— Господин маркиз, посочете ми, моля, сред почтените гости онези, които са престъпили законите на Вашата страна!
— Ето ги. Това са те — извика агентът и посочи тримата спътници на младия Куан. — Тези китайци са Лие, Сиен и Чан — избягали затворници от Нумея и аз Ви моля, господин прокурор, веднага да бъдат арестувани и изпратени на френската фрегата „Бдителни“, за да бъдат предадени на френските власти!
— Господа, имате ли да кажете нещо в своя защита?
— Не познаваме този човек и не разбираме неговите обвинения — кратко отговориха те.
Сред гостите се чу ропот, защото мнозина отдавна ги познаваха като постоянни верни спътници на важния гост, който сядаше на обеновото кресло.
Прокурорът обаче не обърна внимание на протестите и като се обърна към вратата, с рязък глас даде заповед:
— Стража, откарайте тези трима души в предварителния арест! Маркиз, имате ли други изисквания към нас?
— Не, господин прокурор. Ето и четвъртия — извика Гроляр, забелязал между гостите и Бартес.
— Не очаквах, че ще го видя в този нов костюм, въпреки че е способен на всякакви превъплъщения и роли. Аз Ви моля да арестувате и този човек, защото той не е кой да е, а заточеникът Едмон Бартес, избягал от същата френска колония.
— Нещо да кажете? — обърна се към Бартес прокурорът.
— Този човек лъже! — отвърна с презрение американският офицер. — Казвам се Фредерик Робинсън и съм командир на военния кораб „Хъдзън“, принадлежащ на Съединените Щати. Ще Ви представя нужните документи, които се пазят в капитанската каюта на кораба.
— Все пак аз съм длъжен да Ви арестувам до разглеждането на Вашето дело — заяви прокурорът.
— Протестирам и ще се обърна към нашия консул! — заяви енергично младият офицер.
— Отбележете протеста на господина! — обърна се към пристава прокурорът и продължи:
— Утре сутринта Вашият консул ще разгледа делото Ви.
— Щом твърди, че е американец — намеси се Гроляр, — накарайте го да говори на английски! Ще видим дали ще се реши на това пред уважаемите гости, които свободно говорят този език.
Този аргумент не беше предвиден от Бартес, но той предизвика интереса и любопитството на присъстващите, сред които се чуха одобрителни смехове. Едва ли Едмон Бартес би намерил съчувствие и защита от гостите, в ролята си на американски моряк. Прокурорът обаче не прие предложението на френския детектив, намирайки го за неделикатно и само попита Гроляр:
— Има ли други, господин маркиз?
— Не виждам в салона други лица, които познавам — отвърна той.
— Стража! Закарайте тези четирима души във форт Хауптман! Утре Върховният съд ще разгледа делото им, без да имат право на защитник.
Лао Цзин би могъл да постави в неудобно положение „маркиз дьо Сен Фюрси“, ако пошепнеше на Бартес, че детективът няма официални документи (главатарят на крадците беше успял незабелязано да ги измъкне от тайния му джоб). Бартес трябваше само да попита прокурора въз основа на какво го арестува и да поиска заповед за това. Тогава детективът би бил изобличен и посрамен, защото не би могъл да докаже своите правомощия. Но Лао Цзин се отказа от тази мисъл, защото не биваше да се рискува напразно. Гроляр, разбирайки, че документите са изчезнали, щеше да се усъмни и да поиска да се обискират всички гости, даже и домакина. Банкерът реши благоразумно да отложи всичко за сутринта. Когато съдът започне да разглежда делото на арестуваните, ще поиска от „маркиз дьо Сен Фюрси“ да представи своите официални пълномощия и публично ще го скандализира. Агентът ще бъде заподозрян в нечестна игра, че използва фалшиви документи и ще го принудят позорно да напусне Батавия. Трябва само да се увери дали въпросните документи са в откраднатия портфейл, а после насаме и без свидетели да изгори всичко.
