— Тогава ще ти кажа, че се отвращавам, когато се правиш на глупак, а в същност не си. Първо, трябва да се изясним, аз ли ти се подмазвам, за да ми кажеш това, което не искаш, или ти на мен, за да не те разпитвам повече?
Грон се усмихна с тъпо изражение на лицето. От опит знаеше, че понякога това помага, но Дие не престана.
Стана, като котка се протегна и отметна с глава косата си. Такава беше, такава… Грон усещаше, че и езикът на Жил не може да му помогне да намери сравнението.
— Нищо, момчето ми. Ето ти храната. По-късно може и да се сетя за теб.
Още не бе извървяла и половината път до лифта, когато Грон се провикна подире й:
— Дие! Недей!
Дие извърна само главата си.
— Ще говориш ли?
— Но обещай ми, че няма да кажеш?…
— Вече казах, такова нещо не обещавам.
Дие продължи да върви и това се оказа по-голяма грешка, отколкото предполагаше. Този Грон, който скочи подире й, много малко успя да запази наследството на Жил. Първият удар се стовари върху главата й, но вторият улучи брадичката й. Грон почувствува страх, ударът бе силен. Стенейки, Дие се строполи. Грон коленичи до нея и раздруса раменете й. Това бе не по-малко болезнено, отколкото ударът.
— Дие! Дие! Така се срамувам! Не ми се сърди! Но ти ме принуди, никак не искаш да разбереш…
— Ако продължаваш да ме разтърсваш, няма да издържа — промълви Дие, — изчезвай и ме остави на мира!
Грон я хвана за ръката и я заведе до креслото. Седна и я прегърна, като притисна главата й към гърдите си.
— Прости ми, Дие! Знаеш, че не исках…
— Зная.
Замълчаха. Тялото на Дие бе изнемощяло. С празен поглед тя гледаше над главата на Грон таблото с приборите.
— Мислиш, че на мен ми е по-хубаво ли? Добре, че издържам повече. Наистина не зная защо, може би имам повече енергия. Престъпление е, ако искаш излишно да ти помагам.
— Но защо точно така?
— Защото, не е честно да мислиш за неща, които засягат всички нас.
— Но разбери, Дие! Наистина не е важно. Това е глупост, свещена глупост. Ако ти кажа, ще ми поискаш обяснение как ми е дошла на ум тази лудост. Защо съм я смятал за важна и не съм могъл да ти я кажа. Дори и сега ми се струва, че е съвсем незначителна.
— Тогава наистина можеш да ми я кажеш.
— Но няма да кажеш на никого!
— Щом е толкова несъществено, защо държиш на това обещание?
— Не зная. Просто го чувствам.
— Толкова ли е важно за теб?
— Самото нещо не, но да ме изслушаш — да.
— Това е противоречие.
— Зная, но… — Идеята за контранастъпление проблесна бързо. — За теб защо е толкова важно да го разкажеш или не? Впрочем ти се срещаш само с двамата, с Мат и Еви.
— Мат отговаря за всички нас.
— Точно от него се страхувам. Не искам да се подиграва!
— Не се тревожи, той не обича да се подиграва.
— След това, което чуе, може би няма и да посмее.
— Предупреждавам те, че за втори път си противоречиш!
— Ако продължаваш да ме разпитваш, може и още противоречия да се появят.
Дие се изправи и съвсем отблизо загледа Грон в очите.
— Не разбирам, какво ти пречи Мат?
— Не съм казал такова нещо.
— Но го усещам. Всичките ти обвинения се въртят около него. Мат понякога е луд, но е добър. Без него за къде сме?
— Радвам се, че виждаш нещата толкова просто.
— Защо, ти как ги виждаш?
Грон допря главата си до гърдите й.
— Не зная, Дие! Вече нищо не зная. Напълно ме обърка!
Мълчаха дълго, после Дие въздъхна дълбоко:
— Така да бъде. Няма да кажа на никого, но това…това — затърси думата, — това е предателство! Мат не го заслужава.
— От нас тримата единствена ти се осмеляваш да спориш с него.
— То е друго. И ти би спорил с него, ако не се страхуваше.
— Но се страхувам, а тебе защо не те е страх?
— Защо да ме е страх, вярвам в него. Но пак се отклонихме. Ще ми кажеш ли най-после, или не? Впрочем така се уморих, че вече не ме интересува.
— Наистина не е толкова интересно, но ще ти го кажа, защото обеща да мълчиш и защото бих искал да не го забравяш. Аз все пак го забравих.
— Какво? — Дие не знаеше да се съмнява ли, или да се гневи. — Това, което искаше да кажеш ли?
— Не. Другата половина.
Дие прегърна Грон и го притисна към себе си.
— Скъпи, това още повече ме безпокои. Кажи ми бързо, докато не си го забравил!
— Опе каза, че Неа постоянно се смее.
Дие се дръпна от Грон и го загледа с безпокойство.
— И?
— Нищо.
— Това ли не искаше да ми кажеш?
— Това.
— Страх те бе да не го кажа на Мат ли?
— Да.
— И да не го забравям, защото това е половината на нещо?
— Така е.
Обезпокоена, Дие погали Грон по лицето.
— Кажи, скъпи, добре ли се чувствуваш?
— Сега вече, ако не ми се сърдиш, отлично.
— Значи, Опе ти каза… — прекъсна. — Но кога въобще си се срещал с Опе? На нашата група навигатор е Еви.
— По време на смяна, когато се застъпваме…
— Ясно, но тогава там е и Мат. Ако Опе ти го е казал пред него, не разбирам защо трябва да крия от Мат?
— Защото Мат не бе там. Опе остана след него, искаше да помогне нещо на Еви, не си спомням точно какво. Дие се замисли.
— В такъв случай в началото на твоя цикъл би трябвало да се срещаш и с Неа. Тя точно тогава отива да спи.
— Това е само принципна възможност. Първо, отивам в банята, но дори и след нея пак не се чувствам добре.
— Това е вярно.
— Благодаря.
— Не, имах пред вид, че е възможно по принцип да се срещаш с Неа. Аз също не съм се срещала никога
