вечер, по време на соарето, ще ти предам едно малко флаконче. Опитай се по време на вечерята да намериш начин да изсипеш съдържанието му в чашата на лорда. Когато приспивателното задейства, ние ще те измъкнем оттук още преди да си осъзнала какво става.
Изглеждаше твърде просто. Мод нервно започна да хапе долната си устна.
— А какво ще стане с мисис Финчли? Много добре знаеш, че през цялото време тя няма да ме изпуска от очи.
— Не се притеснявай за Елиза Аз ще се погрижа за нея. Всъщност това ще ми достави извънредно удоволствие. А сега по-добре се връщай обратно, преди да са усетили, че те няма. Ще се видим довечера.
Мод задържа ръката на Алън. Той беше толкова изобретателен и силен, а освен това бе и единствената и надежда.
— Добре, до довечера.
Алън отново я целуна по бузата и леко я плесна отзад, за да я насочи към вратата.
— До довечера.
Мод прекара няколко часа в приготовления за вечеринката. Мадам Елиза бе решила да не губи повече време и се постара да облече Мод колкото може по-блестящо. Роклята беше доста по-нова от тази, която носеше до момента, а бродериите й бяха толкова много, че я правеха твърда като броня. Бялата й шия, ушите, ръцете, китките и пръстите бяха окичени с бижута, всичките фалшиви, с изключение на един лъскав пръстен, който Елиза бе прежалила от личните си вещи. Косата й бе повдигната нагоре, вързана на кок и гарнирана с допълнителни къдрици и кичури, така че се издигаше на около два фута над лицето й. Украшенията, изкуствените цветя и перата я правеха да изглежда още по-импозантна. Чорапите й бяха с избродирани багети, а обувките — със светложълти токчета. Когато приготовленията завършиха, тя откри, че никога не бе изглеждала толкова прекрасно и не се бе чувствала толкова неудобно. Ако не я притесняваше мисълта за вечерята в компанията на лорд Понсфърд мислеше, че би могла да се забавлява чудесно.
Пристегната като в броня от множеството атрибути, от които едва пристъпваше, тя стоически изтърпя ухажването на лорда в приемната, преди цялата тълпа да се изсипе в голямата бална зала, за да гледа представлението. Имаше достатъчно място за всички и Мод седна на крайния стол в третата редица, като остави лорда прав зад гърба й. Очакваше, че вниманието на всички ще бъде погълнато от артистите, но мъжете и жените около нея бяха толкова заети с това да се прегръщат, подсмиват и шушукат, че малцина от тях истински следяха какво ставаше на сцената.
Беше много жалко, защото Джеръми показа истинско съвършенство. Мод следеше със зяпнала уста всяко негово движение, чудноватите му фокуси с магическата кутия веселите анекдоти и, разбира се, номера с говорещото птиче. Появата на Алън, който изрецитира няколко поеми и откъси от пиеси, успя да прикове вниманието на по-голямата част от аудиторията. Някои от стиховете бяха доста неприлични и публиката често избухваше в бурен смях. Мод едва се сдържаше на стола си. Алън изглеждаше великолепно със старомодната си перука, сатенените панталони, дългата, свободно падаща пелерина, небрежно заметната през едното рамо, затъкнатата сабя и украсената с пера кавалерийска шапка, която държеше с дългите си пръсти. Ефектът бе поразителен и ако Мод не бе толкова притеснена със сигурност щеше да припадне от вълнение.
Представлението завърши и публиката се насъбра около Алън и Джеръми. Мин и Пати се опитаха да привлекат Алън в тяхната компания, а Аделайн му хвърляше похотливи погледи и открито отърка едрите си гърди в ръката му. Мод едва се сдържаше да не изскочи от салона, но я възпираше мисълта, че той трябваше да й предаде флакончето.
Изведнъж с ужас видя, че Елиза разбута групичката и поведе Алън със себе си. Въпреки искреното си възмущение от мазната усмивка, с която дъртата вещица даряваше красивия актьор, отвращението на Мод бързо бе заменено от паника, когато видя как двамата се насочиха към вратата. Лорд Понсфърд вече я бе хванал за ръка и опипваше с влажните си пръсти разголените й рамене.
— Не издържам — зашепна той, наведе се и млясна с противните си устни нежното й вратле. Мод потрепери и видя фигурата на Алън Дезмънд, която изчезваше зад тълпата. Не, той нямаше да я изостави. Но как щеше да й помогне, щом като спокойно я оставяше в ръцете на този отвратителен, похотлив развратник? А как щеше да й предаде флакона, при условие че Елиза бе решила да го отмъкне нагоре по стълбите?
Тя се опита да се измъкне от лепкавата прегръдка на лорд Понсфърд и в сърцето й забушуваха ярост и отчаяние. Мод рязко се извъртя и мина от другата страна на стола с висока облегалка, който я отделяше от негова светлост.
— Не бъди толкова срамежлива, дете мое… — каза лордът и мазно се усмихна. Мод се вкопчи в облегалката и реши да я използва като шит. После видя как хората се дърпаха встрани и правеха път на Алън и Елиза, които идваха към нея.
— Мистър Дезмънд пожела да се запознае с теб, дете мое — процеди през зъби Елиза. — Нали е красива, Алън? Надявам се, че ще я оцените по достойнство.
— Много е красива, наистина — прошепна Алън и поднесе ръката на Мод към устните си. Когато я пусна, в дланта си тя здраво стискаше малкото флаконче. — Вие сте бижуто на тази къща, госпожице… Как й беше името?
— Мод. Мод Мелингам.
— Елате, Мод! — провикна се лорд Понсфърд и я задърпа за ръката. — Вечерята ни чака.
— За мен ще бъде голяма чест да ви поканя на вечеря, мис Мод — предложи Алън.
— Няма да стане — озъби се негова светлост. — Тя е с мен. Мис Мод не харесва особено много актьорите — изръмжа той и заплашително вирна дългия си нос.
— Защо не вечеряте с мен, лошо момче такова — каза Елиза. — Уж ми обещахте, а все не успявам да ви примамя.
— Хрумна ми една чудесна идея — възкликна Алън. — Защо да не вечеряме всички заедно? Мисля, че ще прекараме много весело.
Усмивката на Елиза застина.
— Не, не. Това е невъзможно. Лорд Понсфърд и Мод имат ъ-ъ… уговорка за тази вечер. Вечерята им ще бъде твърде интимна.
— Но те могат да спазят уговорката си и след вечеря. Нямам никакво намерение да им се меся.
— Дума да не става, младежо — отвърна Понсфърд с ледено изражение.
Алън се обърна към Елиза.
— Продължавам да мисля, че ще ни бъде много приятно. А след това всички можем да де отдадем на специалните ни… уговорки. — В думите му прозвуча явен намек, който бе достатъчен, за да накара сърцето на старата дама да забие от вълнение.
— Добре, смятам, че това може някак да се уреди — предаде се най-накрая Елиза.
— Настоявам! — каза Алън и задържа погледа си върху очите й.
— Ваша светлост, сега само набързичко ще хапнем четиримата и после ще се разделим — заумилква се Елиза около вбесения Понсфърд. — Обещавам ви, че това изобщо няма да се отрази на обещаното ви удоволствие.
Мод с погнуса видя как Алън свойски обгърна дебелите рамене на Елиза и глуповато й се усмихна, повеждайки я към вестибюла.
— Надявам се да се окаже права — изръмжа Понсфърд и последва Мод.
Вечерята бе сервирана в закрита с драперии ниша в една от най-крещящо обзаведените стаи, които Мод някога бе виждала. Стените бяха облепени с тапети и по тях висяха множество картини, изобразяващи различни любовни пози. Насред стаята се издигаше огромно балдахинено легло със завивки от розов сатен. Мебелировката беше боядисана в бяло, със златна украса, но твърде оскъдна. Пространствата между картините бяха заети от високи огледала с декоративни рамки, които отразяваха светлината от свещите по аплиците. Отначало Мод мислеше, че това бе стаята на Елиза, но след известно време разбра, че нейната стая се намираше зад една плътно затворена врата, която едва се очертаваше в близката стена.
