очакваните китайци ще пристигнат в Батавия с броненосеца „Йен“, придружен от новия кораб, наречен „Фо“. Затова никой не обърна внимание на пристигналите под американско знаме два броненосеца — „Калифорния“ и „Хъдзън“… Командир на първия беше Уолтър Дигби, а на втория — капитан Фред Робинсън, и двамата офицери от военния флот на Съединените Щати.
Целият ден премина в усилено наблюдение на пристигащите кораби, но резултат нямаше. Ето защо вечерта Ли Ван се върна на „Бдителни“ и извика при себе си маркиз дьо Сен Фюрси, който играеше вист в каютата на капитана.
— Поздравявам Ви, господине! — каза той на своя съюзник. — Те са в ръцете ни!
— Какво говорите? — извика Гроляр, не вярвайки на ушите си.
— Самата истина. Слушайте! Исках да се разходя по брега. Изведнъж видях четиримата си някогашни другари да слизат на брега от една лодка на американските броненосци. Отправиха се към „Тихия кът“ — сигурно ще присъстват на приема на Лао Цзин. Всички бяха облечени в европейски дрехи. Единият от тях е млад човек, когото не познавам, но другите… Изключено е да греша. Те са съветниците на стария Фо.
— Истина ли е това? — извика радостно Гроляр. — Да не си се припознал?
— Не! Уверявам Ви! Когато се качиха в колата, за да отидат при Лао Цзин, бях толкова близко до тях, че трябваше да ги поздравя, но поразен от изненада, не можах да отворя уста. Те се изсмяха и продължиха.
— Добре. Ще видим кой ще се смее последен. Много е важно, че гостите на банкера не са на американския броненосец, където нямаме право да ги арестуваме. Щом са на брега, те са подчинени на местните закони и можем веднага да ги задържим. Чудесно! Отивам веднага при главния прокурор да му кажа, че търсените престъпници са вече тук.
— Ще дойда с Вас — каза Ли Ван и двамата съюзници, като помолиха капитана да им даде лодка, отплуваха към брега.
Глава XI
Гроляр и Ли Ван стигнаха до брега и веднага се отправиха към дома на главния прокурор, който живееше наблизо. През целия път те бяха заети с разговори за предстоящата среща с противниците си, затова не забелязаха дребния малаец, който ги следваше като сянка.
След като ги изслуша внимателно, главният прокурор обеща своята подкрепа за арестуването на избягалите затворници по време на приема в дома на Лао Цзин. Това съвпадаше с тайното му желание да покаже силата на съдебната власт пред множеството отбрани гости от висшето общество на Батавия. Той робуваше на самолюбието и тщеславието си.
— Благодаря ви за сведенията. Сега можете да отидете у Лао Цзин. Аз ще дойда след два часа, защото ми предстои да уредя някои формалности, за които е нужно време — каза прокурорът.
Двамата съюзници излязоха доволни от благоприятния развой на нещата. Не се притесняваха за двучасовото забавяне, защото в това време можеха да изготвят план за бъдещата работа с банкера Лао Цзин. След арестуването на техните противници и предаването им в ръцете на френското правосъдие, разговорът с влиятелния банкер щеше да бъде съвсем друг. Условията този път ще поставят те и няма да са зависими от чужди капризи. Обсъждайки неочаквания обрат на нещата, неусетно стигнаха до терасата на „Западния хотел“, без да подозират, че тайнственият малаец следи всяка тяхна дума и стъпка в тъмната южна нощ.
В „Тихия кът“ балът беше в своя разгар. Огромният салон беше украсен великолепно. Свиреше огромен. Край стените имаше множество малки масички, отрупани с различни блюда, топли и студени ястия, според вкуса на гостите. Лакеи, обслужващи всяка маса, задоволяваха и най-дребните желания, вежливо усмихнати, пъргави, неуморими. Имаше и такива, които сервираха само питиета. Шампанското се лееше като река. Предлагаха се разхладителни напитки с екзотичен вкус.
Отзвучаха последните акорди на шеметния валс и танцуващите се оттеглиха да отдъхнат. Лакеите започнаха да сноват между тях с пълните подноси. Изведнъж настъпи странна, тържествена тишина. Голямото обеново кресло със сребърните инкрустации, в което от две години никой не беше сядал, се оказа заето. За всеобща изненада в него се беше разположил един млад тридесетгодишен китаец с приятна външност и благородни маниери. На показалеца на лявата му ръка блестеше голям златен пръстен.
