Как Лесньо измисли заклинания и новите му страдания

Добри ЖотевКак Лесньо измисли заклинания и новите му страдания

Кривак вълшебен

Край реката под върбата
още отзарана
Лесньо вързал е козата
здраво със колана.

Нека тъпче със копита!
Нека мечи бесно! —
Той чете и препрочита
приказка чудесна.
Приказката за юнака,
за юнака със кривака,
който щом съзирал враг,
викал страшно: „Бий, кривак!“
А кривака му завчас
втурвал се и — прас, прас, прас —
биел, докато юнака
му не викнел: „Чакай, чакай,
стига му е тоя бой,
стига вече, мирен стой!“

Край реката под върбата
Лесньо гледа си в краката,
дъвче сламки и се мръщи,
неспокойно се обръща
ту по гръб, ту по корем —
уф, какъв проклет проблем!

Да, един кривак вълшебен
как му е потребен!

То това е леснината
да пасе без труд козата.
Тъй де — вместо да я гони
по шубраци и раздоли,
по баири и падини,
по гъстаци и ровини,
тук ще си стои на мира,
а отвред ще я запира,
щом като направи знак
чудният кривак.

И тогава мисъл умна
като мълния му хрумна.
Лесньо рипна на крака
и си рече: „Да, така!
Как не се досетих, как? —
Ето моя стар кривак,
както си е прост и дребен,
ще превърна във вълшебен!

За целта ми е потребно
заклинание вълшебно!

А това е толкоз лесно —
баба Даша често, често
заклинания мъгляви
за едно и друго прави.
Само трябва като нея
аз сега да съумея
да намеря думи странни,
думи странни, неразбрани.

Май намислих!… Ето, ето
заклинание, с което…“
И момчето заломоти:
„Готи, воти, воти, готи!“
Завъртя се в кръг надясно
и току завика бясно:
„Раци, раци, върколаци,
върколаци по сокаци,
върколаци в пущинаци,
върколаци, раци, раци,
аз съм приказен юнак.
Ставай, бий, кривак!“

Лесньо млъкна, позачака,
но лежи си там кривака.

Хъм, сега какво да прави?
Тъй ли всичко да остави?
В друго заклинание е ключа,
пак ще пробва и ще случи: