— Да ти кажа ли — говореше му Албер, когато оставаше насаме с него, — ти си такъв мръсник, какъвто никъде го няма!
— Ако изключим тебе — добавяше цинично Сеген.
— Не, аз не съм чак такъв хитрец! Ще ми бъде страшно неприятно да имам за зет мошеник като теб, когото винаги мога да изпратя на каторга!
— Като ме придружиш, нали!
— Е, драги, аз ограбих само баща си!
— Да, а пък аз го направих заради твоето бъдеще. Две обувки образуват един чифт!
— Когато започнем работа в банката, ще следя всичките ти машинации!
— А аз — твоите фалшиви документи!
Такива любезности си разменяха двамата съзаклятници, изпълнени с дълбоко презрение един към друг.
Само двама човека още поддържаха своето доверие в невинността та Бартес — капитан Пол Прево Лемер, големият син на стария банкер, бивш другар на Бартес в колонията и маркиз Ди Лара Коело, предишният клиент на банката.
Техните открито проявени симпатии към подсъдимия произведоха в съда дълбоко впечатление на всички и подтикнаха председателя да попита маркиза:
— Как ще съгласувате вашето мнение с очевидния факт, който му противоречи?
— Много просто, уважаеми господине — отговори старият аристократ. — Бартес е бил сгоден за дъщерята на моя приятел и би било необяснимо от негова страна да извърши такова престъпление, което би разрушило брачните му планове и бъдещото управление на банката!
— Но фактът потвърждава това. Половината от откраднатата сума е намерена у подсъдимия!
— Да, господин председател! Да допуснем, че той е ограбил касата. В такъв случай какво го е подтикнало да се откаже от съблазнителното предложение на банкера, а, напротив да рискува, като поиска разследване и обиск в дома си? И защо му е бил този милион, като само след два месеца е щял да получи не един, а няколко милиона зестра от своята годеница?
Председателят не намери с какво да възрази на тези аргументи и за да замаскира своето безсилие, заяви:
— Всичко това е предмет на бъдещи обсъждания. По вие не ми отговорихте на въпроса!
— Аз ще ви отговоря съвсем лаконично. Бартес поради очертаващото му се завидно положение вероятно с предизвикал завистта и злобата у някои свои колеги и срещу него е бил организиран заговор, който е бил умело изпълнен!
— Господине, съзнавате ли цялата сериозност на това обвинение, което току-що изрекохте? — запита строго председателят.
— Съзнавам я и съм готов да добавя още не що. Потърсете тези, които са имали интерес да погубят Бартес. Така ще откриете истинските виновници.
Възбудата стана всеобща и пълна, когато към думите на маркиза се присъедини и големият син на Жюл Лемер Оправдаването на подсъдимия блесна за момент в залата, по ефектът от намерените, в жилището му петстотин хиляди франка надделя в резултат на обвинителната реч, произнесена от прокурора.
Един от верните приятели на Едмон — Гастон дьо ла Жонкер, извика:
— Бъди спокоен, Бартес, остава ти уважението и предаността на твоите приятели!
Глава XI
Мъжественият приятел на Едмон Бартес, кой го публично порица присъдата, рискуваше да бъде наказан за своята смелост, но високото обществено положение на баща му го запази от по-сериозни последствия. Задоволиха се само да го изведат от залата.
Две седмици след завършването на процеса в кметството на VIII департамент тържествено бе подписан брачният договор между Жюл Сеген, главен деловодител в банката на Прево Лемер, и госпожица Анжел- Клоди-Стефани Прево Лемер, дъщеря иа споменатия банкер и неговата съпруга, Октавия-Сюзан Осман. След няколко дни бе отпразнувана и самата сватба. Слуховете за бляскавия бал, даден от банкера по този случай, се разнесоха из целия Париж и стигнаха дори в затвора, където лежеше Едмон Бартес заедно с някакъв мръсен убиец, насякъл жена си на парчета. Да се описва дълбокото, яростно, безсилно отчаяние на този невинно осъден от хорската несправедливост и късогледство човек, беше безполезно! Мъката на нещастния Бартес беше толкова голяма, че граничеше с лудост.
