корона. След открадването на камъка „Регент“, той се чувстваше компрометиран, въпреки всеобщото убеждение, че е невинен. Опитваше се чрез всички възможни средства да възстанови своята репутация, затова изпрати сина си да търси „Регент“, като се надяваше че със своята ловкост и находчивост младежът ще възстанови не само честта на баща си, но ще запази и мястото, което му осигуряваше средствата за живот.
Самият Гастон имаше и друг интерес да успее в това начинание. Можеше да наследи службата на баща си след неговата смърт, което му беше обещано още преди изгубването на „Регент“.
Той разкри на Бартес своята тайна при случайната им среща в Сан Франциско и получи от него обещание за помощ в трудната мисия. И двамата разчитаха на влиянието и възможностите на новия Куан.
Това беше и темата на разговора между тримата, когато слугата съобщи за идването на Ли Ван и маркиз дьо Сен Фюрси. Той подаде от подноса техните визитни картички.
— Аз ви очаквах — каза вежливо банкерът, — въпреки че събитията от миналата нощ може да са променили вашите планове.
„Негодник, той ни се подиграва! — помисли полицаят. — Все пак ще видим кой ще се смее последен.“
— Естествено осъзнавам — отвърна скромно Ли Ван, — че случилото се Ви дава предимство и сега сме изцяло зависими от Вас. Сега Вашата воля е закон! Бих Ви помолил, обаче, да ни отговорите направо и откровено — против нас ли сте? Ако отговорът Ви е утвърдителен, тогава ни остава само едно — да се оттеглим. Ако мислите да ни помогнете, кажете ни Вашите условия и което е особено важно за мен — можете ли да ме провъзгласите за Куан? Ако — да, то какво се изисква от мен? Мисля, че знакът на това звание — пръстенът, се намира в ръцете на китайците, които бяха арестувани миналата нощ. Но ще искат ли те да се разделят с него?
— Да оставим сега това — каза Лао Цзин, — и по-добре да говорим по същество. Вие желаете да станете Куан, добре! Аз търся кандидат, способен да заеме високото място на Великия, но сега ме слушайте хубаво и запомнете добре какво ще Ви кажа. При най-малката неискреност в отговор на моите въпроси, ще прекъсна разговора и тогава между нас всичко е свършено. Не мислете, че хитрувам, за да Ви изнудвам. Аз имам достатъчно информация, но искам да се убедя във Вашата коректност и честност. Не се опитвайте да хитрувате с мен, като си служите с уклончиви отговори. Веднага ще доловя това. Няма да Ви възразя, а просто ще стана от мястото си, ще позвъня и ще кажа на слугата: „Изпрати тези господа!“ Запомнете от мен, че искреността и правдивостта са неотменими достойнства и предимства на Куан. Те привличат повече хора към него, отколкото властта, авторитета и силата. И така, ако сте ме разбрали, да започнем! Давам Ви пет минути да се посъветвате с Вашата съвест и да се приготвите за отговор на моите въпроси.
Като видя какъв обрат взема разговора с Лао Цзин, Гроляр реши, че трябва да действа открито, с полицейско нахалство. Затова побърза да попита банкера в съответствие със своя интерес:
— А каква ще бъде моята роля и какви изгоди ще имам аз? Ако той стане Куан без моята помощ, ще изпълни ли даденото ми обещание?
— Вашата роля, господин посланик, ще бъде в това — да слушате всичко, което ще ми каже г-н Ли Ван — отговори Лао Цзин. — Боя се, обаче, че поради някои обстоятелства, той няма да бъде откровен във Ваше присъствие. Но толкова по-зле за него. Той знае прекрасно какво го чака в такъв случай — пълен провал на всички негови планове!
След това, като се обърна към своя гост, банкерът добави:
— Давам Ви обещаните пет минути да размислите!…
При тези думи Лао Цзин запали цигара, напусна стаята и отиде при своите приятели.
— Играта, която започнах в този момент, може да е неблагоразумна — каза той на Гастон дьо ла Жонкер, — но затова пък, ако успея в нея, на всички ваши грижи ще сложа край. Повече нищо няма да ви кажа, само ви моля, потърпете малко и се доверете на опита ми.
И той отново се върна при Ли Ван и Гроляр.
— Петте минути минаха, господа — заяви той. — Готови ли сте да отговаряте, г-н Ли Ван?
— Аз искам да Ви кажа предварително няколко думи — отвърна мандаринът. — Награда за моята откровеност ще бъде званието ми Куан, нали?
— Несъмнено! Щом Вие сте откровен… Но бих искал според нашия стародавен китайски обичай да се закълнете в Буда.
Банкерът извади от малка златна касетка една статуетка на Буда, направена от злато и я постави на масата пред Ли Ван. Последният стана и произнесе следната клетва на китайски език:
— Кълна се в Буда, властникът на света, в когото всичко се съсредоточава и свършва, че от моята уста ще звучи само истината! Ако наруша тази клетва, нека душата ми, преди да си възвърне своето човешко достойнство, да се преражда в продължение на милиони поколения в телата на разни нечисти твари, които се хранят само с труповете на мъртвите!
— Буда прие твоята клетва — завърши на китайски банкерът.
— Ще ми позволите ли да обмислям всеки въпрос? — попита на френски Ли Ван.
— Това е Ваше право — успокои го Лао Цзин.
Първият въпрос, който се готвеше да зададе банкерът, беше толкова важен, че можеше да определи хода на целия следващ разговор.
— Кажете ми, какво Ви накара да останете десет дни в Цариград след връщането Ви от Париж със скиптъра на Цин и скъпоценния камък от френската корона, наречен „Регент“?
Ли Ван трепна и се почувства хванат в неочаквана клопка. Трябваше ли да каже цялата истина? „Какво ли ще си помисли маркиз дьо Сен Фюрси в този случай? Може би Лао Цзин не знае каква е причината за престоя ми в Цариград? Но тогава, защо ми зададе този въпрос“?
И той започна да отговаря наслука, без да е сигурен какъв ще бъде резултатът, доверявайки се само на своето вдъхновение:
— Аз останах в Цариград, първо, за да заблудя тези, които биха се опитали да ме преследват.
Тук внезапно Ли Ван млъкна, търсейки нужните думи, но не ги намери.
— Вие казахте „първо“ — повтори неговите думи банкерът. — Това „първо“ е един от ония заобиколим пътища в разговора, от които Ви предупреждавах да не се възползвате. Но понеже след това „първо“ идва и „второ“, то аз Ви разбирам и Ви моля да продължите. Е, говорете, защото после ще бъде късно! Измина вече една минута! Не мислете, че имате работа с човек, който задава безсмислени въпроси.
Тези думи ясно показаха, че банкерът изисква ясен, точен и задоволителен отговор на първия си въпрос. Лао Цзин стана, за да повика слугата.
— Отговорете! — енергично се намеси Гроляр, сякаш важността на въпроса засягаше самия него.
Лао Цзин вече вдигаше ръка за слугата, когато Ли Ван стана, без да знае какво да прави и се опита да завърши своя отговор:
— А и за да се срещна с местните ювелири, които са известни в целия Изток.
Той пак замълча.
Лао Цзин стоеше с часовник в ръка. Ли Ван объркано го гледаше, но като разбра, че банкерът отново се кани да повика слугата, продължи с престорено желание:
— Хрумна ми една идея. Исках да запазя копие на камъка „Регент“ и затова поръчах на един ювелир да направи имитация. Той идваше да работи при мен. Не му позволявах дори да се допира до камъка. Можеше да го вижда само през стъклото на здраво заключено сандъче.
Работата излезе сполучлива и само най-опитен експерт би могъл да различи истинския камък от имитацията.
— Какво стана после? — попита Лао Цзин.
— В Цариград нищо повече не съм правил — завърши Ли Ван, отново започвайки да извърта отговора си.
— Така!… Но в Пекин?
— Формулирайте по-ясно въпроса си.
— Когато представихте и двата камъка на императрицата, забелязахте ли нещо, като напускахте двореца?…
Този въпрос и втренченият поглед на Лао Цзин сякаш парализираха Ли Ван. Той се обърка и повече не
