Сгреши, когато твърде много се замисли за това. Протегна лявата ръка пред тялото и усети болката. После тя се усили, трябваше да реве. Дори на очите си не можеше да заповяда. Но ги отвори, за да види кое боли така нетърпимо. Целият този хубаво замислен план за впримчване на стълбицата рухна.
В момента, когато видя кървящата рана, вместо да се обърка, всичко удивително точно застана на мястото си.
— Ама че си глупав, Жил! — изрече го и изведнъж щастливо оприличи спомените с желаната спирала. — Трябва да я превържеш, не чувстваш ли, че кърви!
Неуверено се изправи, голите ходила се плъзнаха по пода на командната зала. Креслото, където Норман лежеше, бе празно и как е попаднал тук Ваня? И защо е паднал, и какво е това…
Не.
Първо раната. Ако не предпази тялото от нея, кой знае кога ще успее пак. Уму се гърчеше на другата спирала. Или Уму е на втората, безкрайна редица от спомени,които са и негови изцяло, до момента, когато копието на Хаим проряза ръката му. Жалко, че инфразвукът предизвиква няколкочасова ретроградна амнезия. Никога няма да узнае подробностите на пътя, от копието на Хаим до фотьойла в командната зала под шлема на консоциатора.
Едва на стълбите забеляза, че е куц. Това няма да може да преодолее. Наистина и по-лошо можеше да бъде, с половин ръка или с болен орган… От рецепторите и от мозъка можеше да се изисква всичко, но такава селекция е невъобразима. Трябва да направи сравнение с филма на Еди и едва тогава да задействува програмата. Разбира се, не е лошо да узнае и на каква възраст е. Навярно е млад, но това е несигурно предположение. Трябва да се знае каква е средната възраст на съплеменниците му. Иначе няма да разбере, колкото и да се мъчи да изчислява…
Само да не настане онази луда надпревара с времето, както когато се роди планът.
Разхвърленият лекарски кабинет и сега го изпълни с доволство. Трябва да внимава с кабелите и спойките и да се примири, че е куц. Ако Уму не бе хром, никога нямаше да може да се движи така предпазливо. А от системата ще има още нужда.
Пръстите бяха по-несръчни от управляващата ги воля. Дълго се мъчи, докато на края след дезинфекцията успя да спре кръвоизлива. По-грубата козина от двата края на раната пречеше на колоидния слой, но където трябваше, залепна добре. Потърси и обезболяващо, но посмя да поеме само четвърт от обичайната доза. По-лек е поне с двадесет и пет килограма, а такава нервна система не е свикнала на подобно въздействие. По-добре да боли, отколкото да се отрови. За фортферт и дума не можеше да става. Изкушавайки се, въртеше в ръцете си таблетката и си спомняше за чистотата и бързината на мислите… Но фортфертът действува чрез formatio reticularis1. Оттам на една крачка е системата thalamus и limbocus2. А системата limbicus, както и да я нарича, е Уму. Опасен експеримент.
Запъти се към душа. Бе окървавен до лактите и се надяваше, че от студената и топла вода ще получи поне част от онова, което можеше да му даде фортфертът.
Напразно се настройваше по коридора. Когато застана пред огледалото, той ужасен отскочи и съмнението отново го загложди. Картината от огледалото бе твърде отблъскваща за него. Куцият му крак бе по-къс с повече от пет сантиметра. Бръчките по неокосменото му лице сякаш бяха на Матусал3, гъстата коса изникваше изведнъж от веждите. Само в очите намираше утеха. От необичайно силната светлина зениците се бяха свили до връхче на игла, но тъмнокафявите очи дори и в този непривичен за тях момент не бяха изгубили остротата си.
Разумни са, помисли си обнадежден, и още по-разумни ще станат. Усмихна се насърчително на огледалния си образ, за да се ужаси веднага от гримасата си. Това тепърва трябва да тренира. Рефлексите на мускулите не могат да се изменят толкова бързо. И сега, когато го изпита върху собствената си кожа, разбра, че великият Биънс е бил мошеник. Не мошеник, а страхливец, бърборещ за морал, етика, хуманизъм и всички му вярваха! Когато определяха в каква степен вложеният в електронния мозък човешки интелект възприема чрез вълните на консоциатора преобразения маймунски череп, Биънс махаше любезно с ръка.
Краят биваше безболезнен наистина, Биънс не би търпял онези да ги заболи нещо. Но защо никога не предположиха, че избраниците, които съдействаха за репрограмиране на мозъците си, са знаели точно — тъкмо поради етически съображения — каква ще бъде съдбата на маймунските копия?