Като взе това решение, Лао Цзин само тихо прошепна на арестувания, когато той мина край него:
— Не се безпокойте! Всичко ще се уреди.
Глава XII
Всички очевидци на случилото се в дома на банкера си задаваха въпроса какво ще се случи на следващия ден след арестуването на тримата китайци и американския офицер Фред Робинсън. Но рано беше да се мисли за следващия ден. На нощта предстоеше да поднесе още по-голяма изненада, отколкото арестуването на тези четирима души.
Когато Уолтър Дигби — командирът на другия американски кораб разбра за неприятния инцидент, страшно се разгневи и веднага предприе решителни мерки. Зае мястото на арестувания командир на „Хъдзън“, издаде заповед двата американски броненосеца да се подготвят за атака и отиде при американския консул. Нареди да го събудят и го застави да се срещнат с главния прокурор на Батавия. Без да му даде възможност да се опомни, даже и да се облече прилично, без всякакви церемонии и общоприети правила на етикета, с глас, пълен с негодувание, той му заяви:
— Господине, Вие сте арестували моя другар Фред Робинсън, командир на американския броненосец „Хъдзън“. Давам Ви четвърт час, за да го освободите от затвора. Ако след изтичането на срока получа отказ, ще се върна на кораба си и ще Ви дам още един час за размисъл. Ако и след този срок моят другар не бъде освободен, Батавия ще бъде опожарена и от нея няма да остане камък върху камък!
— Но, капитане, аз съм длъжен да се подчинявам на закона — уплашено каза генерал- губернаторът.
— Необходимостта променя законите — възрази смелият командир.
— Помислете къде се намирате — отвърна с достойнство холандският държавник. — Аз имам всички възможности и права да Ви заставя да уважавате официалната власт в мое лице!
— Аз също не съм лишен от такава. Дойдох на брега с напълно въоръжен екипаж. Достатъчно е само да дам знак и за една минута Вашата палата ще бъде завладяна от моите моряци. Уолтър Дигби отиде до прозореца и го отвори.
— Постъпете както Ви е угодно — реши генерал-губернаторът, — но аз няма да се подчиня на Вашето насилие!
— Тогава, сбогом. Четвърт час измина.
При тези думи капитанът тръгна, придружен от американския консул, като вежливо се поклони на представителя на холандската власт, който все още не можеше да се опомни от голямата изненада.
Като държавник, губернаторът трябваше да отговори на американския капитан така, че да запази своето достойнство и престижа на ранга си, въпреки раздразнението от предизвикателната грубост на Уолтър Дигби. Заради сигурността на града, обаче, той щеше да отстъпи и да освободи арестувания командир на „Хъдзън“. След излизането на Дигби той заповяда на главния прокурор веднага да освободи от затвора Фред Робинсън, като го смъмри за проявеното излишно усърдие.
— Ваше превъзходителство — опита се да му възрази прокурорът, — позволете да Ви обясня!…
— Не е време за обяснения — прекъсна го генерал-губернаторът. — Нима искате да запалят Батавия? За това са достатъчни само някакви десетина минути. Разпоредете се веднага да се изпълни заповедта ми!
Уолтър Дигби се завърна на своя кораб и издаде заповед за предупредителен изстрел. Ако не изпълнеха условието, което постави, щеше да започне обстрел на града.
Когато чу изстрела, бедният прокурор така се уплаши, че воден от страх заповедта му за освобождаване да не се разбере погрешно, отиде лично във форт Хауптман.
— Свободен сте — каза той запъхтян на Фред Робинсън.
— А моите трима приятели?
— Заповедта се отнася само до Вас, господине.
— В такъв случай оставам и аз — твърдо заяви Бартес.
— Нещастнико! — ядосано извика прокурорът. — С Вашата упоритост Вие обричате града на гибел!
— Какво ме интересува Вашия град! Аз или ще изляза от тук заедно с моите другари, или ще остана с тях!
— Колко са упорити тези американци! Господ знае какво е това! За Бога, заминавайте и четиримата! По-бързо, защото само един снаряд е достатъчен да запали целия град!
