаза на периода на колониалната експанзия — XVI и XVII век, но завоюването на Западното полукълбо не изисквало кой знае какви технологии и организация. Изобилието от епидемични болести, появили се в огромните, пренаселени градове на Евразия през последните десет хиляди години, бързо опустошава местното население на двата континента, още преди да е изстрелян и залп. Европейските коне ги ужасявали, а методичната евразийска безпощадност на завоевателите ги довежда до пълна пасивност. Всяка друга цивилизована държава — Османската империя в

Близкия изток, Могулската империя в Индия или Китайската империя — не би срещнали абсолютно никакви трудности в под-чиняването на народите в двете Америки, стига да разполагаше с необходимите кораби и търговски инстинкт, които да ги отведат там. Към 1683 година военните технологии и организация на мюсюлманския свят са все още относително съизмерими с тези на християнска Европа — факт, който се доказва от способността на Османската армия да обсади Виена, разположена на средата на пътя между Истанбул и Париж.

На този исторически етап е също така вярно, че европейската власт в други части на света рядко успявала да навлезе в сушата по-навътре от един оръдеен залп — корабите им били непобедими, но същото не може да се каже за армиите. Оръжейните технологии през следващия век и половина също не напредват кой знае колко. Пушките кремъклийки, използвани по време на битката при Бленхайм през 1704 година, почти с нищо не се различават от онези, използвани в европейските армии през 30-те години на XVIII век. Същото важи и за артилерията, военните кораби и почти всички други категории оръжия. Ала строгата дисциплина и безмилостно ефективната организация, която европейците привнасят към използването на тези оръжия, както и бързо нарастващите им богатства, ги правят почти недосегаеми. Към XVIII век и други части на цивилизования свят започват да падат под европейско владичество — британците окупират по- голямата част от Индия, а границите на Османската империя започват да се стесняват под натиска на Австрия и Русия.

Следователно на европееца от последното поколение преди френската революция войната вероятно се е струвала поносимо зло, а може би дори и благоприятно явление, тъй като съвършенството, което европейците постигат в модерното изкуство на войната, много бързо я прави владетел на целия свят, при това — на относително ниска цена в пари и човешки живот. Непрестанните войни в границите на самата Европа надали могат да бъдат разгледани в същата светлина — хубавото е, че поне са на ограничени територии. Само шепа са областите, имали нещастието да представляват военен кръстопът от време на време да понасят сериозни поражения (например по време на

Седемгодишната война провинция Померания губи една пета от своето население — седем хиляди загинали цивилни)118, но обикновено последиците от войната падали върху раменете единствено на войниците, които живеели отделно от цивилното общество. Градовете не били опожарявани, цивилните не били принудени да се съобразяват с непоносими изисквания относно данъците или живота на синовете си, насила мобилизирани в армиите, нито една държава не е изчезнала и не е била подложена на пълен хаос и разрушения в резултат от войните. Така институцията на войната е била поставена под контрол, ограничена и рационализирана (както би се изразила онази изключително рационална епоха).

Но XVIII век не си е давал сметка за нещо много важно — колко крехки са всички ограничения, поставени върху войната.

* * *

Балансът на силите ще продължава да бъде нестабилен, а просперитетът на собствената ни или на съседната страна ще продължава да бележи спадове или възходи. Но всички тези частни събития не са в състояние да повлияят съществено на общото ни състояние на щастие, на системата от изкуства, закони и обноски, които дават невъобразими предимства на Европа и нейните колонии над останалия свят. В мирно време напредъкът на знанията и индустрията се ускорява от наличието на множество активни съперници. Във време на война европейците налагат силата си чрез умерени и не решаващи нищо особено стълкновения.

Едуард Гибън, 1782 г.119

От този момент нататък, чак до мига, когато нашите врагове завинаги бъдат изгонени от територията на Републиката, всички французи се мобилизират за постоянно в армиите. Младите мъже ще се бият, женените мъже ще изработват оръжия и ще пренасят провизии, жените ще шият палатки и дрехи и ще служат в болниците… Обществените сгради се превръщат в казарми, а площадите — във фабрики за муниции… Всички огнестрелни оръжия от подходящ калибър трябва да бъдат предадени на войските. Всички вътрешни сили на реда ще бъдат снабдени с пистолети и хладна стомана. Всички обяздени коне се изземват за кавалерията, а всички товарни коне, които не участват в обработването на земята, ще теглят каруците с артилерията и провизиите.

Декрет на Националния конвент, Париж, 1793 г.120

Идиличният свят, описан така блажено от Гибън, се разпада само десетина години след неговото изявление. Причината е в крайно нестабилните му основи. От особено значение е фактът, че ограниченията върху воденето на войната са изцяло изкуствени. Те зависят от дълбокото убеждение на абсолютните монарси в Европа, че общият им интерес, свързан с оцеляването на техните династии, натежава над всички несъгласия, които ги разделят. А пълното експлоатиране на военните ресурси на кралствата им би отприщило социални и политически сили, които със сигурност ще застрашат троновете им. Ала идеите за равенство и демокрация, по същество напълно несъвместими с наличния социален ред, са били обща тенденция за цялата философска мисъл в края на XVIII век. Дори и по времето, когато пише Гибън, първата революция, изхождаща от тези идеи, вече триумфира в Съединени щати.

През 1789 година революцията пристига и във франция. Последиците от този всенароден бунт могат да се сравнят с евентуалния ефект от вземането на властта в днешните Съединени щати от маоистите — защото тогавашна франция е била интелектуалният и културен център на Западната цивилизация и най- голямата държава в Европа. Даже Русия успява да настигне франция по население едва в средата на XIX век. Почти всички монархии в Европа изпращат армиите си във

Франция, за да смажат светотатствените революционери. А когато остатъците от някогашните кралски войски, подпомогнати от доброволци, се оказват неспособни да отбиват атаките, Националният конвент решава да прибегне до задължителна мобилизация на населението.