Значи, маймуната не само е била подлагана на разпит, но е знаела точно и какъв ще бъде краят на експеримента.
Биънс винаги зяпаше с тъжен поглед към тавана, докато нещастникът след късия и съвсем нечовешки рев на протест затихваше в удобния фотьойл. Не, въздействието върху емоционалните сфери дори с отличния в същност метод на Биънс не бе успешно. Тогава ревеше маймуната, не човекът… Но фотьойлът бе удобен, а смъртта — спасителна и бърза, защото хуманизмът на Биънс… И ако чувствителната душа на Биънс отложеше за малко края, разговорът с тях бе пак същия като предишните. И никога не му казваха не — искаха смъртта веднага…
Ако Биънс поне един път, само за една минута би почувствал доколко може, не доколко трябва да се приспособи към това тяло, към този живот, тогава би узнал колко глупав и страхлив дилетант е бил! Истинският, големият експеримент можеше да започне, ако предварително бяха проучили всичко, без изключение! В края на градината на клиниката, почти до джунглата, над комина на крематориума въздухът потрепваше от тропическия вятър — а той бе прозрачен и филтрите на комина задържаха и най-дребните частици — в името на етиката, морала и хуманизма…
Но ще го направи… пет години работи заедно с Биънс, възхищаваше му се, споделяше мислите му. Малко хора го познаваха така, както той…
Тръсна глава и се пъхна под топлата водна струя. В същност от Биънс тук няма никаква полза. Сид му трябва, Максим и Ярви. Да, в този ред. Навигаторът и инженерите. След тях следва Еди… А Норман? Прекъсна за миг. Не, Норман не е нужен. Тоест нужен е, но… Би излъгал и самия себе си, че изображението на такава личност, срещу която… но за какво? Просто не. Чувствуваше, че на другата спирала Уму коригира това решение. Норман е толкова противен на Уму, колкото самият той се страхува от Дау. Потрепера. Страх? Но впрочем да се страхува няма никакъв смисъл! Ще излезе с инфрапистолета и ще уреди хубаво представление! Доволно се протегна, след това внезапно раздразнен натисна копчето. Водната струя уплашено прокапа и спря. Седна на влажната решетка и подпря глава на дланите си. Да върви по дяволите чудната клиника на Биънс, точно в средата на Африка, в джунглата на Кибо! Страх го е от Дау. Това означава, че Уму е силен, а ако по-късно стане по-силен? Никога не са чакали да видят физическото развитие на екземплярите, нито един от тях не живееше повече от три-четири седмици. Това бе достатъчно за експерименталните опити, за тестовете до последния разговор в стаята на Биънс. А на него са необходими месеци, години! Наистина може да наложи отново полукълбото на консоциатора върху себе си, докато Уму не е започнал да се страхува и от него… Дявол да я вземе тази Биънсова клиника, в която не направиха нито един експеримент на повторно въздействие! „Все едно — каза гласно, — това трябваше да го знаеш, когато се захвана, и въпреки това не се страхуваше от него. Да, защото исках да живея — отвърна веднага, — да докажа, че има по-добро решение от заповедите на Норман — за да покажа, че има фантазия! Че аз, аз, аз мога да върна «Галатея» на Земята!…“
Гласът го изплаши повече от образа в огледалото. Ужаси го това изкряскване на думите. Уму седи там на другата спирала и чака само да продума. Достатъчна му е всяка възможност, колкото и малка да е.
Ако продължава да приказва така, автоматите няма да разберат абсолютно нищо.
Не бива да изпада в паника. Не бива да забравя това, с което започна — подчинението. Първият ден е критичен, дори и в клиничните условия бе такъв. По-рано трябваше да се сети за това. След успеха на първите часове, когато изчисляваше графиките, настъпва регрес. Оценяването на групата симптоми на относителната регресивна фаза и зависимостите от типа на трансплантираната личност Биънс не позволяваше да се публикува — за това, че въобще има регресивна фаза, и то още в началото, винеше нас, но при по-нататъшните опити му потърсиха отговорност. Жил много внимателно му даде успокоително за обезчувствяване, за избягване на всичко, което носи емоции… Сега, Жил, пази се от Уму и се радвай, че си жив. Пожелай си успех…
Изправи се, пусна студената струя и остана под нея, докато не затрепера от студ. Хайде, Уму, докога ще издържиш? Тук е винаги топло, ако тази студена вода не те подлуди, значи, си прекрасно момче.