Кой беше този гост? По всичко личеше, че е важна личност. До него почтително стояха трима възрастни китайци, а слугите го удостояваха с дълбоко уважение.
Сред присъстващите се долови объркване. Самият домакин, узнал за появата на странните непознати, бързаше да им засвидетелства своята дълбока почит. Той се приближи до новия властелин, коленичи, после стана, благоговейно хвана протегнатата лява ръка и целуна златния пръстен.
— Приветствам моя Куан, Великия върховен Предводител! Поднасям Ви верността, предаността и живота си! — развълнувано каза банкерът.
— Поздрав на благородния и великодушен Лао Цзин, наш приятел и доверено лице на покойния ни достоен и уважаван баща! — с ласкава усмивка отговори младият човек.
Гостите в залата зашумяха, коментирайки изключителното събитие. Изведнъж прозвуча силен глас:
— В името на закона всички да останат по местата си!
Гръм да беше паднал, нямаше да порази така присъстващите на този разточително бляскав прием. Подобни изненади бяха изключени. Тук бяха поканени само представители на висшето общество.
Командата прозвуча още няколко пъти бавно и отчетливо, за да бъде чута и разбрана правилно.
Лао Цзин побледня, озърна се тревожно и си помисли: „Този негодник — главатарят на крадците не е изпълнил заповедта ми! Всичко ще пропадне!“
Новият Куан не се смути. Възползва се от всеобщото объркване, което беше предизвикано от думите на главния прокурор, стана бързо от креслото и се скри зад облегалката му. Съблече китайското си облекло, мушна го под седалката, свали пръстена от ръката си и го скри в специален малък джоб. След минута се появи в бляскав мундир на капитан от американския военен флот, с препасана сабя и сребърен револвер на колана. Сложи на главата си униформената фуражка, обшита със злато, която държеше в джоба на мундира. Преобразяването на Куан в американски морски офицер трая броени минути. В новия костюм си Бартес (защото това беше той) стана неузнаваем. Когато се съвзеха след първоначалното объркване, гостите на Лао Цзин обърнаха любопитни погледи към тайнственото кресло и не можаха да си обяснят къде изчезна младият китаец, който преди малко седеше пред тях.
Откъм входа на къщата се дочу отново глъчка. Може би бяха дошли нови гости и не можеха да си пробият път през тълпата любопитни, струпали се около „Тихия кът“. Когато полицаите възстановиха реда и разгониха тълпата, в салона влязоха „маркиз дьо Сен Фюрси“ и Ли Ван с тържествуващи физиономии, без изобщо да си дават труд да прикриват радостта си.
С нахлуването на неочакваните посетители, Лао Цзин се досети какво се е случило. Обхвана го такава ярост, че не успя да се овладее. Тя се четеше в очите му и ако някой го погледнеше, сигурно не би пожелал да бъде неин обект. В същия миг обаче лицето му засия от доволство, защото в един от лакеите позна главатаря на крадците, носещ поднос с разхладителни напитки. Банкерът мина незабелязано зад обеновото кресло, което помогна и на младия Куан, взе от преоблечения крадец малкия портфейл под подноса и го мушна в гънките на китайската си дреха. После спокойно пое чаша питие, разбърка го с изящна малка лъжичка и отпи голяма глътка. Възвърнал самообладанието си, той заповяда да донесат чаша превъзходно шампанско на главния прокурор, но не намери за нужно да предложи същото и на двамата омразни мошеници.
Когато поднесоха чашата на изпълнителя на закона, Лао Цзин го попита:
— Мога ли да знам по какъв повод сте тук не като уважаван гост, чиято любезност е известна на всички, а като изпълнител на закона?
— Господине — отвърна важно и добронамерено прокурорът, — задължението, което изпълнявам в този момент, не изключва моето уважение към Вас. Няколко затворници са избягали от френски затвор в Нумея и аз получих сведения, че те са тук в Батавия. Съгласно закона имам право да претърся Вашите уважаеми гости, сред които лесно може да са се скрили престъпниците.
Прокурорът самодоволно се огледа и като забеляза приближаващия „маркиз дьо Сен Фюрси“, му каза:
