Издържа, без да зареве, но премаля. Струваше му се, че сухият топъл въздух ще го опърли. Чувствуваше, че очите му лепнат. Да, ще заспи без успокоително. Утре ще продължи.
Искаше да се качи в командната зала, бе любопитен как бе попаднал там Ваня… Трябва да изясни. Но бе толкова уморен, че по коридора се извърна към спалните кабинки.
Бедният Сид, помисли си, когато блъсна първата врата, след това, като нададе рязък вик при вида на озъбената, изсушена мумия на някогашния Норман, полетя по коридора.
Уму започна да освирепява. Заскача по стълбиците, обърка спиралите, светлият затвор на стените усилваше пронизителните му викове. Болката от ударите на безумното тичане, ужасяващият страх от затвореността.
Не знаех… не знаех… — още плачеше, когато много по-късно в кабината на Еди се строполи на леглото и напъха в устата си одеялото, за да не започне отново.
Спасителният сън закъсня. Преди това трябваше докрай да се изстрада загубата на реда, спиралите, подчинението и страхът от безсъзнанието. Едва тогава, вече отвъд границата на съзнанието, можеше да успокои сгърчените си треперещи мускули.
Глава седма
Голямото парче печено месо в ръцете на Бор бе най-съблазнителният залък, който някога бе виждал. От суровата му вътрешност все още червенееше кръвта, а издатъците му се бяха опекли и леко загорели. При отхапването двата вида вкус се сливаха в една щастлива хармония, която караше Уму да гълта с растящо настървение. Еор винаги му даваше месо, но това наистина бе прекрасно парче.
Какво да прави? Ако се протегне към месото, Еор може да го отблъсне гневно; това, което е пожелал изведнъж, за тях е още по-желано, Уму се учудваше, че може да има толкова ясни мисли, когато пред носа му се намираше това прекрасно месо — но ако се направи, че не го интересува, пак може да сбърка. Еор може да помисли, че не е гладен, и да го изгълта; не, това е непоносимо! Отново преглътна и като че ли случайно се приближи до Еор, до месото. Но Еор не го забеляза, гледаше другаде. Уму не вижда къде, зяпа само месото, което изведнъж започва да расте, расте и да идва към него. Вече няма нито огън, нито Еор. Вкусният кафявочерен залък с бледорозови жилчици се движи към устата му, не, той движи устата си към него, отхапва…
В института на Биънс малко се занимаваха с непроизхождащите от човека сънни картини, защото, опитните екземпляри бяха родени в плен маймуни. По същество това означаваше неизползваем материал, единствено силата представляваше интерес. Ако се отклонеше от средното или в условията на въздействие имаше някъде скрита грешка, или ако ставаше въпрос за особени един друг въздействащи си индивидуални компоненти…
— Плюя на обясненията ти, Биънс — изръмжа Жил, — претъпкан съм с тях и ще умра от глад.
Разкъса фолиото на следващата консерва. Кутията послушно изпука — Уму се развлича така чак до десетата — и извади съдържанието й. Неуверено подуши, след това смръщи носа си. С помни си за месото с бледорозовите жилчици… Това месо никога няма да бъде негово, защото се събуди, а последният залък изяде преди два дни до огъня. Вярно и по-рано не бе имал толкова хубав къс месо, който го бе измъчвал в съня, ала ако сега го има…
Средният пояс унищожи радиоактивното лъчение.
Ще развъди друго племе, това е навик, само време му трябва, а консерви има за половин година… но тъкмо тук е бедата! Когато опита първата, стомахът му веднага започна да се бунтува. Не, не са развалени и лъчението не им е навредило. Бедата не е в консервите, а в Уму. А ако го насили? Да рискува да повърне? Или да развали стомаха му? От другата спирала ясно знаеше, че Уму никога в живота си не е ял такова нещо, което така да го отвращава. Възможно е бавно да привикне към тези вкусове и физични състояния — естествено, трябва да свикне, — но гладната смърт при всички случаи наближава. Това е сигурно. Като последен експеримент опита консервите с мляко. Намери ги повдигащо сладки. След това започна до такава степен да ги разрежда, че на края ливна в стомаха си повече от десет литра. Това може би ще го държи сит до няколко часа или ако успее още няколко пъти, ще бъде разрешение до другия дял, но за по-нататък — не. Няма да издържи с мляко, трябва да намери по някакъв начин месо, по възможност един такъв залък, какъвто имаше при Еор. Ядоса се, че толкова претенциозно силно е това желание, но не се уплаши от него. Уму има право да се чувствува добре. И негово задължение е да направи всичко в свой интерес.
Противно на волята си, трябваше да мисли с признание за Биънс, защото методът му, който се отнасяше до разумните черти на индивида, беше по-добър, отколкото очакваше. Ако тръгне откъм разума, подчинеността и волята ще му служат по-послушно.
Идеята му дойде на ум, когато стягаше роботите в склада. От избраните подготви за живот шест метални чудовища. Уму се страхуваше малко от тях, но това не разтревожи твърде много Жил — и те послушно започнаха да пълзят към долния въздушен шлюз. Сега трябва да отиде в командната зала — само оттам ще може да направлява напускащите „Галатея“ роботи — и там трябва да застане срещу нещо по- лошо от озъбения Норман. Значи, трябва да се подчинява само на разума и на силата на доводите, може би така ще бъде по-поносимо. Това, което се случи снощи, не бива да се повтаря никога вече. Помисли си само, ако Уму бе способен да направи всичко това, как би се отнесъл към заловения. Сигурно щеше да падне на колене пред него и да го обожава като господ… Ама че глупост, Уму не познава още господа. Боговете са създадени по-късно от хората, после унищожени от тях и отново са оставили само човека. Това са твоите спомени. Но и това е глупост. Не, не бива да разсъждава за това поне сега. Чувствуваше, че няма да се измъкне от тези мисли, само ще се придвижи по-далеч, зад границата на видимото бъдеще.
Непосредствената цел, значи, е месото — в устата му се насъбра слюнка — и всички онези действия, които спомагат за набавянето му. Въздъхна дълбоко и влезе в командната зала. Срещата бе по-лека, отколкото очакваше, но за това много му помогна любопитството. Историята на тези няколко дузини часа — от момента, когато седна под шлема на консоциатора, до момента, в който Ваня се строполи на пода — естествено се сля в онова същество. Предположения можеха да се правят за много неща — една от най- простите загадки бе появата и падането на Ваня — запаметяващото устройство за манипулациите на Мозъка съхраняваше не само реда на получените заповеди, но и времето на тяхното получаване, но като цяло никога повече няма да се възпроизведе. Наистина, не е и необходимо. Пристегна корема си, предупреждавайки се, че трябва да гледа на млякото само като на временно решение. Нужно е месо!
Автоматиката на въздушните шлюзове още включваше Мозъка, когато според програмата трябваше да се отвори долният въздушен шлюз пред замаяния и направляван от инфразвука Уму, който накуцваше към „Галатея.“ Повери командването на роботите, предавателят изчака, докато светнат и шестте лампички, и роботите бяха готови за радиозаповедите. Отвори шлюзовете и металните чудовища бавно заизлизаха от „Галатея“. След двадесет метра, когато ги виждаше вече на екраните, изкомандува „стоп“.
Проста и лека задача, но за къде да ги програмира?
Мозъкът ще има нужда от всеки свободен капацитет, може би и това няма да е достатъчно. На края се спря на командната система на двигателите. Когато стане нужда, роботите вече ще са се върнали. Включи готовата програма към предавателя и шестте робота потеглиха. Известно време ги наблюдава как се движат сред храстите, избягват дърветата и по-обраслите места, след това отново поемат посоката, определена им от командата. Напредваха бавно, но знаеше, че с тази скорост употребяват най-малко енергия, а и така ще стигнат сигурно до целта. След няколко часа ще спрат и според програмата ще се окопаят, доколкото могат, за да не може да ги отвлече поройният дъжд. И тогава лъчението на страха на петкилометровия пръстен ще обкръжи „Галатея“, така че да действа на всички, които искат да се измъкнат от него, но да пропуска идващите към кораба.
Преди да включи Ваня, се постара да обсъди още веднъж всичко. Говорът все още можеше да бъде опасен. Ако Ваня не го разбере, не е голяма беда, но какво ще стане, ако поиска да се защищава срещу неразбираемите звуци? Биотоковите команди са по-сигурни, да кажем, с минимална дистанция от три метра. Така Ваня и да падне — защото сигурно в началото ще бъде много неподатлив на волята на Уму, — няма да се пребие. Завърза към себе си рецепторите на биотоковото командуване, двата на краката и двата на ръцете. Раната от копието му пречеше. Значи, и ръката на Ваня ще се движи трудно. На кръста е достатъчен и един рецептор, за врата е излишен. Засега Ваня няма да има нужда да си върти много главата. На върха на главата на робота ще инсталира инфраизлъчвател — с честота, предизвикваща страх, — лошото е само,
