Еви седна послушно на най-отдалеченото от Мат кресло, до радиолокатора. Очите му дори за секунда не се отклониха от светещото кръгло рибешко око.
Глава двадесета
Случи се в края на цикъла, през последните шестнадесет часа на Аро. Невъзможно бе другите да не узнаят за станалото. В началото на смяната нищо не показваше, че Аро е толкова зле. Седеше тихо, както преди, и гледаше пред себе си. Мат отдавна извършваше контрола на двигателите. Опе бе още на смяна, ако се наложеше нещо, щеше да го извика. После Опе слезе и както винаги, Мат изчака да се качи Неа. Аро дълго гледа излизащата от асансьора Неа и безмълвно протегна към нея ръка. Неа не забеляза, усмихваше се на Мат, който седеше до командния пулт. Тогава от гърлото на Аро се изтръгна неясен хриплив глас. Грамадното му тяло, раздрусвано от този глас, сега се наклони и главата му тупна на пода. Опитаха се да го съживят. Опе се върна, тъй като Мат се бе забавил твърде дълго горе. Преди Мат да му попречи, Опе веднага се втурна по коридора с жилищните кабинки и разбуди останалите.
Аро агонизира дълго, достатъчно дълго, за да могат втурналите се Грон, Еви и Дие да се разбудят напълно. Мат и Неа го вдигнаха в креслото. Всички се бяха натрупали около него и ужасени, следяха конвулсиите и все по-рядкото му дишане. Неа не бе на себе си. Обгърнала краката му, тя ридаеше на глас. Дие бе събрала всичките си сили, за да не се издаде и тя, но после от все сърце желаеше плачът на Неа да потисне този глас, с който Аро се прощаваше с живота. Еви и Опе стояха със стиснати зъби. Грон триеше очите си — трудно бе да се каже дали това бе признак на скръб или на трудно събуждане. Мат улови пулса на безжизнено увисналата ръка. Съвършено чисто табло — проблесна в мозъка на Дие. Учуди се, защото нищо не разбираше. Какво значи табло? Жил ли мисли в мен? Изведнъж намери значението на думата и това я ядоса още повече. Жил е прав. Ах, как би желала сега Аро да скочи отгоре им и да ги подреди добре.
Но настъпи моментът на безкрайността, когато след последната въздишка напразно чакаха следващата. Аро се строполи и от сгърченото му лице изчезна и последната останка от напрежение. Главата му бавно се обърна настрани и клюмна завинаги. Мат затвори очите му. Плачът на Неа се превърна в писък.
— Не, не, не, не искам! Не е истина! Аро, върни се! Не… не… не! Аро!
Дие на драго сърце би удряла с крак, ако гневът й не бе намерил по-добър отдушник. И това ли й прошепна Жил? Не, Жил сега го нямаше и „Галатея“ изчезна. Намираха се в залива, на малката кръгла полянка сред колибите, където, седнали на плоски камъни, старците раздаваха правосъдие. Жената е твоя дотогава, докато можеш да я задържиш при себе си! Такъв е законът! Но по-силният закон бе, че убиецът отслабва мощта на цялото село. Убиецът е убиец на всички! Дие посочи Мат с ръка:
— Ти го уби!
— Млъкни, Дие! Чуй се какво говориш!
— Много добре знам какво говоря! Ти го уби! Този — обърна се към останалите. Убиецът не можеше да има име, — този вече не е човек! Сега ще ви разкажа….
— Млъкни!
— Няма да млъкна, защото този…
Дие получи подкрепа, откъдето не очакваше. Неа се повдигна и започна да пищи:
— Той е! Той е! И аз зная, че е той! Още преди Дие го знаех!
Отвращението на Дие потисна думите й. Тя се осмелява да говори? Заедно го правеха и сега…
— Стига! — Мат се опита да надвика Неа. Хвана я за рамене и започна да я друса. — Млъкни! Млъкни, Неа! Не е истина! Ти знаеш най-добре. Единствено ти знаеш цялата истина.
— Уби го! — изписка Неа.
— Не! Не съм го убил! Тези две жени — обърна се към мъжете — изведнъж се побъркаха. Не съм убиец! Не ми ли вярвате?
Грон замига объркано. Опе каза, че Неа постоянно се смее. А сега тя плаче и обвинява Мат. Истина е, че Мат наби Аро, но ако беше от боя, нямаше да живее толкова дълго. А и първа го каза Дие, не Неа. Защо го каза? Сега ме гледа и чака… Какво чака от мен? Командир е Мат. Наистина пръв в лодката бе Аро, но Мат доказа, че…
Неа успя да се измъкне от ръцете на Мат и юмруците и се забиха в гърдите му.
— Убиец! Убиец! — И колкото повече удряше, толкова повече се настървяваше, докато на крал изнемощя и започна да отстъпва.
— Не я оставяйте! Не виждате ли, че се побърка от скръб?
Грон би помръднал, ако креслото с Аро точно тогава не бе паднало на пътя му. Опе я настигна с два скока, хвана я за косата и я дръпна назад. После много бързо, Грон не можа да разбере как стана, прошепна в тила на Мат, който се бе навел над възнак падналата Неа.
— Убиец си! — продума Опе, когато се изправи. С невъзмутимо изражение на лицето наблюдаваше как жената на някогашния му чичо се опитва да се освободи от силните ръце на Мат.
— Не Мат ни доведе дотук от залива — продължи Опе, — но той ни попречи да се върнем. Той искаше да тръгнем по този път, в който всички рано или късно ще измрем.
От стартирането досега Опе общо не бе говорил толкова.
— Но… — обади се Грон.
— Млъкни! — прекъсна го Дие. Преди Грон да каже някоя глупост, Дие трябваше да знае какво искат двете момчета. Нямаше никакво желание да подредят и Грон така. Грон бе силен, но те бяха двама. — А сега какво мислите да правите по-нататък?
Нарочно натърти последната дума. Нека те кажат първи!
Еви разбра по-напред от брат си за какво мисли Дие.
— Ще се върнем обратно.
— Ще можете ли?
— Иначе не бих го казал. Цялата тази ориентация е много по-лесна, отколкото Мат важничи с нея.
— Сигурен ли си?
Грон искаше пак да се намеси, но Дие го прекъсна и той послушно млъкна.
— Да!
— Колко време ще трае?
— Пътят към залива ли? Не мога да го изсмуча от пръстите си.
— Не. Колко време ви трябва, за да обърнете „Галатея“?
— Първо трябва да направим изчисления. Може би две-три седмици.
— А той? Убиецът? — Неа почувствува, че е време и тя да се обади. Страданието й е голямо, но няма да се остави тези хлапаци да уреждат всичко през главата й. И Дие е по-млада от нея.
Еви я погледна, но тя не искаше да знае какво имаше в очите му.
— А убиецът? Убиецът?
Дие се страхуваше да не би Неа да полудее пак, но този път тя щеше да се нахвърли отгоре й.
— Ще видим. — Гласът на Еви удари като камък по дъската на лодката. — Ще решим по-късно заедно с теб — прибави, за да не останат съмнения в нея, — известно време ще имаме нужда от него.
Това бе достатъчно за Дие.
— А докато продължат изчисленията, всичко по старому ли остава?
— Да. „Галатея“ няма да започне да спира, докато не изчислим орбиталния път.
— Защо?
Предварително знаеше, че няма да разбере отговора, но все пак попита. Нека да свикват! Тя е равноправна с тях и пита.
— Новата орбита трябва да се изчисли посредством анализа на досегашната. Ако спрем „Галатея“ по- рано, ще нарушим предначертаната орбита.
— А горивото? — Грон бе много горд, че успя да се намеси.
— Ще стигне.
Дие гневно изсумтя. Ненапразно се страхуваше, когато се обади Грон. Този отговор бе поражение. Той трябваше да държи в ръцете си момчетата.
— С нас какво ще стане? — запита бързо,преди Грон да е объркал пак нещо.
