Трябваше веднага да се обяви този факт.
— Повикайте веднага господин Лемер — каза Бартес на един от чистачите. — Дали не му е потрябвала лично на него тази сума, преди да дойдете вие?
Бартес още не можеше да приеме възможността за подобен случай. Банкерът Жюл Прево беше твърде взискателен и строго се придържаше към правилата и привичките, които никога и за нищо не пренебрегваше. Никога не би взел пари от касата за свои лични нужди, още повече че си имаше собствена каса, която нямаше нищо общо с главната. От нея се ползваше, когато беше необходимо, за да задоволи някои потребности на семейството си, но понякога извършваше с парите от нея дребни операции.
Щом изслуша доклада на Бартес, шефът му се засмя добродушно и каза:
— Не се тревожете, драги мой! Може би е грешка в сметките на някоя от канторите. Лесно ще я открием чрез ревизия.
Ако главният касиер чувстваше и най-малкото петно върху съвестта си, той би се възползвал от безграничното доверие, изразено в отговора на неговия шеф, и всичко можеше да мине много леко. Сватбата му беше определена за след два месеца, когато щеше да получи и уговорената зестра. От нея щеше да внесе изгубения милион, като оправдае липсата му с грешка в сметките на парижката банкова кантора. Но Бартес нямаше какво да крие, за да се задоволи с такава развръзка на този загадъчен за него случай. Затова заяви, че документите са в ред и сумата непременно е открадната. От кого, трябваше да реши следствието.
— Следствие в моята банка! — извика старият банкер при научаването на новината. — Съдебен процес, шум в пресата! По-скоро съм съгласен да изгубя този милион, отколкото да си навлека та-кова безпокойство! Успокойте се, драги Едмон, и нека оставим всичко така, както си е, още повече че аз съм сигурен в грешката със сметките, която впоследствие ще открием! Но как е било възможно да се отвори касата, когато дори аз не мога да го направя без помощта на указателя?
— Милостиви господине — настоя Бартес, — получих възможността да вляза във вашето семейство и не мога да допусна дори сянка от съмнение в моята честност!
— Но-кой се съмнява във вашата честност, скъпи мой!
— Вие самият не бяхте тук и аз не мога да се съглася с вашето решение. Дефицитът в касата е несъмнен и затова ми позволете чрез органите на властта да открия крадеца, за да избегна всякакви подозрения по мой адрес!
— Това ли е последната ви дума?
— Да, защото аз съм наследник и на честта на моя баща!
В този ден никой от служителите не напусна банката, преди да бъде извършен обискът на полицията в дома на всеки един от тях, но всички опити да се открият някакви следи от кражбата останаха безрезултатни.
Обезкуражен от неуспеха на своите търсения, но убеден, че крадецът непременно беше свързан с банката, защото външен човек не би могъл да отвори касата, началникът на тайната полиция накрая предложи на Едмон Бартес.
— Господине, сигурно не бихте имали нищо против един обиск на квартирата ви, защото след него това дело окончателно ще може да бъде предадено на божията воля.
— Точно това исках да ви предложа и аз! — отговори благородният младеж.
— Той е луд — извика Прево Лемер, който присъстваше на разговора, — но аз съм против! Не искам всички да говорят, че са обискирали бъдещия зет на Жюл Лемер!
— Милостиви господине — възрази полицейският началник, — аз съм длъжен да използвам всички законни средства, за да открия престъпника!
— На вашите услуги съм — повторно заяви Бартес и се отправиха с полицая към жилището на главния касиер Един час след това последният беше отведен в затвора в Мазас.
Невъзможно е да се опише изумлението и недоверието към станалото, както и яростта на стария банкер. Той крещеше, тропаше с крака и беснееше, повтаряйки, че откраднатите пари не са на банката, а собственост на Бартес, който ги бил спестил. Заплашваше, че ще използва влиянието си, за да уволни началника на тайната полиция, но той остана невъзмутим и когато старият финансов ас се поуспокои, му показа писмени показания от Бартес, в които се казваше, че изчезналите пари са от наличните капитали на банката и са били определени за изплащане на различни лица на 15 май.
