бяха по-малки от нормалното, но за сметка на това с големи и набъбнали зърна. Беше мускулеста и най- вероятно правеше упражнения, както се говореше за еманципираните жени. От тялото й се носеше прекрасно ухание на лимонов сапун и тоалетна вода. Явно не беше от тези, които си вземаха само по един душ в събота вечер. Имаше такава мощна ерекция, че си смъкна дрехите толкова бързо, сякаш горяха. Толкова много искаше да я чука, че даже и не заключи вратата. Ако момчето решеше да се върне, щеше да остане изненадано от гледката.
Опита се да мине отгоре й и да разтвори краката й, но тя се отдръпна леко. Какво смяташе да прави?
— Смятам да ти сложа предпазител — каза му тя спокойно. — Не бих желала да забременея, защото това ще е катастрофа за мен. Слагал ли си някога предпазител?
Морган знаеше какво е това. Правеха ги от гениталиите на скопените кочове. Казваха, че пасвали на члена като втора кожа, но това въобще не му харесваше.
— Никога не съм слагал и нямам намерение сега да слагам — отвърна й той объркано.
Тя се дръпна настрани. Ако се опита да извика за помощ, щяха да го обвинят в опит за изнасилване. Известна репортерка, нападната от груб фермер.
— Няма ли предпазител, няма секс — отвърна му тя. — Виж, ти си голямо момче. Въобще няма да те заболи.
— Какво ще кажеш, ако ти обещая да го извадя, преди да свърша, а?
— Мъжете винаги така казват, но никога не спазват обещанието си. Бих желала да те чувствам вътре в мен, Морган, но не бих желала да поемам някакъв риск. Слушай, това не променя нищо.
Започна да се примирява с мисълта да я начука с предпазител на члена си. Беше готов на всичко, за да го пъхне в нея.
— Добре — кимна накрая той.
Тя веднага измъкна от джоба на платото си дяволското нещо, увито в малко пликче. Винаги подготвена, помисли си той. Изглеждаше като празна обвивка от салам, което си беше и истина. Членът му стоеше изправен и не беше много трудно да му се сложи. Тя го направи с такава сръчност, сякаш го е правила много пъти преди. Когато го надяна до основата, членът му инстинктивно се повдигна.
— Видя ли колко е лесно.
— Да.
Без никакви думи повече той разтвори краката й и вкара члена си в нея. Тя вече беше топла и мокра. Беше му толкова хубаво, че забрави и за нещото на члена си. Вадеше го и го вкарваше като бутало и за миг си помисли, че точно това му е липсвало най-много през всичките тези самотни месеци.
Тя обви краката си около кръста му, като с това позволи членът му да проникне още по-навътре. Целуна го страстно, след това вкара езика си в устата му и той започна да го смуче. Вулвата й ту се стягаше, ту се отпускаше, явно знаеше добре да си служи с нея. Морган, от своя стана, помпаше с мощни тласъци, които я караха да се тресе цялата. Чувстваше соковете й, които излизаха от нея и течаха по леглото.
— Ти си прекрасен любовник — прошепна тя в ухото му. — След минутка ще свърша и искам и ти да свършиш заедно с мен. Хубаво е, когато и двамата свършват заедно. — След тези думи вулвата й сякаш започна сама да се мърда. Стегна се толкова силно, че той с трудност движеше члена си. Оргазмът й беше толкова силен, че тя почти го изхвърли от леглото. След това продължи да се върти под него, за да му помогне да свърши, но това вече не беше нужно. Той вкара докрай члена си и започна да се празни с цялата сила, трупана през всичките тези месеци. В един миг се сети, че всичко влизаше в предпазителя, а не в нея, но тя беше права, чувството беше абсолютно същото.
— Ще си починем малко — прошепна тя и нежно го дръпна назад. — А когато си готов, ще го направим отново, след което пак ще починем и ще го направим. Така можем да си прекараме целия ден. — Тя се наведе над него. — Чувствам те така, сякаш те познавам от много време насам. Имам желание да ти се доверя. И ти ли изпитваш същото? Надявам се да е така.
— Да. — Морган не можеше да й повярва и по-скоро би я изгонил, отколкото да й се довери. Но сега предпочиташе да е до него.
Тя се пресегна и започна да си играе с члена му, на който все още стоеше предпазителят.
— Тогава защо не ми кажеш дали работиш за генерал Хауърд? Написах му писмо за Холидей, но той даже не ми отговори. Искам да му помогна, мразя Холидей.
— Мисля, че доста хора го мразят. Но аз не работя за генерала и най-малко срещу Холидей. Аз вече съм само конегледач и бих искал да ми повярваш.
Сега тя си играеше с тестисите му.
— Не ти вярвам и това ме кара да се чувствам зле. Знам, че работиш за генерала, колкото и да се опитваш да отричаш. Затова ще ти дам информация, която можеш да му пратиш.
Морган не знаеше какво да каже, затова кимна.
— Е, добре. Слушам те.
— Холидей събира наемници от Сан франциско. Чух Нийл да говори с човека, който ги вербува. Беше късно вечерта, бях забравила бележника си и се върнах, за да го взема. Бяха в офиса на Нийл и не ме чуха, когато влязох. Нийл е един от любимците на Холидей и винаги се държи студено и надменно, та кой може да му навреди?
Морган не знаеше дали трябва да й вярва. В Айдахо имаше предостатъчно наемници. Защо да взема убийци от Сан франциско? Явно Холидей не искаше да има местни, защото можеха да започнат да приказват. Както и да е, трябваше да прати информацията на генерала, а той ще реши какво да прави по- нататък.
— Не изглеждаш много заинтересован — обади се раздразнено тя, когато видя, че той няма намерение да й отговори нещо. — Е, добре, ето ти и нещо, което би те стреснало. Агентите на Холидей, неговите „уши“, дават пушки на индианците. Малки пратки за тези, които искат. Преди три седмици млад индианец от мисията на отец Бодро дойде тук, за да говори с Нийл. Един от агентите на Холидей беше с него. Пушките нямаше да стрелят срещу белите, а срещу индианците, които бяха лоялни на вонящия свещенник. Това бяха думите му. Искаше да убие и свещеника, и тези, които му лижат задника. Говореше доста сносен английски. Нийл му каза, че може да даде оръжие само при положение, че то няма да се използва срещу белите заселници. Ако обаче възникнеше война, мисията, която щеше да остане не трябваше да се забърква в нея. Желанието на Холидей е било да бъдат преместени всички индианци. Това е бизнес, така каза Нийл. Умните индианци трябва да правят това, което Холидей иска, ако не искат самите те да си имат неприятности.
— Доста хитро — отвърна той.
— Те си паснаха идеално — каза тя. — Знаеш ли къде е мисията на отец Бодро?
— Районът на река Салмон или някъде там. Чух за това. Появи се по вестниците. Отец Бодро получи специално разрешение да започне мисия с хората от резервата Лапваи северно оттук. Искаше да направи експеримент, даваше за пример това, което се случи през войната с нез перс. Всички в резервата бяха безделници, пияници и отчаяни хора.
— Доста добре си информиран.
— Чета вестници. Когато започва мисията си, той е бил обграден от враждебно настроени хора. Повечето хора мислеха, че индианците от племето нез перс трябва да си останат в резервата, където им е мястото. Затова се стигаше до спорове между политиците.
— Тогава още не бях тук — прекъсна го Лаура. — Мисля си, че младият индианец иска да очисти свещеника и помощника му, който му помага за мисията. Името му е Нотус, което на техен език означава „Добре е“. Той е възразстен човек и е много лоялен към свещеника.
Това можеше да бъде истина, помисли си Морган. В племената винаги имаше горещи глави, които искаха да докажат себе си в битки. Смелчаци, които мечтаят за великите дни, когато мъжете са били воини и велики ловци, а не земевладелци. Повечето от тях бяха задници и мечтите им бяха просто глупости. Но споменът за клането при Къстер все още не беше заличен.
Начука още веднъж Лаура, но този път тя беше намусена и раздразнена, защото той не й отговори на въпросите. Това вече не беше добре, защото смяташе да я чука целия ден и може би и през нощта. Момчето можеше да си намери друга стая. Но начинът, по който се държа тя, го наведе на мисълта, че това нямаше да стане. Той я люби със страст, като си мислеше, че това може й да помогне да се съвземе.
