нашия нов законен наследник. Това е най-важното, което исках да узная от Вас… И още един въпрос. Не знаете ли къде се намират сега господин Едмон Бартес и тримата сподвижници на покойния Фо?
— Не мога да Ви дам точен отговор, но имам сведения, че са в Батавия, съдейки от писмата, които получих днес. Надявам се тази вечер да присъстват на Вашия прием.
— Чудесно! Радвам се, че не поканих Ли Ван и Вашия съотечественик, който никак не ми се по-нрави. Наближава моментът, в който всеки ще получи това, което му се полага. — Длъжен съм да Ви предупредя, че мнимият маркиз дьо Сен Фюрси притежава официален документ, който му дава право да арестува всички избягали френски престъпници. Той го носи винаги у себе си и може всеки момент да използва пълномощията си, за да задържи бегълците от Нумея заедно с Едмон Бартес. Няма защо да Ви напомням, че това би зарадвало извънредно много господин Ли Ван. Трябва или нашите приятели да напуснат Батавия, или дьо Сен Фюрси да бъде обезвреден. Мисля, че с Вашето влияние тук бихте могли да направите много…
— Господине, аз като китаец не мога да се противопоставя на холандския закон, според който заловените престъпници трябва да се предадат на френските власти, но има и други средства. — Лао Цзин се усмихна хитро. — Господин дьо Сен Фюрси би могъл да загуби официалния документ… Какво би станало тогава?
— Ще бъде безсилен и докато очаква ново нареждане от Европа…
— Ще имаме време да уредим нашите проблеми. Много добре! Вие казахте, струва ми се, че носи винаги документа у себе си?
— Да, в един малък портфейл, който крие в левия вътрешен джоб на сакото си.
— Това е достатъчно… Сега, скъпи господине, можете да се присъедините към моите гости. Длъжен съм да Ви благодаря за услугата към нашето тайно Общество. Сега ще можем да действаме спокойно и с чиста съвест. Позволете да Ви предложа един малък чек в английската банка за спомен от нашата среща. Ще ми бъде неприятно, ако откажете да приемете този скромен жест на благодарност.
Ланжле взе подадения лист, поклони се, бегло погледна чека и го сложи в джоба си. С него той можеше да получи четиридесет хиляди фунта стерлинги. Китайският банкер му се беше отблагодарил с един милион франка… Щом Ланжле се оттегли, Лао Цзин извика своя верен слуга.
— Веднага изпрати някого да ми доведе главатаря на крадците!
— Слушам.
— Побързай!
— Ще чакам тук.
— Желанието Ви ще бъде изпълнено веднага. Той сигурно се навърта наоколо заради Вашия прием…
— Още по-добре. „Сега разбирам — помисли си банкерът — защо този негодник Ли Ван така смело спекулираше с мен сутринта. Той разчита на проклетия документ на маркиз дьо Сен Фюрси. Като избягали от заточение престъпници, тримата съветници на Фо и неговият осиновен наследник ще бъдат арестувани. Изменникът Ли Ван ще постигне своята цел и по силата на тази подла принуда трябваше да го признаем за «Куан» и да се подчиним на волята му. Благодарение на Ланжле тази несправедливост ще бъде предотвратена. Какъв добър и честен човек е той! Дано не се случи само някакво нещастие на четиримата по пътя за Батавия.“
В този момент вратата се отвори и в павилиона влезе главатарят на крадците — висок, слаб като скелет, черен и намазан целият с кокосово масло, за да се изплъзва лесно от ръцете на полицаите.
— Ти ли си главатарят? — попита банкерът.
— На Вашите услуги, господине.
— Ела по-близо! Не искам да говоря високо.
Високият мъж се приближи и Лао Цзин започна тихо да му обяснява нещо. Необичайният посетител почтително закима с глава.
— Разбра ли всичко?
— Да, всичко запомних.
— Сега върви и действай! Ако изпълниш всичко, ще ти дам толкова, че да осигуриш за цял живот и себе си, и семейството си…
Банкерът се обърна към прислужника:
— Веднага ме извикай, щом човекът, който излезе преди малко, се върне с отговор!
— Слушам, господине! — отговори слугата.
Малко по-късно тримата напуснаха павилиона в различни посоки.
Глава X
Вече знаем, че Лао Цзин поиска от Ли Ван известно време, за да обсъди неговото предложение. Ли Ван охотно се съгласи да изчака, убеден, че го е спечелил за свой привърженик. Банкерът беше решен на всяка цена да запази обществото на джонките от болните амбиции на властолюбеца. Той не подценяваше противниците си. Очаквайки втората среща с него, те мислеха, че е поискал отсрочка, за да прикрие своята продажност.
Повърхностният наблюдател би се излъгал относно двамата съзаклятници. Само един час в тяхната компания би бил достатъчен, за да се разбере, че очаквайки решаващата дума на банкера, те не разчитат на случайността, особено Гроляр, който още помнеше урока от Сан Франциско.
При Други обстоятелства полицейският агент би реагирал, че като член на френската легация под името маркиз де Сен Фюрси, командирован с важна мисия в Мала Азия, е бил пренебрегнат и не е сред поканените на приема в дома на Лао Цзин. Банкерът би имал неприятности с висшата власт в Батавия за проявената неделикатност към уважаван представител на приятелска нация. Но нищо подобно не се случи. Гроляр предупреди Ли Ван да не прави и най-малък намек за очаквания от всички прием, защото е зает и не може да присъства на празничната вечеря. Вече видяхме, че Ли Ван не спомена нито дума за това събитие на деня. Гроляр наистина нямаше излишно време за удоволствия. След визитата си у банкера той веднага отиде при генерал-губернатора на остров Ява. Беше посрещнат с голямо внимание. В резултат на тази среща изпълнителят на съдебната власт получи нареждане да се подчинява безпрекословно на желанията на маркиз дьо Сен Фюрси. По негова заповед броят на полицаите беше удвоен в митницата, на пристанището, пред Върховния съд, пред входа на Велтеверден и на площад Денделс. При евентуална тревога силите на реда веднага можеха да се явят там, където е нужно. Още повече, че и целият морски полк беше предупреден и в бойна готовност в казармата.
Официалното съобщение за бягството на деветимата заточеници от Нумея, сред които и похитителят на скъпоценния камък от френската кралска корона, беше достатъчно, за да наелектризира иначе флегматичните холандски власти. Маркиз дьо Сен Фюрси не изключваше възможността да получи няколко кръста на Почетния легион за заслуги пред френското правителство в залавянето на престъпниците, както и доста солидна материална награда… Той очакваше в най-скоро време сведения за интересуващите го лица. Логично беше да се предположи, че те ще пристигнат в Батавия, където е центърът на тяхното тайно общество и където се съхранява богатството им. Сигурно щяха да се опитат да се свържат с касиера на Обществото — банкера Лао Цзин и тогава… С един решителен удар ще ги разгроми, преди да се опомнят. В мечтите си Гроляр виждаше своята цел осъществена — омразните врагове се мятат в ръцете му и не могат да се измъкнат нито със сила, нито с хитрост.
Всичко беше добре обмислено. Оставаше само да се разбере кога и как тези опасни престъпници ще пристигнат в Батавия.
Да се следят многобройните кораби, които непрекъснато акостираха и отплаваха в пристанището, бе много трудно, затова Гроляр със съгласието на митническите власти организира сред чиновниците цяла шпионска мрежа, от която чакаше добър резултат. Митничарите обещаха да следят внимателно всички съмнителни кораби и да се опитат на чаша вино с моряците да разберат дали сред екипажа или пасажерите няма китайци. Ако такова съобщение пристигнеше, Ли Ван щеше да отиде на кораба под някакъв благовиден предлог и като се увери, че това са същите китайци, с които преди две години е бил в Париж, веднага ще съобщи на Гроляр.
Нито властолюбивият Ли Ван, нито отмъстителният полицейски агент можеха да допуснат, че
