обичаше Уму. И те безмълвно потънаха в храсталаците.
Еор беше почитан ловец и най-добрият майстор на сечива, на Еор трябва да се вярва. Слънцето едва се катереше по върха на дърветата, когато ловците се натрупаха около Мучащото. Учудваха се на малката раничка. Всеки изказа мнението си. След това въпреки различията се съгласиха единодушно да разделят Мучащото. Уму седеше по-далеч, бе на крачка от храсталаците, но Дау и така го стрелна с ненавист. Ако знаеше, че Куция бе открил Мучащото, в гнева си сигурно щеше да се нахвърли отгоре му, но за плячката на ловците бе съобщил Еор.
Когато се заеха с Мучащото, стомасите им бяха пълни и само мисълта, че пак ще бъдат гладни, ги накара да се занимават с месото. Наоколо не бе останало нито едно Космато.Кой знае още колко дни ще останат тук, докато не отидат другаде да ловуват, а от месото ловците не можеха да се откажат.
Уму не беше единственият, който мислеше за мъртвите на племето, но да се приказва за тях бе опасно. Само старите могат да си позволят, тъй като и без това са вече близо до тях. Ако познаваха понятието случайност, може би щяха да прекратят напразните спорове. На другия ден призори Уму отново повтори онова, което предишния ден му бе спогодила съдбата, и треперейки от необяснимото, задърпа след себе си Еор в гъсталака.
Второто Мучащо вече изненада ловците. При третото обаче мъдростта на Еор не издържа тежестта на потресаващата загадка; и трите Мучащи ги бе намерил Уму!За съжаление и самият Еор не бе толкова умен, за да се досети, че това бе последица от положението на Куция. Уму бе този, който най-много се отдалечаваше от другите.
Еор разправяше надълго. Спираше се на подробностите, омагьосан от откритите прелести на думите. Очите на клекналите край огъня ловци бяха изпитателно вперени в него, само понякога се преместваха върху Уму, който и сега седеше на края на поляната. Ако отвореше уста, щеше да си навлече беля, дори и ако Еор можеше да обясни всичко. И тъй като това бе невъзможно, бурята се надигаше. Народът на ловците почиташе открито силата и особено тези нейни превъплъщения, които осигуряваха най-много храна, и в същото време, които унищожаваха нападателите. Олицетворение на такава сила за тях бе Дау. Затова той можеше да бъде Първи. Безпощаден, напорист, алчен, той се различаваше от тях и със своята сила не им даваше да се разпускат. В него като във фокус се събираха волите, нервите, соковете. Желанията на стомасите на ловците получаваха удовлетворение. Ловците живееха целия си живот чрез живота на Първия. Това за тях бе хармония. Но тъкмо това смущаваше отдавна Дау, когато искаше да пребие този здрав хлапак. И сега това желание отново се породи у него. Ако Еор намери плячка, няма нищо лошо — Еор е един от най-добрите ловци. Мястото му на огъня е до Първия, за да може властта на Дау да се отразява най-силно върху тях. Сред най-силните ловци е следващият Първи — това е в реда на нещата. Думите на Еор обаче предизвикаха в главите на ловците не едно, а изведнъж две противоречия и създадоха неприятно напрежение: между Куция и загадъчния някой, който убиваше с тънкото си огнено копие, несъмнено имаше връзка….
Условието за състрадание е липсата на непосредствена опасност за живота и пълния стомах. Още няколко години, още няколко хиляди убити космати и това чувство навярно ще получи име. Тогава повече беззъби старци ще останат живи и безнадеждно ранените в битките ловци ще могат да ядат. Силата на племето е в многото храна. Какъвто и ден да настъпи, каквито и да бъдат прищевките на случайността, чувствата и поведението на племето, действителността означава само храна — по-красноречива от думи и понятия. Но Уму се бе родил твърде рано за това. За живота си, след като излезе от закрилата на Яда, можеше да благодари единствено на собствената си сръчност.
Разбира се, грубо бе да се нарече сръчност този изключително сложен процес, при който никога не се пристъпиха границите на способността за приспособяване, означаващи използван опит и развитие. И късмет, разбира се, но в същото време създадени и придобити способности, угодни или неугодни на случайността, но никога с крайни поврати. Безусловно Яда, слабата привързаност на Тиак, закачките на кавгаджията Ре, който обичаше да унижава по-слабите от него, ако го вършеше безнаказано, безпределната безразличност на собствената му майка Тама и не на последно място ненавистта на Дау — всичко това се дължеше единствено на обстоятелствата и на куп още причини, които, въпреки че окуця, му позволиха да живее.
