позорно. Защото още когато Инголф беше мичман, един щабофицер от пехотата го бе обидил жестоко и младият мичман го извика на дуел, хвърляйки ръкавица в лицето на оскърбителя… За тази постъпка Инголф бе отстранен от служба. По време на войната получи крайцер и с подвизите си се прослави в цяла Европа, но слея сключването на примирие отново бе оскърбен с отказа да му дадат обещания чин. И тогава Инголф вдигна знамето на бунта — времената бяха такива и действията му съответстваха на нравите на епохата, така че не трябваше да се считат за позорни. Вчерашният корсар винаги можеше да стане редовен адмирал или полковник, както Конде и Тюрен безнаказано нахлуваха от една държава в друга в зависимост от личните си интереси. Те обаче не бяха упреквани или уличавани в безчестие. Сега, разбира се, времената са други. Сега корсарят не може да стане адмирал, но и един адмирал не би се присъединил тъй лекомислено към морските пирати. Съзнанието за дълг към родината е вече много по-силно развито и ясно изразено, затова за такива като Инголф няма място нито на сушата, нито в морето.

Според някогашните разбирания Инголф не се е опозорил, като е станал корсар. За измяна щеше да се счита, ако беше минал на страната на разбойниците, докато е бил редовен офицер от кралската флота и е бил пратен да воюва срещу тях. Тогава за подобно нещо прошка не можеше да има. Трябваше ли сега да постъпи така? Трябваше ли да огорчи до такава степен стария си баща, който от своя страна бе направил всичко възможно, за да му бъдат върнати пагоните?… Не! Благородството също си има граници, а честта изискваше да изпълни дълга си. Сега не можеше да жертва нито своето, нито името на баща си заради хора, предприели заговор срещу отечеството и краля, който, макар и късно, беше поправил една несправедливост и награди Инголф за старите му заслуги. Да, Инголф ще изпълни дълга си, но в същото време ще направи всичко според силите си, за да спаси Харалд и синовете му; няма да ги остави в ръцете на Червеноокия, а ще ги отведе в Стокхолм като пленници, където техните привърженици ще се погрижат да им дадат възможност за бягство.

Като взе това решение, Инголф отиде да се излегне на дивана, за да си почине малко, защото цели двадесет и четири часа беше на крак. Диванът беше турски, много удобен, и заемаше едната страна на каютата. Щом легна, потъна в дълбок сън.

След около час бе разбуден от страхотна врява, викове и ругатни. Той бързо скочи на крака и чу силен глас, звучащ като през тръба, който се извисяваше над цялата шумотевица:

— Който се противи, направо му отсичай главата.

XVII

НЕОЧАКВАНОТО ЗРЕЛИЩЕ. ПРИТИСНАТ ДО СТЕНАТА. ИНГОЛФ В ПЛЕН НА АНГЛИЧАНИТЕ. ПРИСЪДА. АНГЛИЙСКИЯТ АДМИРАЛ ПОБЛЕДНЯВА, КАТО ЧУВА ИМЕТО НА ПЕГАМ

Инголф изскочи от каютата и изтръпна, като видя какво се разиграва пред очите му. Около петстотин англичани, които бяха влезли с големи лодки във фиорда и обкръжили „Ралф“, преди караулът да ги забележи и даде сигнал, нахлуха на палубата. Всеки един матрос от „Ралф“ се бореше с по петима англичани. Нападението бе извършено тъй неочаквано и ловко, че не бе пролята капка кръв. Алтенс беше смъртноблед и нервно хапеше устни.

На палубата беше светло като ден. Редом с английския офицер, който ръководеше атаката, стояха Черния херцог и синовете му.

Инголф веднага проумя или във всеки случай по своему си обясни причината за този непредвиден обрат. Реши, че хората, заради които бе готов едва ли не да се жертва, са му изменили, и всичката му кръв нахлу в главата. Скръстил ръце на гърди, той застана гордо пред вратата на каютата и загледа презрително херцога и синовете му. Ако всичко това се бе случило вчера, той мигом щеше да хване оръжието и тия тримата щяха скъпо да заплатят за живота му, ала сега в пазвата му лежеше удостоверението за капитан първи ранг, което го правеше неприкосновен. Затова той можеше спокойно да изчака как ще се развият по-нататък събитията.

— Трябва да се предадете! — обърна се към него английският офицер и даде знак на четирима моряци да се приближат до Инголф и да го арестуват.

— Почакайте! — рече старият Харалд на офицера. — Не забравяйте какво ми обеща вашият адмирал.

Офицерът даде заповед на моряците да почакат. Харалд пристъпи към Инголф и му рече:

— Капитане! Ще ви наричам така, докато не ми бъде доказано, че нямате право на този чин. В отговор на моя ултиматум английският адмирал се яви лично при мен и ми представи ред документи, доказващи, първо, че вие не сте никой друг освен известния пират с позорното име капитан Велзевул. Второ, принадлежите към разбойническа общност, известна като „Дружество на морските разбойници“, което си е поставило за цел да ограби и разруши замъка Розолфс, и трето, последно, недостойният Хинко, министър на Густав III, предварително ви се е отплатил за моята гибел и за гибелта на синовете ми, като ви е дал чин капитан първи ранг. При наличието на такива сериозни факти аз разреших на адмирала да задържи временно вашия кораб с условието косъм да не падне от главата ви, докато лично не чуя вашия отговор. Който и да сте вие, поне в едно съм сигурен — че сте истински джентълмен, и затова вашата дума ще ми бъде достатъчна. А ако адмирал Колингуд казва истината, то, надявам се, няма да ме обвините, че съм дал свобода на действие на тези, които се явиха в защита на моя дом и семейство. Ако обаче адмиралът греши, пак ви повтарям, само една ваша дума ще ми е достатъчна, за да си получите обратно свободата заедно с вашите моряци, а господа англичаните ще се оттеглят с прощални салюти в знак на извинение. Това, капитане, с условието, което поставихна адмирала. И тъй, чакам вашия отговор.

Старият Харалд произнесе тази реч със забележително благородство и Инголф не можеше да не му се възхити.

— Аз на свой ред също ще поставя един въпрос — отвърна той. — И след като получа отговор, незабавно ще ви отговоря… Впрочем не, само ще задам въпроса и веднага ще отговоря и на вашия. Истина ли е, че Харалд Бьорн, херцог Норландски, участва в заговор, чиято цел е да бъде убит Густав III, кралят на Швеция, а на негово място да се възкачи Едмунд, по-големият син на споменатия херцог? И тъй като аз не умея… не съм способен да лъжа, признавам: да, аз съм въпросният капитан Велзевул, но давам честната си дума, че никога не съм имал намерение да ограбвам и разрушавам замъка Розолфс, нито да убивам херцог Норланд и неговите синове. Отново давам честната си дума — едва вчера узнах, че съм възстановен като капитан в шведската флота, и заедно с това получих заповед да арестувам трима ви за държавна измяна. А едно от доказателствата ми е, че в момента виждам тук един от най-дейните инициатори на заговора, чиито нишки водят от Розолфс до Стокхолм.

— Достатъчно, уважаеми господине! — прекъсна го намръщен Черния херцог. — Значи вие с лека ръка щяхте да арестувате двамата младежи, които само преди часове спасиха живота ви, хвърляйки се във водовъртежа на малстрьома?!… Нима сте забравили дълга към благородството, забравили сте, че Норландското херцогство е независима страна, че този род е дал на Швеция двама крале и че аз не съм длъжен да давам отчет за действията си?! В държавна измяна може да бъде обвинен само поданик на съответната страна, а аз не съм бил и няма да бъда поданик на шведския крал!

— Чудесно! — възкликна капитанът. — Но шведският крал има право в крайна сметка да се защитава от враговете си.

— Не му оспорвам това право. Същото право имам и аз — отвърна херцогът. — Шведският крал е възложил защитата си на капитан Велзевул, аз пък възлагам своята на адмирал Колингуд. Вие сте пленник на адмирала, защото преди всичко сте пират, влязъл случайно в друга кожа…

— И то ако не е фалшива — отбеляза английският офицер.

— С една дума — продължи Черния херцог с повелителен тон, — вие ще отговаряте за постъпките си пред военен съд!

Четиримата моряци обградиха Инголф и го поведоха. Пиратът би могъл да ги отблъсне и да се хвърли във водата, но съобрази, че тази недостойна постъпка не би му била от полза, затова се остави в ръцете им, без повече да продума.

Като минаваше покрай Едмунд и Олаф, той срещна погледите им, в които прочете недвусмислено съчувствие. И ги заговори:

— Много ми тежи, млади господа, че загубих уважението ви, но уверявам ви, всичко казано от мен за

Вы читаете Принцът пират
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ОБРАНЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату