Щом лодката приближи до брега, двамата пасажери видяха екипажа на Лао Цзин. След като се качиха, Ланжле заповяда на кочияша да кара към пощата. Беше шест часа вечерта и той бързаше да узнае дали не е пристигнало писмо на негово име. Не се излъга. Чиновникът от отдел „До поискване“ му връчи две писма с думите:
— Пристигнаха от Батавия с градската поща, милостиви господине.
„Така, значи те вече са тук — помисли си парижанинът. — Но къде могат да бъдат? Навярно ще разбера от писмата. Предчувствам, че се приближава съдбоносният момент.“
След като помоли спътника си за извинение, Ланжле отвори и двете писма. Първото съдържаше няколко реда, написани от Бартес: „Ние сме в Батавия. Ще се видим тази вечер на приема у банкера Лао Цзин. Бъди внимателен и с нищо не показвай, че ни познаваш.“
Второто писмо беше от Порник и не съдържаше нищо особено освен приятелски поздрави.
Когато Ланжле и неговият спътник се озоваха пред разкошния вход на „Тихия кът“, слугата яваец случи подходящ момент и прошепна на парижанина:
— Благоволете да ме последвате! Чакат Ви.
Той поведе Ланжле през градината към един уединен павилион, контрастиращ с ярко осветеното от разноцветни празнични фенери здание. Павилионът беше потънал в тайнствен мрак и морякът неволно потръпна. Банкерът го посрещна с протегната ръка и приветлива усмивка, като се надигна от канапето, на което си почиваше до този момент.
По същото време в една от най-скромните гостилници на Батавия седяха петима души, облечени в европейски дрехи и водеха важен разговор. Това бяха Бартес, тримата му съветници и приятелят му Гастон дьо ла Жонкер.
— Както желаете, господа — каза Гастон, — но вие постъпихте необмислено и даже неблагоразумно. За нищо на света не биваше да освобождавате парижкия агент. И преди бях против вашето решение за съдбата му, но вие не ме послушахте и не взехте под внимание моите доводи.
— Какво според теб трябваше да направим? — възрази Бартес. — Къде да го изпратим?
— Трябваше да свършим с него и толкова — каза студено дьо ла Жонкер.
— Да го убием? Но това би било много жестоко!
— A la guerre comme a la guerre! Нима той не ви готвеше същото, като искаше да ви предаде на френските власти в Сан Франциско? Ако той беше на твоето място, а ти на неговото, би ли те пощадил? Илюзия, мили мой, излишно милосърдие, което може да се окаже фатално. Ако надуши, че си тук, веднага би хвърлил срещу теб всички холандски полицаи и сега щяхте да нощувате в арестантските каюти на „Бдителни“, а сутринта щяхте да се отправите обратно към бреговете на каторжническия остров.
— Недей да ни плашиш! — засмя се Бартес.
— Зная, че не си страхливец. Но работата не е там. Ти трябва да разбереш, че си в опасност. Най- сетне, щом сте толкова милостиви, вместо да го пускате да избяга, бихте могли да го държите в плен, като го настаните в отделна каюта, без да го пускате на брега. Можеше и напълно да го обезвредите и то без това да ви коства особени усилия. А вие какво направихте? Устроихте един фарс, като го пуснахте на свобода и му изпратихте Ланжле за другар и надзирател… Излишни притеснения за вас и унижения за офицера. Каква глупава комедия, за която може скъпо да платите! Не, господа, не мога да се съглася с вас.
— Може би си прав — заключи Бартес. — Но стореното не може да се промени. Сега да вървим при Лао Цзин!
Глава IX
— Добре дошъл, скъпи господине! — приветливо поздрави Лао Цзин на френски и се усмихна на учудения израз на Ланжле, който мислеше, че ще разговаря с банкера чрез преводач.
— Добре дошъл, седнете! Вие можете да ми помогнете, при това не само на мене, а на много по- влиятелни и могъщи хора, които също се надяват на Вас.
Ланжле отвърна с обичайните вежливи фрази и седна на предложеното място.