Обработката на съвкупността на компоненти в тази незначителна част от Вселената можеше да извърши единствено електронният Мозък на „Галатея“ — ако му бяха възложили тази задача. Но Мозъкът не получи от Жил инструкции да анализира живота на дивия куц човек, принадлежащ към едно по-развито племе от планетата. Между смъртта на Жил и раждането на Уму много стогодишни пръстена пазеха спомена от изгорената кора на дърветата причинена от излъчването на реакторите на „Галатея“. Не, Мозъкът бе зает с друго. Засега изпълняваше стриктно програмата. На разстояние, по-близо от километър, при индикация за всяко движещо се тяло над сто килограма, се включваше автоматична сирена, а след шестдесет секунди се задействуваше и лазерният лъч. Жил зле бе преценил времето за реакция на Двурогите или поне не бе мислил, че са толкова глупави. Това причини унищожението на много Двуроги и напълни доста стомаси на народа на Вай. За по-нататъшните раздели от програмата сравнително рядко идваше ред; независимо от теглото на движещото се тяло до 50 метра действаше инфразвук с честота, която при живия организъм обикновено индуцира страх. Когато нивото на радиоактивността, определено от Жил, спаднеше, двете точки на програмата се изменяха. Мозъкът изключваше сирената и сигналите от опипващите рецептори на вътрешния петдесетметров пръстен се поддаваха на по-сложна система. Смисълът, който Жил бе вложил в програмата, естествено, Мозъкът не би могъл да знае. За него търпимата граница на оправданията и отговорите и техните вариации бяха заповед за пристъпване към следващата акция.
По странен начин народът на Вай, въпреки ниското си развитие, разумно възприемаше една част от програмата. Онова виеше и убиваше, след това не виеше, но убиваше и не биваше да се приближават до него. Това обаче не бе доведено до съзнанието на ловците, защото те по съвсем друг начин искаха да завладеят народа на Вай, а тази нищожна зависимост може би щеше да промени съдбата не само на Уму, но и на цялото племе.
Уму предчувствуваше нещо лошо. Стоеше, както бе привикнал след смъртта на Яда. Тежестта на тялото му бе върху здравия крак, а лявото му рамо усещаше гъделичкането на листата на храстите. Едно съмнително движение край огъня и куцият му крак за миг ще поеме тежестта от здравия и след секунда дори и клонките на храстите няма да трептят след него.
Еор придружаваше думите си винаги с поривисти движения на ръцете. Дау бе станал гневен от момента, когато Еор произнесе името на Уму и ловците се развълнуваха още повече. Никой не смееше да предприеме нищо, за да не накърни авторитета на другите. А за промяна в реда на авторитетите има две възможности: воинската доблест или пряк двубой. И в двата случая решава Дау, той определя мястото на бойците край първите два огъня на победното пиршество. Пак той избира кои ще се бият помежду си, преди да са си сторили нещо един на друг, което би накърнило вече интересите на ордата. На живот и смърт можеха да се бият само за първото място. Този, който победи, милостиво прегръща другия, който хуква да бяга, защото знае, че в следващия момент противникът му и Дау ще се нахвърлят заедно отгоре му. Всеки би могъл да намери по един път плячка, дори такъв авторитетен ловец, какъвто е Еор, та дори и десет пъти. Тогава най-много да развали настроението на Дау. Но защо тъкмо Уму?…
Народът на Дау не бе глупав. До една известна степен животът го бе приучил на много логично мислене; тъкмо това обезпокои хората, когато възприемането на фактите по никакъв начин не искаше да се подчини на логическото им мислене. Убиецът на Мучащото — който и да бе той — бе необикновено силен. Мучащото е глупаво и недовижда. Ако по време на лов се препънеш, съвсем не е трудно да се измъкнеш от него, но кожата му е дебела, копието може да я пробие само отблизо, а преди да падне съвсем, са необходими копията на няколко ловци. Откакто започна ловът на Космати, народът на Дау изостави големите млекопитаещи.
И сега…
Каква връзка може да има между Уму и победителя на Мучащото. Мучащите бяха още топли, когато Еор заведе при тях ловците. Уму ги бе видял по-рано… Бе видял, значи, този, който ги бе убил? И ако го е видял, то и онзи е видял Уму и нищо не му е сторил. Мисълта, че между Уму и една такава сила може да има съюз, бе непонятна и страшна. Но разсъжденията им не намираха друг път. Ако този съюз се създаде с някой от ловците, от първия или от втория огън, племето ще стане по-силно. Няколко смени, познатото избухване на Дау или ако и това не е достатъчно — двубой с Дау за първенство и ето господството на новия Първи, на
