въпросната сума.
Тези факти биха минали незабелязано от мен, ако не бях прочел няколко дена след това в «Съдебен вестник» във връзка с процеса срещу вас, че кражбата на съдбоносния милион е станала същата нощ срещу 15 май, когато синът на Прево Лемер плати петстотинте хиляди франка по фалшивото искане на бащата.
Но това, което най-много ме заинтересува, беше-този половин милион, намерен във вашата квартира, който имаше същата серия Т 306–371, както сумата, внесена във френската банка на 15 май сутринта. По този начин тя допълваше милиона, заграбен от касата на «Прево Лемер и Ко».
Как се беше случило, че този милион през нощта срещу 15 май се беше разделил на две?
Дълбоко съжалявам, уважаеми господине, че тези сведения не бяха достигнали до мен по-рано, по време на процеса срещу вас. Ако ви бяха съобщени навреме, те биха повлияли благотворно върху решението на съда. За нещастие тогава нямах време да чета вестници и не следях в детайли вашето дело.
Ще ви съобщя още един факт, който може да ви послужи. Когато внасях сумата, която получих чут сина на Прево Лемер, аз известих банковия касиер за странното поведение на младия човек и за това, че беше дописал «син» към подписа на баща си. Касиерът, също като мен, си записа номерата и серията и прибави няколко стенографски бележки за възбудения вид на вносителя.
Ето какво, драги господине, ме подтикна да ви изпратя това писмо с надеждата, че то няма да е безполезно за вас. Моля да ме извините, че не се подписвам с истинското си име, защото не желая да бъда преследван от някого, ако това писмо попадне в нечии чужди ръце. Но ако някога вашето дело бъде преразгледано, с най-голяма готовност ще се явя пред вашите съдии, за да им представя тези факти. Ако ли пък имате желание да ме видите, поместете в «Petit Journal» следната обява — «Желая да се срещна с X Y Z 306», и добавете адреса си или този на ваш доверен човек, с когото да се срещна вместо с вас.
Ако до преразглеждането на делото с мен се случи нещо, то моят син, който е чистач при елин нотариус, ще остави на отговорно пазене при своя началник моите писмени показания, придружени с подписите да четирима свидетели, препис от които ще изпратят на нас От този документ ще узнаете и името на касиера, записал сериите и номерата на сумата, донесена в банката от Албер Прево Лемер.
Сърдечно се надявам да получите топа писмо, което изпращам чрез сипа на мой приятел, служещ във флота. Като се страхувам от съда на Всевишния, желая да бъде поправена грешката на правосъдието, което има претенцията да се смята непогрешимо. Бог да ви закриля и ви помогне да разкриете истината, която доказва вашата невинност!“
Следваше подписът „Х Y Z 306“
Радостта на невинно осъдения нещастник беше безкрайна. „Ето — викаше той — едно несъмнено доказателство за моята невинност! Винаги съм подозирал, че тази жалка личност, Албер, е замесена в моето дело, и ето че съм имал основание! Най-после мога да възстановя честта си и да вляза отново в живота с гордо вдигната глава. Колко ще се зарадва бедният ми унизен баща!“
Но по-късно, колкото повече размишляваше, толкова повече намаляваха радостта и ентусиазмът на Бартес Той се питаше как би могъл да поиска преразглеждане на делото и не намираше хора, на чиято подкрепа би могъл да разчита. Преди всичко трябваше да се обърне към генералния прокурор в Париж, като му изпрати молба с всички доказателства за своята невинност. Ако той ги уважи, ще повика отново в съда него и лицата или лицето, върху което пада подозрението, и ако всичко се докаже, Едмон ще бъде оправдан. Но беше възможно прокурорът, получил неговата молба, да я предаде най-напред на официалния адвокат в парижкия съд за преглед, който се казваше Сеген и беше близък роднина на Жюл Сеген. В този случай няма да дадат ход на неговото дело, защото новият главен касиер вече беше станал близък роднина на банкера Прево Лемер. Дори и да се предположи, че прокурорът няма да се повлияе от адвоката Сеген, той все пак щеше да предупреди Прево Лемер за грозящата сина му опасност и той чисто и просто щеше да заяви, че синът му не е откраднал парите от касата на Бартес, а самият Жюл Прево Лемер му ги е дал, за да изплати някакъв крупен дълг, направен поради лекомислие, и ако Албер е отишъл лично в държавната банка, то е било, за да спре изпращането на банковото искане, което би дало повод за неприятни тълкувания по негов адрес.
Като обсъди всичко това, Бартес се увери, че шансът да убеди съда да преразгледа делото е много малък, защото Прево Лемер щеше да употреби всички средства, за да спаси честта на семейството и сина си. На нещастния затворник оставаше една слаба надежда — съчувствието на маркиз Ди Лара Коело, които беше заявил, че няма да пожали богатството си, за да се разкрие истинският виновник в това дело.
Глава XII
Бартес считаше бившия си шеф за безусловно честен човек В това никак не се съмняваше, много пъти го беше чувал да казва, че девизът му е „Честност и порядъчност!“ и никога не би извършил безчестие дори ако това беше нужно за спасяване на семейството или състоянието. Но в дадения случай, когато несправедливостта веднъж вече беше извършена, у него можеха да възникнат за собствено успокоение различни сделки със съвестта и девизът постепенно губеше своето значение. Би ли се решил в този момент Прево Лемер да захвърли името си в огъня на един публичен съд, при който законът би наказал неговия син за недостойната му постъпка? Наистина това беше малко вероятно! А щом е така, каква полза би имало от показанията на чиновника от френската банка.
Друг би бил въпросът, ако Бартес беше на свобода, а не в затвора. Тогава би намерил средства да увлече Албер в ловко устроена засада и на него нямаше да му остане нищо друго, освен да признае вината си. Той беше толкова страхлив, колкото беше смел големият му брат Пол, затова без особено усилие можеше да бъде заставен да признае пред свидетели как е отворил касата на баща си и е откраднал един милион, половината от който е скрил в жилището на тогавашния главен касиер. Но какво можеше да се направи без свободата и доброто име!?
Разбира се, съдията, на чиято съвест лежеше една съдебна грешка, в желанието си да я поправи би могъл да арестува Албер и да го принуди да си признае. Но може ли осъден престъпник като Бартес да накара от затвора правосъдието да възбуди съдебно преследване срещу сина на такъв крупен финансист като Прево Лемер! Да се допусне това, би било безумие!
Предвид всичките тези съображения Едмон Бартес реши да мълчи и се върна към първия си план — да избяга от затвора. Ако се сдобиеше по такъв начин със свобода, той щеше да почувства по-голяма увереност в силите си, отколкото сега и щеше да заработи с по-голямо усилие за възстановяването на своята чест, като предаде в ръцете на правосъдието истинския престъпник. Тогава вече ще му послужи писмото на чиновника, но дотогава трябваше да търпи и твърдо да понася страданията.
Малко преди да го изпратят в Нова Каледония, бившият касиер се сдоби в затвора с нов приятел, някой си Кроник, фалшификатор на пари, който беше заплатил за своите подвизи с петнадесет години заточение и сега отново го чакаше същото. Той беше рецидивист, много опитен в занаята и умееше различни дребни, но ценни неща. Затова, когато се сближи с него, Бартес го помоли да нарисува на лявата му ръка цифрите и серията на банкнотите, открадната от Албер, а също и известния подпис на банковия чиновник — X Y Z 306, с помощта на който по-късно можеше да намери своя неизвестен приятел. После унищожи самото писмо, защото щеше да бъде обискиран, както всички затворници, които напускат Франция. Накрая преживя срама да облече затворническите си дрехи.
Дойде и денят, когато трябваше да се качи на палубата на „Флора“ — транспортен кораб, който щеше да го откара в Нова Каледония Бартес беше изпаднал в безнадеждно отчаяние. Всичко, което преживя за една година — от арестуването до заточаването, — изпъкна пред очите му като нещо живо, което го терзаеше и измъчваше. Струваше му се, че е пропаднал безвъзвратно, че е лишен завинаги от способността да измени и подобри своето положение. С изтерзано сърца той се откъсна от прегръдките на своя нещастен баща и маркиз Ди Лара Коело, на които бяха позволили да бъдат до него в тези трудни последни часове. Когато се прощаваше с едничките си близки хора на този свят, Едмон им разкри своите предположения и надеждата да възстанови някога своето добро име.
Същата вечер домът на Прево Лемер отново беше празнично осветен, както преди една година. Старият банкер празнуваше за втори път годишнината от своята сватба и отново беше събрал семейството си, както
