— Генерал Уилкс. Дойде зад кулисите и ми предложи да отида с него на похода. И така, ето ме тук.
Алън се облегна назад.
— Какво си направила?
— Не викай. Всички ни зяпат.
— Не ми пука кой ни зяпа. Господи, Мод, какво си направила? Наистина ли си се продала на този похотлив дърт пръч, само за да видиш дали съм още жив?
Мод огледа стаята и немощно се усмихна на тримата мъже, които седяха на масата до вратата и любопитно бяха вперили поглед в тях.
— Моля те, говори по-тихо… — промърмори тя през престорената си усмивка.
Алън сниши гласа си, но продължи все така разпалено.
— Не знаеш ли, че когато ти е предложил да тръгнеш с него, е имал предвид да му станеш любовница? Нима си толкова наивна да си мислиш, че те е взел само за да си приказвате сладко?
— Не. Знам отлично какво иска. Но това не означава, че ще му го дам.
— И как смяташ да се измъкнеш? Ти ще бъдеш под негова опека.
— Не знам. Но ще измисля нещо. В края на краищата толкова дълго успявах да стоя надалеч от леглото му, нали? А това ни най-малко не е охладило страстта му. Освен това винаги мога да му кажа, че съм се заразила от шарка.
Алън поклати глава и си наля пълна чаша с кларет.
— Мод, любов моя, винаги се забъркваш в най-проклети ситуации. — Той вдигна чашата си. — Горя от нетърпение да видя как ще се измъкнеш от тази.
— Радваш ли се още, че съм тук — попита тя смирено. Той отпи голяма глътка, после се наведе към нея и отново я целуна по устата.
— Да, разбира се. Само те предупреждавам. Ако те заваря в полевото легло на Уилкс, ще ви убия и двамата.
— Разкажи ми как живееш тук — бързо каза Мод, за да смени темата. — Как е Джеръми? Мислите ли, че можете да избягате от армията?
— Не сега. Това е най-изумителното събиране на военна мощ, което съм виждал някога. Три британски батальона, плюс две континентални военни части и, както ми казаха, контингент от приятелски настроени индианци, които всеки момент се очакват да пристигнат. Имаме пехота, гренадири, моряци, оръдия, мускети, гаубици и гранати — с две думи, това е такава сила, скъпа, която смайва и очите, и ума. Джеръми не се впечатлява колкото мен, но и той признава, че иска да види как тази огромна машина ще заработи.
— Генерал Уилкс не ми прилича на офицер, на когото ще възложат да командва такава голяма сила.
— Няма да я командва. Той е само един от главните генерали, които ще дават нареждания на батальоните. Все пак главнокомандуващият е дори по-голям негодник от Уилкс. Казва се Ейбърхромби, но е такава баба, че мъжете го наричат Набикромби зад гърба му.
— Тогава как…
— Вторият главнокомандуващ е добър офицер — генерал-майор Хау. Всъщност той ще проведе тази акция и смятам, че повечето от войниците му ще го последват и в ада. Старият Наби е доволен да си седи спокойно и да го остави той да действа.
Мод забеляза как очите на Алън светнаха, когато заговори за службата си. Очевидно в нея бе открил нещо, което не е очаквал, нещо, което му е допаднало.
— Не разбирам — каза тя. — Как Уилкс възнамерява да ме води със себе си? В някоя от колите ли ще ме скрие? Няма ли другите генерали да протестират, ако разберат това?
Алън се засмя.
— Едва ли, след като самите те ще си водят метреси. О, вероятно не Хау, но Наби положително си е скрил някое съкровище в една от осемнадесетте коли, които карат личните му вещи.
— Осемнадесет фургона!
— Е, не можеш да очакваш един джентълмен да тръгне на война току-така. Обзалагам се, че самият Уилкс има поне десет коли. И съм сигурен, че ще те скрие в една от тях.
— О, не!
Навеждайки се напред, Алън взе ръцете й в своите и приближи лице до нейното.
— Изглеждаш толкова крехка и прекрасна. Бога ми, Мод, не мога да ти кажа колко се радвам да те видя отново. Нито пък колко те желая…
Тя го погледна право в очите. В тях прочете цялата му обич и желание, и сърцето й се изпълни с любов и щастие, че отново са заедно.
— О, Алън — въздъхна тя и устните им се сляха. Ръцете й се плъзнаха около раменете му и го притиснаха. Пръстите му се вплетоха в косите й и той я привлече през масата. Целувката се задълбочи и удължи, и Мод забрави за останалите посетители. Дори и да си спомняше за тях, нямаше да я е грижа.
— Хм!
Ядното покашляне проникна бавно в съзнанието им и те се разделиха. С ъгълчето на окото си тя зърна нещо яркочервено и магията се разпръсна. Мод се обърна и срещна яростното мораво лице на Амброуз Уилкс.
Глава 17
— Явно прекъснах нещо!
Мод бързо се дръпна назад, но Алън само се усмихна на генерала.
— Всъщност… — започна той.
— Не! Няма нищо — бързо се намеси Мод. — Ние само… се поздравявахме.
— По твърде интимен начин, мисля. Прекалено интимен за една млада дама, която е доведена тук за моя сметка и под мое покровителство. Редник, стани, когато тук е твоят генерал!
Алън го погледна свирепо и с неудоволствие се изправи на крака.
— Ваш слуга, сър — каза той и подигравателно отдаде чест.
— Ах, ти, негодник такъв! Редник е най-низшата форма на съществуване. За тази наглост мога да заповядам да ти ударят хиляда камшика.
— Моля ви, недейте — горещо го замоли Мод. — Ако искате да остана, не го правете!
Погледна Алън и сърцето й замря при вида на разяреното му лице. Ръцете му, отпуснати встрани, бяха със стиснати юмруци и това за нея бе сигурен признак, че той едва се сдържа да не зареже военната дисциплина. Това би било убийствено и за двамата.
— Връщай се на поста си — сопна му се Уилкс. — И не искам повече да ми се мяркаш пред очите. Ясно?
Алън изкриви устни в лека, нагла усмивка.
— Моля те, Алън — обади се Мод, умолявайки го с очи, като се надигна от масата. — Моля те, върви. —
Той схвана мислите й. С невероятен самоконтрол си наложи да се овладее, отдаде рязко чест и закрачи към вратата, като се обърна само за секунда, за да я погледне. След това Мод посочи неговия стол.
— Няма ли да изпиете с мен чаша кларет, генерале.
Той не промени неподвижната си поза. Мод усети яростта му по зачервеното му лице, стиснатите устни, обвинението в малките му очички, скрити в месестата плът. Откакто го познаваше, той не се бе ядосвал така. Бе малко страшно, но и неизбежно.
— Мадам — строго се обади той. — Бързах да дойда, защото ми казаха, че сте пристигнали. Пренебрегнах работата си в лагера, за да дойда да ви поздравя. И ви намирам в ръцете на този… на този актьор!
— Алън Дезмънд е мой приятел.
— Това бе доста интимна сцена дори за приятели. Вие се отнесохте зле с мен, мадам. След като аз ви доведох тук. Доведох ви в колониите.
Мод пое дълбоко въздух.