Жюл Прево Лемер беше окончателно сразен!
— Как тогава този нещастник си обяснява наличието на парите в своето жилище? — извика отчаяно той.
— Не може да обясни. Настоява, че е напълно невинен, и самият той е изненадан от намирането на част от откраднатата сума в квартирата си.
— Това е безумие! Ако той беше виновен, можеше двадесет пъти да избегне бедата още тази сутрин. Аз му казах, че ще обясня изчезването на парите като грешка на някоя от моите кантори, защото не искам за нищо на света да виждам полиция у дома си, така че, ако той се чувстваше виновен, можеше спокойно да се съгласи с мене и всичко щеше да се потули.
— Да, наистина, но вие не бяхте сам, при вас имаше и други хора и тъкмо тях той искаше да убеди в своята невинност… А по тази причина трябваше да приеме и обиска в квартирата си. С една дума, наложило се е да постави всичко на карта!
— Не, не мога да повярвам в това! — изпъшка съкрушено банкерът и закри лицето си с ръце.
— Повярвайте на моя опит — каза полицаят — Този човек е извънредно хитър и в това е цялата работа! Според мен вината му е несъмнена. Съдете сам: изчезва един милион от касата, а ключът, без който и най- добрият касоразбивач в Париж не би могъл да я отвори, се намира у касиера. При обиска на квартирата му се намира половината от изгубената сума. Как след всичко това можете да се съмнявате в неговата виновност? Ето номерата на сериите, намерени под паркета — същите, конто са отбелязани и в касовата му книга.
— Все по-малко и по-малко разбирам каква всъщност става! — завърши разговора Жюл Прево Лемер.
— Надявам се, че скоро ще разберете всичко — отговори полицейският началник — и ще се убедите, че действителността е друга. Ще видите дали съдът ще оправдае Едмон Бартес!
— Разумът наистина говори против него — каза старият банкер, — но моите чувства ми казват друго!
— В такива случаи трябва да се слушат само доводите на разума. Повтарям ви, че в съда няма да оправдаят този човек!
Най-накрая Жюл Прево сам се убеди във виновността на бившия си главен касиер дотолкова, че започна упорито да отстоява новата си позиция пред опита на жена си и дъщеря си да защитят честта на своя избраник. С такъв завършен характер като този на стария банкер винаги настъпва подобна метаморфоза. Бяха нужни само малко повече усилия от обикновено, за да се убедят в нещо хора, защищавали горещо обратното положение, н те започват със същата упоритост да поддържат новите си възгледи.
В хода на цялото следствие у Прево Лемер се говореше само за Едмон Бартес, когото бащата обвиняваше, а майката и дъщерята защищаваха с всичките доводи на своя ум и сърце. Албер се чувстваше много неловко и заемаше примирителна позиция, по и тя не отбелязваше никакви успехи, защото в решаващия момент той се солидаризираше с баща си. Неудобството му се усилваше и от обстоятелството, че той не разбра истината за другия половин милион, скрит в квартирата на Бартес, за който Сеген беше премълчал пред него. Макар деловодителят на баща му да се кълнеше, че това не е негово дело, Албер не му вярваше и мълчеше, сломен от своята виновност и от долното предателство на своя помощник.
Сеген получи мястото на Бартес в банката и симпатиите на стария банкер, който изтъкваше пред жена си и дъщеря си образцовата му честност и порядъчност, но те все още поддържаха неговия предшественик. От своя страна Сеген, който обядваше пет пъти седмично в дома на своя шеф, умело се преструваше, че споделя тяхното мнение за несправедливостта на нещастието, сполетяло Едмон Бартес.
— Твърде благородно е от ваша страна, че не забравяте другарите си в беда — казваше всеки път госпожа Лемер, когато почувстваше някаква благоразположение към изтънчения мошеник, който постепенно и неусетно спечели доверието на двете дами.