Стефани много пъти беше слушала от баща си за паричните операции на техния бивш главен касиер, затова сега повярва във виновността му Майка й, уморена от настойчивостта на съпруга си, на-края престана да му противоречи. Осъден или оправдан, Бартес вече не можеше да разчита на ръката на Стефани, за която бившият касиер на баща й не представляваше никакъв интерес.
В семействата с огромни богатства, натрупани през търговия, браковете по сметка са твърде обикновено явление, също както и при властимащите. Жюл Сетен беше единственият човек, който познаваше отлично работите на банкерската къща на Прево Лемер, затова точно той трябваше да се ожени за дъщерята на банкера. Цялата търговия трябваше да се предаде в ръцете на млад човек със свежи сили, за да може банката да прогресира и в бъдеще.
По тази причина Стефани се съгласи без никакъв натиск да се омъжи за Сеген, който играеше отлично ролята си, откакто проучи обстойно характерите на майката и на дъщерята.
Пол Прево Лемер изкусно отклони поканата за сватбата на сестра си, където трябваше да се прикрива зад маската на благоразположеност, което не можеше да стори Той се възползва от предложението на един корабен капитан и отпътува за Алжир, откъдето нямаше как да се върне навреме в Париж.
Няколко дни преди Едмон Бартес да бъде изпратен в Нова Каледония, го преместиха в Рошфор. Един от пазачите, изпитващ добри чувства към него, му даде някакъв хляб и му намекна, че вътре има нещо, което може да го заинтересува.
Когато остана сам, Едмон разчупи хляба и намери в него писмо. Той силно се развълнува. Кой ли още не беше го забравил? Във всеки случай това писмо не беше от баща му. Старият генерал идваше тук всеки ден, щом разбра, че синът му е преместен в Рошфор.
Бартес разгърна тайното послание и погледна подписа. Вместо него намери следното: „Бивш чиновник от френската банка, XYZ 306.“
Писмото, съдържащо шест страници, имаше следния текст:
„Милостиви господине,
На 15 май отивах на работа във френската банка, когато няколко минути преди осем часа сутринта видях да идва при нас Албер Прево Лемер. Беше неспокоен и развълнуван от нещо. Той ме попита не е ли изпратена още разносната книга с кореспонденцията и когато получи отрицателен отговор, въздъхна с нескрито облекчение. После се поинтересува кой завежда книжата на фридландския квартал. Това бях аз и му го казах, защото не представляваше никаква тайна. «Много навреме, каза младият човек, тъй като аз донесох петстотин хиляди франка, искани от „Прево Лемер и Ко“, подписани от самия банкер. По свои собствени съображения баща ми не иска този документ да бъде предявен в неговата банка, затова ме упълномощи да внеса сумата аз. Надявам се, че няма да откажете да я получите!»
Аз не отказах и взех парите. Забелязах само, че подобни вноски нарушават банковия ред, но поради големия размер на сумата такива изключения се допускат. Погледнах билетите и се учудих, когато видях, че носят серия Т 306-371-В-12-3-89 В — същата, като на приготвените в банката за плащания на 15 май.
Не знам какво ме накара, но тогава аз си запасах цифрите на първия билет и серията му и сега ви ги изпращам. В случай на нужда те ще ви помогнат да стигнете до цифрите на другите 499 билета, които аз получих тогава. После Албер Лемер ми поиска писалка и докато пищеше, аз погледнах през рамото му. Останах много изненадан от това, което видях. Към подписа на баща си върху документа той прибави думата «син». Беше толкова улисан в това, което правеше, че въобще не забеляза моето нескромно любопитство и когато свърши, излезе бързо, без да се сбогува или да ми благодари за услугата.
Още тогава разбрах по държането на младежа, че е извършил нещо нередно. Беше фалшифицирал подписа на баща си и изплашен от последиците, които можеше да му навлече това, беше побързал да внесе
