Все пак няма тъй безславно той да се остави, по-спокойничко и бавно всичко ще направи. Трябва да помисли само, без да прави грешки, и ще полети на рамо с две крила човешки! Крила без перушина Лесньо стана от кревата, в кухнята премина и премахна от главата сума перушина. Поизми се, натъкми се, хубаво се среса и възбудено продума: „Книгите ми де са? Де е книгата, в която, мисля, миналото лято четох как като сокол хвъркнал майсторът Манол! Там ще видя аз как става майсторската им направа!“ И зачете се юнака, но изстина му мерака — със крила от як метал майсторът летял! Що да прави, ум не стига? Грабна бързо друга книга. Там на цветната корица той видя чудата птица как лети покрай комина със крила без перушина. „Птица ли? — И Лесньо прихна, смя се, смя се, после стихна. — Заслужаваш двойка с бой, туй е прилеп, драги мой! Той лети като стрела с две чадърчета-крила. … Да, чадъри трябват само! А чадър си има мама, пък и баба! Е, тогаз с тях ще литна аз!“ И решил да прави проба той отвори гардероба, вляво бутна, вдясно бръкна и чадърите измъкна. С тях изскочи пак на двора, неспокойно ги разтвори, но помисли миг и рече: „Дръжките комай ще пречат! Да, ще пречат при летежа — трябва да ги режа!“ И без много да се бави, той чадърите изправи, със трион затърка мъжки и отряза двете дръжки. Само крайчета остави, туй нарочно го направи, иначе, сами кажете, де ще се държи момчето? Лесньо с грейнало лице взе чадърите в ръце и замаха с тях наслука. Но отново несполука. Спря, замислен ги погледна: „Има нещо тук нередно — май неравни са крилата и това им е бедата. Черният чадър на мама е с повърхност по-голяма! Просто нещо — ама на̀! Не, това не е злина! С черния чадър на мама махна ли един път само, в същата секунда трябва два пъти със тоз на баба! Хайде, хопа!“ — Но, уви, никак не върви!