— Надявам се, че ще бъдете напълно откровен в предстоящия разговор!
— Аз съм на Вашите услуги — отвърна с лек поклон Ланжле.
— Разчитаме, че ще ни съобщите нещо важно и полезно за нашето Общество.
— Скъпи господине — започна Ланжле, — бих могъл да премълча, тъй като предпазливостта никога не е излишна, но аз реших да бъда откровен с Вас и Вие трябва да приемете моите думи като чиста истина.
— Значи правилно съм Ви преценил — каза Лао Цзин. — Доволен съм, че не съм се излъгал в своите предположения. Но да преминем направо към въпроса. Тази сутрин, когато тримата бяхте при мен, от думите Ви разбрах, че добре сте познавали моя стар приятел Фо, който преди две години замина за Европа. И до днес от него няма никакви вести.
— Да, запознах се с него в Нумея, където бяхме на заточение. Благодарение на Фо успяхме да избягаме от затвора.
— Значи сте бил затворник?
— Да, но не за углавно престъпление, а за нарушаване на военната дисциплина.
— Схващам разликата, скъпи господине. Вие не сте прегрешили в нищо, което петни честта и затова не сте изгубили правото си да се върнете в обществото на порядъчните хора.
— Точно така — отвърна с достойнство парижанинът.
— Да продължим. Кажете ми, вярно ли е, че моят приятел Фо е починал в Сан Франциско?
— Вярно е. Той почина в ръцете на своя осиновен наследник и в присъствието на тримата си неразделни другари.
— Вие присъствахте ли на неговата смърт?
— Не. В каютата на кораба, където се случи това, бяха само изброените четири лица.
— Какъв човек е този, когото Вие нарекохте осиновен наследник на Фо?
— Достоен мъж. Притежава онези качества, които карат околните да го обичат и уважават.
— Фо беше тънък познавач на човешката душа и не би могъл да сгреши в избора на своя наследник — каза на себе си Лао Цзин и помълча няколко минути, потънал в размисъл.
Ланжле почтително запази тишина. После банкерът поднови прекъснатия разговор. Той искаше да узнае всичко, да разсее съмненията и колебанията си, за да може, когато реши да действа, да познава всички обстоятелства до най-малката подробност.
— Още един въпрос, господине — обърна се той към събеседника си. — Сигурно сте забелязал, че Фо винаги носеше на левия си показалец голям златен пръстен?
— Естествено. На всички ни беше направило впечатление. Но тъй като покойният Фо не беше от онези хора, които можеш да разпитваш за всичко, то ние предположихме, че този пръстен сигурно означава някакво високо звание в неговата родина.
— Не сте се излъгали. А сега, господине, ще Ви задам много важен въпрос. Моля да ми отговорите по съвест, защото Вашите думи могат да имат съдбоносни последици. След смъртта на Фо видяхте ли някой от неговите близки да носи този пръстен?
Преди да отговори, парижанинът погледна банкера, като че ли искаше да проникне в неговите мисли. Лао Цзин също се взираше изпитателно в своя събеседник, опитвайки се да отгатне неговия отговор.
— Уважаеми господине — каза Ланжле развълнувано, — и други са ми задавали този въпрос, но аз отговарях отрицателно, защото усещах, че им липсва деликатност и порядъчност и се страхувах да не навлека непоправимо зло на този, когото обичам и уважавам и за когото съм готов да пожертвам дори себе си!
— А сега? — попита банкерът.
— Сега е друго нещо. Вие ми внушавате доверие и симпатия. Струва ми се, че ще направя грешка ако скрия истината… Да, аз видях този пръстен на ръката на един човек след смъртта на уважаемия Фо — на неговия осиновен наследник: Едмон Бартес.
Лао Цзин бързо стана от мястото си и развълнувано стисна ръката на Ланжле.
— Благодаря Ви! Хиляди пъти Ви благодаря! Сега мога да действам съгласно волята и избора на моя скъп покоен приятел. С пълно право мога да накажа виновните и да обявя на всички, че властта се поема от
